Алексис Вайсенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексис Вайсенберг
пианист
Алексис Вайсенберг 
Роден: 26 юли 1929 г.
Починал: 8 януари 2012 г. (82 г.)

Алексис Вайсенберг (на немски: Alexis Weissenberg) e френски пианист от български и еврейски произход, роден на 26 юли 1929 година в София, починал на 8 януари 2012 година в Лугано. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.

През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1965). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.

Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.

Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.

Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]