Алекси Андов
| Алекси Андов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Алекси Стоянов Андов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алекси Андов е роден в 1879 година[2] във велешкото село Скачинци, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и и първоначално е десетар, по-късно четник в скачинската милиция, а след това войвода на местната селска чета. С четата си се сражава в голямото сражение при Никодин на 4 април 1907 година, в което загиват 40 милиционери. Преследван е и малтретиран от властите.[1]
На 22 април 1943 година, като жител на Скачинци, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 25.
- ↑ Към 22 април 1943 година е на 64 години.
