Алексиада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексиада
Ἀλεξιάς
Anna comnena, alexiade, forse da costantinopoli, XII secolo (pluteo 70.2).jpg
Автор Анна Комнина
Създаване 1148 г.
Византия
Оригинален език Атически диалект
Алексиада в Общомедия

„Алексиада“ (оригинално заглавие на гръцки: Αλεξιάς; Алексиас) е средновековен биографичен исторически труд в 15 тома, написан от византийската принцеса Анна Комнина (1083-1153), който отразява управлението на баща ѝ - император Алексий I Комнин (1081 – 1118).

След дългогодишно изследване на имперските архиви, както и разговори с приближени на императора и свидетели на описваните събития, Комнина завършва произведението си през 1148 г. в Кехаритоменския манастир. Нейният труд обхваща политическите, дипломатически и военни събития, свързани с историята на Византийската империя от периода 1069-1118 г. „Алексиада“ е написана като продължение и допълнение на започнато, но недовършено произведение от съпруга на Анна Комнина (кесаря Никифор Вриений), известно под заглавието „Исторически бележки“. Тя описва въоръжението, тактиките и битките на императорската армия през управлението на Алексий I.

Въпреки субективната и пристрастна гледна точка на своя автор, „Алексиада“ е може би най-ценният исторически източник за византийската история в периода на развитото средновековие. Освен сведения за Византия, трудът на Анна Комнина, въпреки че е създаден почти 50 години по-късно, дава и интересни сведения за кръстоносците от Първия кръстоносен поход и отношенията им с империята.

Преди всичко обаче „Алексиада“ е единственото запазено днес гръцко-византийско описание на историческите събития в Европа от онзи период. Трудът ни позволява да видим събитията от онази епоха от византийска перспектива. Като опонент на Римската църква и ентусиазиран защитник на Византийската империя Анна Комнина разглежда кръстоносните походи като политическа и религиозна опасност. Тя допринася също така за нашето разбиране за женския манталитет, изглед и възприемане на света през Развитото средновековие във Византия.

Самият текст е написан на атическия гръцки диалект, говорен от мнозина антични гръцки историци, философи и поети, което е показателно за високото класическо образование на Анна Комнина. Самата тя е запален почитател и познавач на Омировите произведения. Писменият стил на Анна Комнина е оформен от Тукидид, Полибий, Ксенофонт и др. древногръцки автори. Това довежда до противоречие между различните езикови стилове (езикът на Византия, макар и гръцки, е бил доста различен от древногръцкия атически диалект) и правила и крайният резултат е един доста изкуствен стил. До голяма степен хронологията в Алексиада е доста последователна, освен събитията, случили се след влизането на Анна в манастира. Въпреки това, с малки изключения, творбата съдържа всички исторически събития от периода.

С написването на „Алексиада“ Анна Комнина без съмнение става един от най-уважаваните историци, не само във Византия, но и в цяла Европа.

Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на XI век и началото на XII век, съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география. Особено интересни за историографията са сведенията в „Алексиада“ за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 (въстанието на Травъл) и за войните на Византия с печенеги и нормани, част от които са се разиграли из българските земи. За историята на България също така са особено интересни сведенията от „Алексиада“, свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир (за когото пише, че е роднина по женска линия на император Алексий I), архиепископа на България и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]