Александър фон Хумболт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър фон Хумболт
Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt
немски естественик

Роден
Починал
6 май 1859 г. (89 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област География, биология
Образование Гьотингенски университет
Хамбургски университет

Подпис SignaturAlexanderVonHumboldt.svg
Уебсайт http://www.humboldt-portal.de/
Александър фон Хумболт в Общомедия

Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт (на немски: Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt) е немски естественик и изследовател, географ и пътешественик, по-малък брат на пруския министър и лингвист Вилхелм фон Хумболт.

Ранни години 1769 – 1799[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Берлин през 1769 г. в семейство на придворен саксонски курфюрст. В Алма Матер Виадрина във Франкфурт на Одер изучава различни науки – медицина, математика, технология, физика, търговия и др. През 1789 г. продължава образованието си в университета в Гьотинген, след това търговия в университета в Хамбург, а накрая – геология във Фрайбергската минна академия. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видния немски естествоизпитател Георг Форстер, участник във второто околосветско плаване на Джеймс Кук. Двамата заедно през 1790 г. извършват полеви изследвания в Белгия, Холандия, Англия и Франция.

От 1792 до 1797 г. е на служба в Прусия като инспектор на рудниците. По време на заеманата длъжност много обикаля из страната като се занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на полезни изкопаеми, ръководи чугуно-леярното производство. Поддържа приятелски взаимоотношения с Гьоте и Шилер. През 1797 г. подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава Швейцария, Италия, Албания и други европейски страни.

Експедиция в Латинска Америка 1799 – 1804[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествието на Александър фон Хумболт в Латинска Америка 1799 – 1804

През 1799 г. започва прочутото му пътуване до Южна Америка, заедно с френския ботаник Еме Бонплан, което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва карти, прави проекти и чертае профили на местности, открива 6 000 растения, от които около 3 000 са съвсем нови видове, пътува сред тропическите гори, плава по бурни, пълни с крокодили и пирани реки, мръзне по планински върхове, спуска се в огнедишащите кратери на вулкани, наблюдава земетресения и метеоритни дъждове. Въвежда нов раздел в географията „география на растенията“. Открива бифуркация на реката Касикиаре в Гвианска планинска земя, от която се образуват реките Ориноко и Рио Негро (приток на Амазонка). Описва студеното Перуанско океанско течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название Хумболтово течение.

През юни 1799 г. двамата с Бонплан слизат на брега на Венецуела (пристанището Кумана), от там достигат до Каракас, от където продължават право на юг към Ориноко. Те се изкачват по Ориноко до мястото, където от реката се отделя на югозапад ръкавът Касикияре, „неотстъпващ по ширина на Рейн“ и вливащ се в Рио Негро. Хумболт дава първото научно описание на това явление и след няколко години Касикияре започва да се посочва като класически пример за бифуркация на река. Спускат се по реката до вливането ѝ в Рио Негро и от там се връщат обратно в Кумана.

През ноември 1800 г. двамата отплават за Хавана и пътешестват по Куба. В края на март 1801 г. те отново се оказват на карибския бряг на Южна Америка, като слизат в пристанището на Картахена, близо до устието на река Магдалена. Изкачват се по реката до пристанището Онда, от където се насочват на югоизток към Богота. През септември 1801 г. пътешествениците се отправят към Кито, където пристигат през януари 1802 г. По пътя за там и в провинция Кито изследват вулканите в Екваториалните Анди и през юни 1802 г. се опитват да се изкачат на вулкана Чимборасо (6 272 м), като достигат до 5 760 м височина – световен рекорд по това време.

През юли 1802 г. Хумболт и Бонплан се отправят от Кито към перуанското пристанище Трухильо, а от там в Каляо и през октомври пристигат в Лима. От декември 1802 г. до март 1803 г. двамата преминават по море през Гуаякил до южномексиканското пристанище Акапулко и след три седмици са в Мексико Сити. В Мексико пребивават около година, като извършват сравнително кратки, но много плодотворни пътешествия по страната и Хумболт продължава да изучава вулканите. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците през Веракрус отново се насочват към Хавана (март 1804), а от там по море към Филаделфия (САЩ). През август 1804 г. двамата се завръщат в Европа след петгодишно отсъствие и с богати колекции.

Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през ХІХ век. Той става един от създателите на физическата география като наука и описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в странознанието. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, климатолог, океанограф и картограф.

След завръщането си заживява в Париж и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома „Voyage aux regions equinoxiales du Nouveau Continent fait en 1799, 1800, 1801, 1802, 1803 et 1804“ (1807 – 34).

Пътуване в Русия 1829[редактиране | редактиране на кода]

От март до 13 ноември 1829 г. по покана на руското правителство извършва пътешествие по маршрута: ПетербургСреден УралАлтай. По време на пътуването си Хумболт изминава 15 000 км и прави опити с цел проучване химичния състав на водата и изследване на различните видове риби.

Научна кариера 1829 – 1859[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Русия пристъпва към написване на фундаменталното си съчинение, за което пет години след това ще каже:

Аз започвам печатането на моята книга – делото на целия ми живот. Аз имам безумното намерение да изобразя целия материален свят ...от звездните мъглявени до мъховете върху гранитните скали ...в една книга, написана на жив, действащ на чувствата език. Тя трябва да изобрази епохите в развитието на човечеството, в познанието им за природата. Отначало исках да я назова „Книга за природата“, но след това избрах „Космос“. Независимо, че в тази дума има афект, затова пък тя едновременно изобразява небето и земята.

— („Kosmos“, 1845 – 62)

Хумболт успява да издаде само четири тома от „Космос“. Работата над петия е прекъсната от смъртта му. През 1837 г. е отличен с медал за развитието на естествените науки, а по-късно получава орден от крал Фридрих Вилхелм IV.

Хумболт прекарва дълъг и плодотворен живот. Създава необозримо количество трудове, отнасящи се практически към всички отрасли на човешкото знание. Основната му заслуга обаче се заключава в това, че той открива за хората великолепния свят на географията като обект на многочислени научни дисциплини, събрани в едно цяло – науки за Земята. Методите му за полеви географски изследвания са образец за всички научни експедиции провеждани от различни изследователи през целия ХІХ век.

Александър фон Хумболт умира на 6 май 1859 г. в Берлин.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На името на Александър фон Хумболт са кръстени множество видове животни, родове и видове растения, университети, училища, кораби, фондации, институти, улици и други в различни градове по света.

Неговото име носят и стотици географски обекти на Земята по-важни от които са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за