Александър фон Фалкенхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър фон Фалкенхаузен
генерал от пехотата
Фалкенхаузен през 1940 г.
Фалкенхаузен през 1940 г.
Информация
Служба 1897 – 1930
1934 – 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of the Republic of China.svg Република Китай
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Kruis van de Orde Pour le Mérite 1914.gif Pour le Mérite
D-PRU EK 1914 2 Klasse BAR.svg Железен кръст
DEU Ehrenkreuz des Weltkrieges Kriegsteilnehmer BAR.svg Кръст на честта

Роден
Гут Блументал, Flag of the German Empire.svg Германска империя
Починал
31 юли 1966 г. (87 г.)
Портал  Портална икона   Втора световна война
Александър фон Фалкенхаузен в Общомедия

Александър фон Фалкенхаузен (на немски: Alexander von Falkenhausen) е германски генерал от пехотата на Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

В служба е на германската армия от 1897 г. Участва на военни мисии в Турция, Япония, Китай. От 1 април 1928 г. е генерал-майор, от 1 октомври 1929 г. - генерал-лейтенант, а от 8 март 1934 г. - генерал от пехотата.

През 1937 г., когато Нацистка Германия подкрепя агресията на Япония срещу Република Китай, Фалкенхаузен (по това време началник на военната мисия на Чан Кайшъ) не е в подкрепа на агресията и е оттеглен под заплаха от арест. През 1938 г. Фалкенхаузен се завръща във военна служба, водена на Западния фронт, от 1940 г. - генерал-губернатор на окупирана Белгия. Той е приятел с членовете на антихитлеристкия заговор Карл Фридрих Гьорделер и Ервин фон Вицлебен. След провалът на заговора е арестуван. Местен е в различни концентрационни лагери, след което е освободен от американците през април 1945 г.

През 1948 г. е изпратен в Белгия, където изправен пред съд. През март 1951 г. е осъден на 12 години затвор, но след няколко седмици по-късно е помилван и освободен, след като са представени доказателства за личното му участие в спасяването на много евреи от депортиране в лагерите на смъртта.

През 1950 г. той получава лично поздравление и чек за 1 млн. долара от Чан Кайшъ като "приятел на Китай".

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Albert De Jonghe: La lutte Himmler-Reeder pour la nomination d’un HSSPF à Bruxelles (1942—1944), dans: Cahiers d’histoire de la Seconde guerre mondiale, Bruxelles 1976—1984.
  • Hsi-Huey Liang: The Sino-German connection: Alexander von Falkenhausen between China and Germany 1900—1941. van Gorcum, Assen 1978
  • Liman von Sanders: Fünf Jahre Türkei
  • Hans Werner Neulen: Feldgrau in Jerusalem. München 1991, ISBN 3-8004-1437-6.
  • Norbert Frei (Hrsg.): Transnationale Vergangenheitspolitik. Göttingen 2006, ISBN 3-89244-940-6.
  • Holger Wilken: Zwischen Kommando und Kerker. Alexander von Falkenhausen — Deutscher Militärbefehlshaber in Brüssel 1940—1944. In: IFDT — Zeitschrift für Innere Führung Nr. 2/2002, S. 64-71.
  • Hanns Möller: Geschichte der Ritter des Ordens pour le mérite im Weltkrieg, Band I: A-L, Verlag Bernard & Graefe, Berlin 1935, S. 294—295.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фалькенхаузен, Александр фон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.