Александър фон Хумболт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър фон Хумболт
Alexander von Humboldt
пруски географ, естественик и изследовател
Stieler, Joseph Karl - Alexander von Humboldt - 1843.jpg
Портрет на Александър фон Хумболт от Йозеф Карл Щиле (1843)
Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия

Религия Лутеранство
Образование Технически университет Минна академия Фрайберг
Гьотингенски университет
Йенски университет
Научна дейност
Област География, биология
Известен с биогеографията
Перуанското (Хумболтовото) течение
геомагнитната буря
Берлинския романтизъм
Братя/сестри Вилхелм фон Хумболт
Подпис SignaturAlexanderVonHumboldt.svg
Александър фон Хумболт в Общомедия

Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт (на немски: Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt) е германски естественик, пътешественик-изследовател и географ, който основава полето на биогеография на растенията,[1] по-малък брат на пруския министър и лингвист Вилхелм фон Хумболт.

Ранни години (1769 – 1799)[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 14 септември 1769 година в Берлин, Кралство Прусия, в семейство на придворен на саксонски курфюрст. Той е ученик на няколко водещи германски ботаници като млад.[1]

Тегел Палас, Берлин, където Александър и брат му Вилхелм живеят няколко години

В Алма матер „Виадрина“ във Франкфурт на Одер изучава различни науки – медицина, математика, технология, физика, търговия и др. През 1789 г. продължава образованието си в Университета в Гьотинген, след това търговия в Университета в Хамбург, а накрая – геология във Фрайбергската минна академия. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видният немски естествоизпитател Георг Форстер, участник във второто околосветско плаване на Джеймс Кук. Двамата заедно през 1790 г. извършват полеви изследвания в Белгия, Холандия, Англия и Франция.

От 1792 до 1797 г. е на служба в Прусия като инспектор на рудниците. По време на заеманата длъжност много обикаля из страната като се занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на полезни изкопаеми, ръководи чугуно-леярното производство. Поддържа приятелски взаимоотношения с Гьоте и Шилер. През 1797 г. подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава Швейцария, Италия, Албания и други европейски страни.

Експедиция в Латинска Америка (1799 – 1804)[редактиране | редактиране на кода]

През 1799 г. започва прочутото му пътуване до Южна Америка, заедно с френския ботаник Еме Бонплан, което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва карти, прави проекти и чертае профили на местности, открива 6000 растения, от които около 3000 са съвсем нови видове, пътува сред тропическите гори, плава по бурни, пълни с крокодили и пирани реки, мръзне по планински върхове, спуска се в кратери на вулкани, наблюдава земетресения и метеоритни дъждове. Въвежда нов раздел в географията „география на растенията“. Открива бифуркация на реката Касикияре в Гвианска планинска земя, от която се образуват реките Ориноко и Рио Негро (приток на Амазонка). Описва студеното Перуанско океанско течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название Хумболтово течение.

Пътешествието на Александър фон Хумболт в Латинска Америка (1799 – 1804)

През юни 1799 г. двамата с Бонплан слизат на брега на Венецуела (пристанището Кумана), от там достигат до Каракас, от където продължават право на юг към Ориноко. Те се изкачват по Ориноко до мястото, където от реката се отделя на югозапад ръкавът Касикияре, „неотстъпващ по ширина на Рейн“ и вливащ се в Рио Негро. Хумболт дава първото научно описание на това явление и след няколко години Касикияре започва да се посочва като класически пример за бифуркация на река. Спускат се по реката до вливането ѝ в Рио Негро и от там се връщат обратно в Кумана.

През ноември 1800 г. двамата отплават за Хавана и пътешестват по Куба. В края на март 1801 г. те отново се оказват на карибския бряг на Южна Америка, като слизат в пристанището на Картахена, близо до устието на река Магдалена. Изкачват се по реката до пристанището Онда, откъдето се насочват на югоизток към Богота. През септември 1801 г. пътешествениците се отправят към Кито, където пристигат през януари 1802 г. По пътя за там и в провинция Кито изследват вулканите в Екваториалните Анди и през юни 1802 г. се опитват да се изкачат на вулкана Чимборасо (6272 м), като достигат до 5760 м височина – световен рекорд по това време.

През юли 1802 г. Хумболт и Бонплан се отправят от Кито към перуанското пристанище Трухильо, а от там в Каляо и през октомври пристигат в Лима. От декември 1802 г. до март 1803 г. двамата преминават по море през Гуаякил до южномексиканското пристанище Акапулко и след три седмици са в Мексико Сити. В Мексико пребивават около година, като извършват сравнително кратки, но много плодотворни пътешествия по страната и Хумболт продължава да изучава вулканите. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците през Веракрус отново се насочват към Хавана (март 1804), а от там по море към Филаделфия (САЩ). През август 1804 г. двамата се завръщат в Европа след петгодишно отсъствие и с богати колекции.

Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Доката е там, въпреки много от трудностите, Хумболт прави значими изследвания в областта на ботаниката, зоологията и климата на региона.[1]

Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през ХІХ век. Той става един от създателите на физическата география като наука и описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в странознанието. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, климатолог, океанограф и картограф.

След завръщането си заживява в Париж и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома „Voyage aux regions equinoxiales du Nouveau Continent fait en 1799, 1800, 1801, 1802, 1803 et 1804“ (1807 – 34).

Пътуване в Русия (1829)[редактиране | редактиране на кода]

От март до 13 ноември 1829 г. по покана на руското правителство извършва пътешествие по маршрута: ПетербургСреден УралАлтай. По време на пътуването си Хумболт изминава 15 000 км и прави опити с цел проучване химичния състав на водата и изследване на различните видове риби.

Научна кариера (1829 – 1859)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Русия пристъпва към написване на фундаменталното си съчинение, за което пет години след това ще каже:

Аз започвам печатането на моята книга – делото на целия ми живот. Аз имам безумното намерение да изобразя целия материален свят ...от звездните мъглявени до мъховете върху гранитните скали ...в една книга, написана на жив, действащ на чувствата език. Тя трябва да изобрази епохите в развитието на човечеството, в познанието им за природата. Отначало исках да я назова „Книга за природата“, но след това избрах „Космос“. Независимо, че в тази дума има афект, затова пък тя едновременно изобразява небето и земята.

— („Kosmos“, 1845 – 62)

Хумболт успява да издаде само четири тома от „Космос“. Работата над петия е прекъсната от смъртта му. През 1837 г. е отличен с медал за развитието на естествените науки, а по-късно получава орден от крал Фридрих Вилхелм IV.

Хумболт прекарва дълъг и плодотворен живот. Създава необозримо количество трудове, отнасящи се практически към всички отрасли на човешкото знание. Основната му заслуга обаче се заключава в това, че той открива за хората великолепния свят на географията като обект на многочислени научни дисциплини, събрани в едно цяло – науки за Земята. Методите му за полеви географски изследвания са образец за всички научни експедиции провеждани от различни изследователи през целия ХІХ век.

Александър фон Хумболт умира на 6 май 1859 година в Берлин на 89-годишна възраст.

Места, наименувани на Александър фон Хумболт[редактиране | редактиране на кода]

На името на Александър фон Хумболт са кръстени множество видове животни, родове и видове растения, университети, училища, кораби, фондации, институти, улици и други в различни градове по света.

Неговото име носят и стотици географски обекти на Земята по-важни от които са:

Университети, колежи и училища[редактиране | редактиране на кода]

Университети[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 131 – 133.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 340 – 341.
  • Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 64, 82 – 83, 114, 132, 150, 189 – 190.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bleichmar, Daniela. Visible Empire: Botanical Expeditions and Visual Culture in the Hispanic Enlightenment. Chicago London, University of Chicago Press, 2012. ISBN 978-0-226-05853-5.
  • Brading, David. Chapter 23. Scientific Traveller. // The First America : the Spanish Monarchy, Creole Patriots, and the Liberal State, 1492 – 1867. New York, Cambridge University Press, 1991. ISBN 0-521-39130-X.
  • de Terra, Helmut. Humboldt: The Life and Times of Alexander von Humboldt, 1769 – 1859. New York, Alfred A. Knopf, 1955. OCLC 902143803.
  • Dickinson, Robert Eric, Howarth, O. J. R.. The Making of Geography. online Universal Digital Library, facsimile of original. Oxford, Clarendon Press, 1933. OCLC 9640382.
  • Harvey, Eleanor Jones. (2020) Alexander von Humboldt and the United States. Washington DC: Smithsonian American Art Museum. ISBN 978-0-691-20080-4
  • Helferich, Gerard. Humboldt's Cosmos: Alexander von Humboldt and the Latin American journey That Changed the Way We See the World. New York, Gotham Books, 2004. ISBN 978-1-59240-052-2.
  • Nicolson, Malcolm. Introduction. // Personal Narrative of a Journey to the Equinoctial Regions of the New Continent. New York, Penguin Books, 1995. ISBN 978-0-14-044553-4.
  • Rupke, Nicolaas. Alexander von Humboldt : a Metabiography. Chicago, University of Chicago Press, 2008. ISBN 978-0-226-73149-0.
  • Sachs, Aaron. The Humboldt Current : Nineteenth-Century Exploration and the Roots of American Environmentalism. New York, Viking, 2006. ISBN 0-670-03775-3.
  • Wulf, Andrea. The Invention of Nature : the Adventures of Alexander von Humboldt, the Lost Hero of Science. New York, Knopf, 2015. ISBN 978-1-84854-898-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за