Алексей Куропаткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексей Николаевич Куропаткин
генерал от пехотата, генерал-адютант
Информация
Служба 51
Служил на Romanov Flag.svg Русия
Род войски пехота
Командвания Туркестански отряд, военен министър на Русия, главнокомандващ в Руско-японската война (1904 – 1905), Гренадирски корпус, V-та армия, Северен фронт
Войни Руско-турска война (1877-1878), Туркестански поход, Първа световна война
Отличия Орден „Света Ана“ I,II,III ст., Орден „Свети Станислав“ I,II,III ст., Орден „Свети Владимир“ II,III, IV ст., Орден „Бял орел“, Орден „Свети Георги“ II,IV ст., Орден „Почетен легион“, Орден „Звезда на Румъния“, Орден „Свети Александър Невски“, Почетен гражданин на Ловеч (1902)

Живял 17 март 1848 – 16 януари 1925
Роден
Холмски уезд, Псковска губерния, Русия
Починал
16 януари 1925 г. (76 г.)
Торопецки уезд, Псковска губерния, Русия
Алексей Николаевич Куропаткин в Общомедия

Алексей Николаевич Куропаткин е руски офицер, генерал от пехотата и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен министър на Русия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 март 1848 г. в Холмски уезд, Псковска губерния (Русия). Потомствен дворянин. Посвещава се на военна кариера. На 18-годишна възраст завършва I-во павловско военно училище. Служи в Туркменския стрелкови батальон. През 1874 г. завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Участва в кампаниите на френската армия в Алжир и е първият руски офицер, отличен с френския орден „Почетен легион“. Служи като старши адютант в Тукестанския военен окръг. Участва във военно-дипломатическа мисия в Кашгар и военната кампания в Кокандското ханство (1875 – 1876).

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

От 1877 г. служи в щаба на Дунавската руска армия. Обер-офицер за особени поръчения при Великия Княз Николай Николаевич. От август 1877 г. е началник-щаб в отряда на генерал-майор Михаил Скобелев. На тази длъжност показва военен талант и боеви качества. „Съображенията и планът за действие при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г.“ са негово дело. В хода на битката за Ловеч показва храброст и себеотрицание. Участва в третия щурм на Плевен. Повишен в по-горно военно звание подполковник и е назначен за началник-щаб на XVI-та пехотна дивизия (с командир генерал-майор Михаил Скобелев). При зимното преминаване на Стара планина е ранен и върнат в Русия.

Държавник[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Ахал-текинската експедиция като началник на Туркестанския отряд (1879 – 1881). Генерал-майор от 1882 г. Служи в Генералния щаб (1883 – 1890). Генерал-лейтенант (1890). Началник на Закаспийската област (1890 – 1898).

Генерал-адютант Алексей Куропаткин е военен министър на Русия (1898 – 1904). Подписва българо-руската военна конвенция от 1902 г.

Главнокомандващ руската армия в руско-японската война (1904 – 1905). В Първата световна война е командир на Гренадирския корпус (1915), командващ 5-та армия и руския Северен фронт (1916). Туркестански генерал-губернатор (1916 – 1917). След Октомврийската революция в Русия отказва да емигрира и живее в родината си.

На 16 септември 1902 г. е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч „за заслуги при второто освобождение на Ловеч от турско иго“. Улица в Ловеч е наименувана „Генерал Алексей Куропаткин“.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор на 15 военно-исторически труда. Сред тях са:

  • Ловча, Плевна и Шейново (Из истории Русско-турецкой войны 1877 – 1878 гг.), Санкт-Петербург, типография В. А. Полетики, 1881
  • Действия отрядов генерала Скобелева в Русско-турецкую войну 1877 – 1878 г., Ловча и Плевна (с картою и планами), Санкт-Петербург, Военная типография, 1885.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 11 – 14. ISBN 978-954-8259-84-2