Александър (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър
византийски император
Alexanderemp.jpg
Мозаечен портрет на император Александър в Света София
Лични данни
Управление 11 май 912 – 6 юни 913
Роден
ок.870
Починал
Предшественик Лъв VI Философ
Наследник Константин VII Багрянородни
Семейство
Династия Македонска династия
Баща Василий I Македонец
Майка Евдокия Ингерина
Александър в Общомедия

Александър или Александър III (гръцки: Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок. 8706 юни 913) е византийски император (василевс), управлява Източната римска империя през 912 – 913 година.

Той е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина. За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.

Още 9-годишен той е определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт се възцарява по-големият му брат Лъв VI Философ, докато Александър остава младши съимператор. На 11 май 912 година Лъв VI умира и тронът е наследен от непълнолетния му син – Константин VII Багрянородни, но управлява регентство на майка му Зоя Карбонопсина и патриарх Николай Мистик.

Автократор на ромеите[редактиране | редактиране на кода]

Ставайки регент, Александър се обявява за старши съимператор и така цялата власт пада в ръцете му. Той е първият император, който възприема титлата Автократор (гр.:самодържец). Една от първите му стъпки е възстановяването на Николай Мистик като патриарх. Зоя Карбонопсина е изключена от регентството и заточена в манастир. Стефан Цанев пише: „Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ – Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца.

Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт и няма опит в управлението. Ленив, разюздан и отдаден на развлечения, Александър няма потомци и страда от импотентност, която се опитва да излекува, извършвайки публично езическо идолопоклонение на Хиподрума пред златна статуя на глиган, с което разгневява ромеите. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да скопи Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.

В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор през 913 г. и отказва да плаща годишните трибути на българите, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от халифата на Абасидите, което поставя империята пред незавидната перспектива да воюва на два фронта. Императорът обаче не доживява да види последиците от своите действия – той внезапно умира в двореца след преяждане и препиване, което довежда до спукване на артерия по време на игра на tzykanion (вид поло). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.

Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.

Александър приема български пратеници в 913 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгий Острогорски „История на Византийската държава“, History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
  • Franz Tinnefeld: Alexander von Byzanz. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
  • Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
  • Runciman S.: A history of the First Bulgarian empire, London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
  • John Julius Norwich: Byzantium, The Apogee. Penguin Books. 1993. ISBN 0140114483.
  • Schmitz, Leonhard: "Alexander". William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Лъв VI Философ Византийски император (11 май 912 – 6 юни 913) Константин VII Багрянородни
     Портал „Македония“         Портал „Македония