Алексиопол (средновековен град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Алексиопол, известен и като Алексиополис (на средногръцки: Ἀλεξιούπολιν), Неокастрон (на средногръцки: Νεόκαστρον) или Нова крепост, е средновековен павликянски град, създаден между Средна гора и Пловдив в началото на XII век от император Алексий I Комнин. Точното местоположение на града не е идентифицирано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дори след неуспеха на въстанието на Травъл през 1086 г. павликяните в Северна Тракия продължават да създават проблеми на Византия.[1] През 1114 г. Алексий I Комнин решава да се справи с тях като ги убеди да се откажат от павликянството и да приемат православието. Той пристига в Пловдив и започва дебати с павликянските водачи. Никейският епископ Евстратий му помага в теологическите спорове. В резултат на срещите някои от водачите се отказват от учението си. По-късно споровете са пренесени в Цариград, където някои от водачите си сменят вярата, а други са били хвърлени в затвора.[1]

Разкаялите се павликянски първенци получили дарове и били вписани в избраните на императора войски. За останалите обикновени павликяни, сменили вярата си, през 1115 г.[2] императорът построил нов град близо до Пловдив от другата срана на река Марица. Градът бил наречен Алексиопол, но населението го наричало Неокастрон (нова крепост).[1] Той им раздал ниви, лозя, къщи и други недвижими имоти в плодородни свободни земи с право да се наследяват.[3] Някои от тях са продължили да изповядват старата си вяра и по-късно се установяват оново в Пловдив.[4] С този си акт император Алексий Комнин превръща бившите си съюзници - павликяните по българските земи - от мощна сила в малцинство.[5]

През 1147 г. има сведения за свади между германски рицари от Втория кръстоносен поход и граждани на Алексиопол. През 1153 г. арабския географ Идриси, поставя Алексиубули (Алексиопол) в списъкa на забележителните и прочути градове в Румане.[1] От 1204 г. до 1248 г. Алексиопол е баронство (окръг) в Пловдивското херцогство на Латинската империя.

След падане на Пловдивско под османска власт през 1364 г., павликяните от този район се изселват в Никополско, вероятно по това време Алексиопол е изоставен и престава да съществува.

Хипотези за местоположението на Алексиопол[редактиране | редактиране на кода]

В историческите изследвания след Освобождението една от хипотезите е, че Хисаря е римския Диоклеционопол и средновековния Алексиопол.[6] Тази теза се отхвърля поради факта, че в Пловдивското херцогство са съществували два различни окръга – Диоклеционопол и Алексиопол.

В историческите изследвания преди Втората световна война се поддържа хипотезата, че новооткрити развалини до село Старосел са останки от града.[7] Поради близостта на Старосел и Хисаря, малко вероятно е двете населени места да са отделни баронства в Латинската империя.

В „Няколко думи като допълнение към историческата карта на България (от VII до XIV век включително)" издадена през 1898 г. авторът Христо Милев пише за някои „едновремешни" несъществуващи градове и села, местоположението, на които историята още не е определила. Едно от тях е Алексиополис. За него авторът пише, че развалините на този град лежат в Сърнегорска околия, няколко километра на изток от големите павликянски села Калъчлии и Балтаджии (днес квартали на град Раковски) и през него е минавал римският път от Хисаря за Цариград.[8] Следващата година излиза книгата на Константин Иречек „Княжество България", в която той съобщава, че Атилио Такела, поддиректор на Пловдивската народна библиотека му е съобщил, че през лятото на 1897 г. при разкопките на няколко могили при село Калъчлии, в дясно на пътя от Пловдив за Брезово, 2 км на югоизток от селото открили около една развалена стара чешма основите на старт град. Близо до основите вървял развален стар римски път, който идвал навярно откъм Хисаря.[9] В своето изследване през 1989 г. проф. Божидар Димитров също лансира тезата, че градът Алексиопол е бил в земите на днешния град Раковски.[1] В изследването се посочват фактът, че градът е създаден за орачи, копачи и овчари от павликянското население, което предполага че мястото му е било в равнината.[2] През 2010 г. Димитър Маневски в списание „Българска наука“[10] освен, че поддържа същата теза за местоположението на град, той твърди че градът-крепост е построен още по време на въстанието на Травъл за защита на Пловдив от бунтуващите се павликяни, които са били разположени в крепостта Белятово[11].

Някои археолози предполагат, че градът Алексиопол(ис) е бил късноримската крепост Карасура, край село Рупките, Чирпанско.[12] Но тази теза също се оспорва поради наименованието на града дадено от населението – Нова крепост.

В османските регистри от XVI в. пловдивското село Маноле, което се намира на североизток от Пловдив и на север от река Марица, фигурира с името Алекси(كلو).[13] За сега няма данни за произхода на този топоним и дали е свързан с името на Алексий I Комнин (на турски: Aleksi Komnen).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Димитров Б., Миналото на град Раковски, издателство „София прес“, София, 1989 г.
  2. а б За произхода на католиците в България
  3. ((en)) Hamilton J., Bernard Hamilton B., Christian Dualist Heresies in the Byzantine World
  4. ((en)) Obolensky D. The Bogomils: A Study in Balkan Neo-Manichaeism
  5. ((en)) Paulicians
  6. Щкорпил Вл., Щкорпил К., Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия, Пловдив, 1885 г.
  7. Миков В., Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943
  8. Милев, Хр. Няколко думи като допълнение към историческата карта на България, София, 1898 г.
  9. Иречек, K. Княжество България, Издателство Хр.Г.Данов, Пловдив, 1899 г.
  10. сп. Българска наука Брой 1, януари 2007
  11. Крепостта Белятово най-вероятно се е намирала до село Розовец или до село Зелениково
  12. Крепост Карасура, архив на оригинала от 12 февруари 2018, https://web.archive.org/web/20180212083254/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/995, посетен на 2018-02-11 
  13. Борисов, Д. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. част I (казите Филибе и Татар Пазаръ), Печатница „Диков”, Асеновград, 2014 г.