Алексий Апокавк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексий Апокавк
Ἀλέξιος Ἀπόκαυκος
византийски държавник
Портрет в сборника "Творби на Хипократ", направен по поръчка на Алексий Апокавк през ранната 1340 г.
Портрет в сборника "Творби на Хипократ", направен по поръчка на Алексий Апокавк през ранната 1340 г.

Роден
Починал

Националност ромеи
Философия
Школа риторика
Образование Теодор Хиртакен
Политика
Убеждения Уния с католицизма
Велик дука
1341
Месазон
1328
Паракимомен
1321
Управител на солници
1320
Известен с Византийска гражданска война (1341 – 1347)
Противник на Йоан Кантакузин
Отличия Епарх на Константинопол
Семейство
Баща Homo novus
Деца Йоан Апокавк

Алексий Апокавк (на гръцки: Ἀλέξιος Ἀπόκαυκος) († 11 юни 1345 г.) е виден византийски политик и военачалник (велик дука) на византийския флот при управлението на императорите Андроник III Палеолог и Йоан V Палеолог. През 1341-1347 заедно с константинополския патриарх Йоан XIV Калека той е водач на фракцията, която подкрепя малолетния император Йоан V Палеолог и майка му Анна Савойска в гражданската война срещу Йоан Кантакузин. Опортюнист без произход, той е възприеман като парвеню от динатите и е мразен от тях, независимо че успява да стане най-богатия човек в империята[1].

На 11 юни 1345 Алексий Апокавк е убит по време на посещение на политически затворници в Константинопол.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Алексий Апокавк има два брака. Първият е с дъщеря на свещеник от църквата Света София, а вторият - с племенница на Никифор Хумн. От първата си жена Алексий има три деца, от втората - две:

  • Йоан Апокавк, велик примикюр и управител на Солун, убит през 1345 г. от зилотите, когато след смъртта на баща си преминава на страната на Йоан Кантакузин[2]
  • Мануил Апокавк, управител на Адрианопол, преминава на страната на Йоан Кантакузин през 1344 г.[3]
  • неизвестна по име дъщеря, омъжена за протостратор Андроник Палеолог, а след неговата смърт при удавяне през 1344 г. омъжена повторно за севастократор Йоан Асен, син на Андроник Асен[4]
  • неизвестна по име дъщеря, омъжена за сина на патриарх Йоан XIV Калека
  • неизвестна по име дъщеря, омъжена за сина на една от придворните дами на императрица Анна Савойска.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Laiou, Angeliki (2008). "Chapter II.3.2D: Political-Historical Survey, 1204–1453". In Jeffreys, Elizabeth; Haldon, John; Cormack, Robin. The Oxford Handbook of Byzantine Studies. Oxford, United Kingdom: Oxford University Press. pp. 281–294. ISBN 978-0-19-925246-6.
  2. Erich Trapp, Rainer Walther et Hans-Veit Beyer, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, Vienne, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976, р.1187
  3. Erich Trapp, Rainer Walther et Hans-Veit Beyer, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, Vienne, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976, р.1191
  4. Erich Trapp, Rainer Walther et Hans-Veit Beyer, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, Vienne, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976, р.1180