Алекса Даскалов
| Алекса Даскалов | |
| български търговец, революционер и юрист | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 1900 г.
|
Алекса Даскалов е български търговец, общественик, революционер и юрист от град Пирот.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден около 1843 година в град Пирот,[1] в тогавашната Османска империя. Син е на известния пиротски учител даскал Пейчо Георгиевич.
Даскалов е коджабашия (главен кмет) на Пирот преди 1878 година, член на училищния съвет към общината.[2][3] Занимава се с търговия. Жени се в Татар Пазарджик за Мария Петкова, дъщеря на Ханджи Петко, заможен общественик от Голямо Белово, собственик на странноприемница и колониален магазин от годините преди Освобождението, поддържащ търговски връзки с Пирот.[4] Включва се в българското революционно движение. Турските власти го арестуват, но е освободен.[1]
Даскалов е в състава на Първи градски административен съвет на Пазарджик, избран на 21 – 22 януари 1878 г.[5] След Освобождението работи като юрист в Източна Румелия. На 1 декември 1879 г. е назначен за член на Углавното отделение при Департаменталното съдилище в Татар Пазарджик[6], а от 1 декември 1880 г. заема длъжността „съдник на Татарпазарджишка околия“[7]. Даскалов е сред дарителите, споменати в „Книга на благодетелните членове“ при основаното през 1862 г. пазарджишко читалище „Виделина“. Отбелязан като Пиротчанеца[8].
Почива около 1900 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част І. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания, свързани с национално-освободителните борби на българския народ до освобождението му от османското иго в 1978 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1975. с. 79.
- ↑ Николић, Владимир М. Стари Пирот. Етнолошке белешки из прошлости града, Пирот 1974, с. 65.
- ↑ Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 25.
- ↑ Венецуела отдава чест на земляка ни Теодоро Петкоф, zname.info, посетен на 20 октомври 2019 г.
- ↑ Пенка Николова, главен уредник в Регионален исторически музей-Пазарджик: Образовани и уважавани хора влизат в първото градско управление на Пазарджик, радио „Фокус”, 16 януари 2011 | 16:20
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Пазарджик, Дигитален архив > фонд 473K > опис 1 > а.е. 39 > лист 1
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Пазарджик, Дигитален архив > фонд 473K > опис 1 > а.е. 35 > лист 1
- ↑ Българско народно читалище „Виделина“ Пазарджик, Инвентарни описи, ТД „Държавен архив“ – Пазарджик, Пазарджик 2007, стр. 73