Алексий Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Алексий Комнин Палеолог (на старогръцки: Ἀλέξιος Κομνηνός Παλαιολόγος; на латински: Alexios Komnenos Palaiologos; † 1203 в Константинопол) е византийски благородник, деспот на Византия, от 1199 г. до смъртта си престолонаследник на византийския император Алексий III Ангел (упр. 1195 – 1203).

Син е на Георги Комнин Дука Палеолог, севаст, пансеваст и велик етериарх, който през 1166 г. участва в църковния събор в Константинопол, който от своя страна е внук или син на Георги Палеолог – един от генералите на Алексий I Комнин. Бабата на Алексий е Анна Дукина (* 1068; † 1110/18 – 1135), сестра на императрица Ирина Дукина. Чрез Анна Дукина Алексий Палеолог се пада роднина на Комнините.

Алексий се жени за жена с неизвестно име, дъщеря на Михаил Таронит. От 1195 г. той носи титлата севастократор. Около 1198 г. император Алексий III Ангел, който няма мъжки наследник, го определя за съпруг на дъщеря си Ирина, вдовицата на Андроник Кондостефан, и го принуждава да се разведе с първата си съпруга. През лятото на 1199 г. Ирина и Алексий Палеолог се женят много тържествено: Ирина носи червени обувки и получава титлата василиса, а Алексий получава титлата деспот и става престолонаследник.[1] Едновременно по-малката сестра на Ирина, също овдовялата Анна Ангелина, е омъжена за Теодор Ласкарис, основател на Никейската империя.

По-късно зетьовете са изпратени с Мануил Камица да се бият срещу българския узурпатор Иванко в Тракия.[1]

През пролетта 1200 г. Алексий III го изпраща да се срещне с въстаника Иванко, който е заловен и убит в императорския лагер.[2] През пролетта същата година Алексий Палеолог потушава в Константинопол въстание против Йоан Лагос, командир на преторианците.[3]

През юли 1200 или 1201 г. Алексий Палеолог участва в подчиняването на узурпатора Йоан Комнин Дебелия, който е заловен и обезглавен.[4]

През февруари 1201 или 1202 г. Алексий е ранен, когато при земетресение императорската палатка се събаря. Още през лятото същата година той води успешен поход в Родопите против въстаналия управител Йоан Спиридонак (от пр. 1201 г. управител на Смолян), когото принуждава да избяга в двора на българския цар Калоян.[5]

Алексий Палеолог умира от естествена смърт още доста млад през 1203 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Алексий се жени втори път 1199 г. за Ирина Комнина Ангелина, вдовица на Андроник Кондостефан, най-възрастната дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматирина. Те имат дъщеря: [6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Акрополит 5 (ed. Peter Wirth, übers. Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL), Bd. 28, 1989)
  • Никита Хониат 508 – 509; 526 – 528 (ed. Jan-Louis van Dieten, Corpus Fontium Historiae Byzantinae (CFHB) Ser. Berol. Bd. 11, 1975)
  • Theodoros Skutariotes 450 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE), Bd. 7, 1892, 1972)
  • Κωνσταντίνος Βαρζός: Η Γενεαλογία των Κομνηνών. Τόμος Β' (= Βυζαντινά Κείμενα και Μελέται. T. 20β, ISSN 1106 – 6180). Κέντρο Βυζαντινών Ερευνών – ΑΠΘ, Θεσσαλονίκη 1984 (PDF-Datei; 45,5 MB), S. 743 Nr. 290.
  • Charles M. Brand: Byzantium confronts the West, 1180 – 1204. Harvard University Press, Cambridge MA 1968, ISBN 0-81-431764-2, S. 119 – 123, 130 – 133, 139 – 140.
  • Jean-Claude Cheynet: Pouvoir et contestations à Byzance (963 – 1210) (= Publications de la Sorbonne. Série Byzantina Sorbonensia. Bd. 9). Reimpression. Publications de la Sorbonne Centre de Recherches d'Histoire et de Civilisation Byzantines, Paris 1996, ISBN 2-85944-168-5, S. 135 – 137, 443 – 445.
  • Jean-Claude Cheynet, Jean-François Vannier: Études prosopographiques (= Publications de la Sorbonne. Série Byzantina Sorbonensia. Bd. 5). Publications de la Sorbonne Centre de Recherches d'Histoire et de Civilisation Byzantine, Paris 1986, ISBN 2-85944-110-7, S. 170 – 172 Nr. 29.
  • Jordanov, Ivan. Byzantine lead seals from the stronghold near Dobri Dol, Plovdiv region. – In: Revue numismatique, 6e série – Tome 157, année 2001 pp. 443 – 469.
  • Божидар Ферјанчић: Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама (= Посебна издања. Bd. 336; Византолошки институт. Bd. 8). Српска академија наука и уметности, Београд 1960, S. 32.
  • Alexander Kazhdan: Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, New York NY 1991, ISBN 0-19-504652-8, S. 1557 – 1558.
  • Ruth Macrides: George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford University Press, Oxford 2007, ISBN 978-0-19-921067-1, S. 114, 116.
  • Alicia Simpson: Niketas Choniates. A Historiographical Study. Oxford University Press, Oxford 2013, ISBN 978-0-19-967071-0, S. 309 – 310.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Jordanov, 2001: p. 446 – 449
  2. Brand, Byzantium, S. 130 f.; Cheynet/Vannier, Études, S. 166, 171
  3. Brand, Byzantium, S. 121 f.; Cheynet, Pouvoir, S. 135 f., 445
  4. Brand, Byzantium, S. 122 f.; Cheynet, Pouvoir, S. 136 f., 445.
  5. Brand, Byzantium, S. 132 f., 139 f.; Cheynet/Vannier, Études, S. 171
  6. Alexios Komnenos Palaiologos, Medieval Lands

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]