Алексей Жеребков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексей Жеребков
руски офицер

Роден
Донски окръг, Русия
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Алексей Герасимович Жеребков (на руски: Алексей Герасимович Жеребков) е руски офицер, генерал от кавалерията, генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алексей Жеребков е роден на 30 септември 1837 г. в станция Николаевска, 1-ви донски окръг в семейството на потомствения дворянин и офицер от Руската армия Герасим Петрович Жеребков. Ориентира се към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус (1857). Произведен е в първо офицерско звание корнет с назначение в лейбгвардейския Казашки полк.

Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Служи като командир на 3-ти Донски казашки полк (1869 – 1871), Донския казашки учебен полк (1871 – 1872). Фигел-адютант от 1872 г. Командир на Лейбгвардейския казашки полк (1872 – 1878).

Нагръден знак на Лейбгвардейски Казашки полк

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на лейбгвардейския Казашки полк (личен конвой на главнокомандващия Действуващата руска армия Николай Николаевич). В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Сборен отряд в състав: 3-та сотня от 30-и Донски казашки полк с командир есаул Иван Антонов, команда от Владикавказкоо-осетинския полк с командир поручик Александър Верещагин, 2-ри ескадрон от лейбгвардейския Казашки полк с командир щабротмистър Александър Муратов, 5-а сотня от 23-ти донски казашки полк с командир есаул Семьон Лавров и 1-ви артилерийски взвод от 6-а донска конна батарея с командир есаул Иван Луизов. Общо 480 войника и 2 оръдия. Заповедта е да действа в направлението Севлиево – Ловеч, да разпръсне османските подразделения и башибозушки тълпи, застрашаващи флангово Търново и да овладее Ловеч.

На 5/17 юли 1877 г. излиза със Сборния отряд от Севлиево. Около 9:30 часа разбива османските подразделения, съсредоточени при село Аканджилари. Продължава действията в посока Ловеч. От 13:30 до 18:00 часа води бой с Ловешкия османски гарнизон при село Куречли Павликяни) и укрепената височина Стратеш. По петите на панически бягащия противник Сборният отряд влиза и овладява Ловеч. На Табашкия площад е отслужен благодарствен молебен. Незабавно са организирани временно градско управление и въоръжена българска стража. За действията на Сборния отряд изпраща до главнокомандващия 2 донесения – на 5 юли от Севлиево и на 6 юли от Ловеч, които са първокласен исторически извор за Освобождението на Ловеч.

След войната продължава службата в Руската армия. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1881 г. Командир на дивизион от Донския гвардейски казашки полк (1878 – 1881), лейбгвардейския своден Казашки полк (1881 – 1884), лейбгвардейския Казашки полк (1884 – 1886), 3-та бригада на 1-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1886 – 1891). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1891 г. Окръжен началник на Таганрогския окръг на Донската казашка войска. Излиза в оставка с повишение във военно звание генерал от кавалерията през 1906 г.

Със започването на Първата световна война през 1914 г. се връща в армията. Щабен офицер с военно звание генерал-адютант. Подкрепя Февруарската революция в Русия от 1917 г. Уволнява се от армията и емигрира в Югославия.

Умира през 1922 г. в град Банат. Погребан е в село Кисаче, до град Нови Сад.

Улица в Ловеч е наименувана Полковник „Алексей Жеребков“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • корнет (1857)
  • поручик (1859)
  • щабротмистър (1862)
  • подполковник (1864)
  • полковник (1871)
  • генерал-майор (1881)
  • генерал-лейтенант (1891)
  • генерал от кавалерията (1906)
  • генерал-адютант (1914)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Свети Владимир“ IV ст. (1863)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1863)
  • Орден „Свети Владимир“ III ст. (1877)
  • Орден „Свети Станислав“ I ст. (1880)
  • Орден „Света Анна“ I ст. (1884)
  • Орден „Свети Владимир“ II ст. (1887)
  • Орден „Бял орел“ (1902)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 312 – 313.
  • Русская армия в Великой войне. Картотека проекта.