Александър V Князчето
| Александър V Князчето | |
| войвода на Влашко и на Молдова | |
 Александър Коконул, изображение в манастира Раду Вода | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1623 – 1627 (Влашко) 1629 – 1630 (Молдова) |
| Предшественик | Раду IX Михня (Влашко) Мирон Могила (Молдова) |
| Наследник | Александру IV Илияш (Влашко) Мойсей Могила (Молдова) |
| Семейство | |
| Баща | Раду IX Михня |
| Александър V Князчето в Общомедия | |
Александър V по прякор Коконул (Князчето) (на румънски: Alexandru Coconul) (1611 – 26 юни 1632) е княз на Влашко от 14 август 1623 до 3 ноември 1627 и по-късно на Молдова от юли 1629 до 29 април 1630 г. Той и брат му Михня III са последните потомци по кръвната линия на Влад Цепеш.[1]
Във Влашкото и в Молдовското княжество, както и в съседните Трансилвания и Полша князът се избира от болярския съвет. За да бъде издигнат на трона, както и за да се задържи на власт, той се нуждае от тяхната подкрепа във всеки един момент, както и от подкрепата най-често на Османската империя, тъй като и двете княжества до 1859 г. са васални на султана.[2]
Александър е най-големият син на Раду IX Михня, когото той наследява на трона още като дете през 1623 г. След четири години загубва властта във Влашко, но през 1629 г. е избран за войвода на Молдова.[3]
Умира в Константинопол на 26 юни 1632 на 21-годишна възраст, по всяка вероятност отровен.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
На 14-годишна възраст през 1625 г. Александър е оженен за фанариотката Роксандра Беглици (1610 – 1684). След неговата смърт младата вдовица е омъжена повторно за Александър Маврокордат. Тя живее до 79-годишна възраст и умира през 1684 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Radu R Florescu; Raymond T. McNally (29 November 2009). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and His Times. Little, Brown. pp. 188–. ISBN 978-0-316-09226-5
- ↑ Gilles Veinstein, Mihnea Berindei, „L'Empire ottoman et les pays roumains“, EHESS, Paris, 1987.
- ↑ Constantin C. Giurescu & Dinu C. Giurescu, Istoria Românilor Volume III (depuis 1606), Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1977.
| ||||||||||||||||||||