Алексиопол (средновековен град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алексиопол (Алексиополис, Неокастрон, Нова крепост) е средновековен павликянски град, създаден между Средна гора и Пловдив в началото на XII век от император Алексий I Комнин. Точното местоположение на града не е идентифицирано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дори след неуспеха на въстанието на Травъл през 1086 г. павликяните в Северна Тракия продължават да създават проблеми на Византия.[1] През 1114 г. Алексий I Комнин решава да се справи с тях като ги убеди да се откажат от павликянството и да приемат православието. Той пристига в Пловдив и започва дебати с павликянските водачи. Никейският епископ Евстратий му помага в теологическите спорове. В резултат на срещите някои от водачите се отказват от учението си. По-късно споровете са пренесени в Цариград, където някои от водачите си сменят вярата, а други са били хвърлени в затвора.[1]

Разкаялите се павликянски първенци получили дарове и били вписани в избраните на императора войски. За останалите обикновени павликяни, сменили вярата си, през 1115 г.[2] императорът построил нов град близо до Пловдив от другата срана на река Марица. Градът бил наречен Алексиопол, но населението го наричало Неокастрон (нова крепост).[1] Той им раздал ниви, лозя, къщи и други недвижими имоти в плодородни свободни земи с право да се наследяват.[3] Някои от тях са продължили да изповядват старата си вяра и по-късно се установяват оново в Пловдив.[4] С този си акт император Алексий Комнин превръща бившите си съюзници - павликяните по българските земи - от мощна сила в малцинство.[5]

През 1147 г. има сведения за свади между германски рицари от Втория кръстоносен поход и граждани на Алексиопол. През 1153 г. арабския географ Идриси, поставя Алексиубули (Алексиопол) в списъкa на забележителните и прочути градове в Румане.[1] От 1204 г. до 1248 г. Алексиопол е баронство (окръг) в Пловдивското херцогство на Латинската империя.

След падане на Пловдивско под османска власт през 1364 г., павликяните от този район се изселват в Никополско, вероятно по това време Алексиопол е изоставен и престава да съществува.

Хипотези за местоположението на Алексиопол[редактиране | редактиране на кода]

В историческите изследвания след Освобождението една от хипотезите е, че Хисаря е римския Диоклеционопол и средновековния Алексиопол.[6] Тази теза се отхвърля поради факта, че в Пловдивското херцогство са съществували два различни окръга - Диоклеционопол и Алексиопол.

В историческите изследвания преди Втората световна война се поддържа хипотезата, че новооткрити развалини до село Старосел са останки от града.[7] Поради близостта на Старосел и Хисаря, малко вероятно е двете населени места да са отделни баронства в Латинската империя.

В своето изследване през 1989 г. проф. Божидар Димитров лансира тезата, че градът Алексиопол е бил в земите на днешния град Раковски.[1] В изследването се посочват фактът, че градът е създаден за орачи, копачи и овчари от павликянското население, което предполага че мястото му е било в равнината.[2]

През 2010 г. Димитър Маневски в списание „Българска наука“[8] освен, че поддържа тезата на проф. Димитов за местоположението на град, той твърди че градът-крепост е построен още по време на въстанието на Травъл за защита на Пловдив от бунтуващите се павликяни, които са били разположени в крепостта Белятово[9].

Някои археолози предполагат, че градът Алексиопол(ис) е бил късноримската крепост Карасура, края село Рупките, Чирпанско.[10] Но тази теза също се оспорва поради наименованието на града дадено от населението - Нова крепост.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Димитров Б., Миналото на град Раковски, издателство "София прес", София, 1989 г.
  2. а б За произхода на католиците в България
  3. ((en)) Hamilton J., Bernard Hamilton B., Christian Dualist Heresies in the Byzantine World
  4. ((en)) Obolensky D. The Bogomils: A Study in Balkan Neo-Manichaeism
  5. ((en)) Paulicians
  6. Щкорпил Вл., Щкорпил К., Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив, 1885 г.
  7. Миков В., Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943
  8. сп. Българска наука Брой 1, януари 2007
  9. Крепостта Белятово най-вероятно се е намирала до село Розовец или до село Зелениково
  10. Крепост Карасура