Алекси Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алекси Иванов
Мандат
24 март 1986 – 19 декември 1988
Назначен от 8 Народно събрание , 9 Народно събрание
Председател на Държавния съвет , Министър-председател
  1971 – 1989 , 1986 – 1990 Тодор Живков , Георги Атанасов
Предшественик Александър Петков и Янко Марков
Наследник Георги Менов
Мандат
1 декември 1976 г. – 2 декември 1989 г.
Назначен от Управителен съвет на БЗНС
Секретар на БЗНС , Генерален секретар на ЦК на БКП
  1974 – 1989 , 1954 – 1989 Петър Танчев , Тодор Живков
Предшественик Георги Андреев
Наследник Виктор Вълков
Мандат
25 декември 1986 г. – 19 август 1987 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Роден
Починал
9 юни 1997 г. (на 74 г.)
Националност българин
Съпруг(а) Иванка Василева
Полит. партия БЗНС (1947 – 1989)
Университет Винс Варна
Занятие икономистполитик
Войни/битки Отечествена война на България 1944 – 1945 – Дравска операция , Мурска операция и Австрийска операция
Отличия Георги Димитров“, „13 века България“, " „НРБ I ст
Народен представител в:
III НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Алекси Иванов Василев чието истинско име е Алексе Йон Бъдъръу (на румънски език Alexe Ion Bǎdǎrǎu) е български политик от румъно български произход от БЗНС (казионен) в периода до 1989 г .Той е министър на земеделието и горите от март 1986 до декември 1988 г., заместник-председател на Министерския съвет през 1986 – 1987 г. и Секретар на постоянното присъствие на БЗНС през 1976 – 1989 г.,както и ветеран участник като войник и кандидат подофицер в Отечествената война на България против хитлеристка Германия през 1944 – 1945 г.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 октомври 1922 г. в село Хаджилари, Тулчанско, Румъния с истинско рожденно име Алексе Бъдъръу,e румънец по бащина линия който баща се казва Йон Бъдъръу и по майка която се казва Калина от семейство на тракийски преселници от български и гръцки произход от Източна Тракия и от Ямболско преселили се първо в Бесарабия през Руско турската война 1828 – 1829 г.,а после през 1877 г. и в Северна Добруджа, като вуйчото на на майка му Петър Алексиев е опълченец в Руско турската война 1877 – 1878 г..

През 1940 се преселва във върнатата на България Южна Добруджа в село Попгруево , Тервелско променяйки името си на Алекси Иванов Василев. През 1943 – 1945 е на редовна военна служба в Общовойскови камионен полк в София . Участва с полка си като войник в проведения през септември 1944 Деветосептемврийски преврат в установяването на власт на правителстовото на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев и свалянето на старото правителство на Муравиев и ареста на министрите му и в охраната на министерство на войната. Участва във втората фаза на водената Отечествена война на България (1944 – 1945)в състава на Първа българска армия в Унгария и Австрия където за проявление във водените от българската армия Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция е повишен два пъти във военно звание Ефрейтор и Кандидат подофицер (Младши сержант). Член е на ЗМС от 1944 и член на БЗНС от 1947 г.

Завършва висше икономическо образование във ВИНС, Варна през 1967 г. Член на ЗМС от ноември 1945 г. Член на БЗНС от 1947 г.Започва политическия си път на развитие като Председател на ДСНМ и като кмет на село Попгруево и секретар на общинския народен съвет с. Тервел 1950 – 1952,а през 1952 – 1959 г. е заместник-председател на Околийския народен съвет Тервел и временно изпълняващ длъжността Председател на Околийския народен съвет а през 1953 – 1959 едновременно е и председател на Околийското ръководство на БЗНС Тервел и като такъв има важната заслуга за превръщането на Тервел от село в град.

През 1959 до 1967 г. е заместник-председател на Окръжния народен съвет и Първи зам. председател на Окръжния народен съвет, гр. Толбухин(Добрич), а от 1963 до 1967 г. е и председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Толбухин (Добрич) и като такъв има заслуги по превръщането на Толбухински окръг в Първенец в постигането на високи селскостопански добиви и в същото време е автор и политически ръководител на проекта на курорта „Албена“ . От 1967 г.е на работа в София в Постоянно присъствие на БЗНС като завеждащ Отдел „Селскостопански“, който пост заема до 1969 г.[1], а през 1969 – 1971 е заместник министър на земеделието и хранителната промишленост, през 1971 г. е избран за член на ПП на БЗНС и завеждащ отдел „Организационен“ който пост заема до 1 декември 1976 г., когато Алекси Иванов се издига до секретар на Постоянното присъствие (висшия ръководен орган) на БЗНС между 1 декември 1976 и 2 декември 1989 г. отговарящ за организационните въпроси, а от 1980 г. и за политическите въпроси на БЗНС, бивайки по този начин втория човек в БЗНС след лидера Петър Танчев и като такъв Алекси Иванов ръководи и отговаря за надзора в дейността на Министерство на народната отбрана, Министерство на вътрешните работи и министерствата на икономиката и планирането, преди това Държавния планов комитет, а също и за РУМНО и Държавна сигурност, и като такъв е ръководител и отговорник за т.н. Възродителен процес от името на БЗНС през 1984 – 1989 г. и заедно със тогавашния организационен секретар на ЦК на БКП Георги Атанасов внасят предложение в партийното и държавното ръководство за използуване на Българската Народна Армия в потушаването на безредиците сред турското население провокирани от турски терористични групи.

Алекси Иванов е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС от 25 декември 1986 до 19 август 1987 г. в Правителството на Георги Атанасов и Министър на земеделието и горите от 24 март до 25 декември 1986 г. и от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. в Правителството на Георги Атанасов. В това си качество той е и Председател на Националния съвет по водите както и Председател и на Междуправителствените българо-мароканска (1986 – 1989), българо-лаоска (1986 – 1987), българо кампучийска (1986 – 1987), Българо монголска (1987 – 1989) и Българо сирийска (1988 – 1989) комисии за икономическо, политическо и научно техническо сътрудничество. Председател е и на Специалната правителствена подкомисия"Селско стопанство" между НР.България и СР.Румъния през 1987 – 1988 г.Като Заместник-председател на Министерския съвет на НРБ през 1986 – 1987 г. отговаря за ресори "Селско стопанство " „Народна отбрана“, „Вътрешни работи“ и „Военно промишлен комплекс“ (в който влиза и служба „Държавен резерв и военновременни запаси“), а след това през периода август 1987-декември 1988 г. като министър на земеделието и горите е председател на Комисията по въоръженията и продоволствията в които влизат и въпросите за военно промишления комплекс. След промените на 10 ноември 1989 г. на 2 декември 1989 г.а т.нар Декемврийски преврат в БЗНС 1989 аналогичен на проведения на 10 ноември 1989 Ноемврийски пленум на ЦК на БКП е свален от ръководните длъжности в БЗНС и освободен от всички ръководни постове заедно с тогавашния Секретар на БЗНС Петър Танчев. След промените през 1989 през 1993 Алекси Иванов е подведен под съдебна отговорност привлечен като обвиняем по Дело номер 3 за предоставяни безвъзмездни помощи, оръжие и военна техника като Вицепремиер и Министър на земеделието и горите на държави от Третия свят а през 1991 г. е привлечен за обвиняем и подведен под съдебна отговорност по Делото срещу Постоянното присъствие на БЗНС-Казионен за съучастие с БКП във Възродителния процес, както и за предоставяни безвъзмездни помощи и въоръжение от държавния бюджет на братски партии подържали връзки с БЗНС до 1989 г. в качеството му на Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС до 1989 г. както и за отговорността му в качеството му на тази длъжност за финансирането на БЗНС със средства от държавния бюджет известни като Просвещение „Б“ които са били теглени с разпореждане на Алекси Иванов които Главна прокуратура счита за незаконно усвоени от БЗНС което дело по късно е прекратено, докато Дело номер 3 е прекратено през 2000 г. надживявайки с 3 години Алекси Иванов .

Народен представител в 29-тото (1958 – 1961), 31-вото (1966 – 1971), 32-рото (1971 – 1976), 33-тото (1976 – 1981), 34-тото (1981 – 1986) и 35 тото (1986 – 1990) народно събрание ,Предеседател на комисията по опазване на природната среда в 7(33) Народно събрание1976 – 1981 г. и Заместник-председател на комисията по обществено икономическо развитие в 8(34) Народно събрание 1981 – 1986 г. и Заместник-председател на Парламентарната група на БЗНС 1981 – 1986 г. в 8(34)Народно събрание.

Награден е с орденитеГеорги Димитров“, „13 века България“, " „НРБ I ст“ . и с два ордена „Червено знаме на труда“ както и с много български и чуждестранни медали и наградни знаци както за участието му в заключителния етап на Втората световна война – знак " Първа българска армия. Към Берлин ",медалите „Отечествена война 1944 – 1945“," 30 години от победата над фашитска Германия 1945 – 1975", „40 години от победата над хитлерофашизма 1945 – 1985“, „50 години от края на Втората световна война 1945 – 1995“, „60 години от победата във Втората световна война 1945 – 2005“ (посмъртно),"65 г от победата на фашизма 1945 – 2010" (посмъртно), „70 години от победата над фашизма 1945 – 2015“ (посмъртно) и медала на СССР „40 години от победата във Вликата Отечествена война 1945 – 1985“, така и за политически събития като медалите " 25 г народна власт 1944 – 1969", " 100 г. от освобождението на България от турско робство 1878 – 1978", " 100 г. Априлско въстание 1876 – 1976", „1300 г. България 681 – 1981“,"100 години от рождението на Георги Димитров", „40 г. от социалистическата революция 1944 – 1984“ .

Умира на 9 юни 1997 г. в София, след като през януари същата година получава инсулт и се парализира за 5 мес.

Председател на междуправителствени комисии като Министър[редактиране | редактиране на кода]

През март 1986 г. с избирането си за министър на земеделието и горите Алекси Иванов е избран за Председател на българската част на Междуправителствената българо марокарнска комисия и Междуправителствената българо кампучийска комисия. През юли 1986 г. в България се првеждат консултации между Българияи Мароко които води държавния секретар по външните работи на Мароко Ахмед Шеркауи с българското МВнР . Шеркауи е приет от министъра на земеделието и горите Алекси Иванов където двамата се договаршт 5 сесия на междуправителствената комисия да се проведе през 1987 г. На 25 ноември 1986 г. министър Алекси Иванов и Министъра помощник на Председателя на Министерския съвет на Кампучия Конг Самол. Двамата се договарят за увеличение на каучуковия внос от Кампучийска страна и за строените от Българска страна обекти в Кампучийската столица Пном Пен.Подписана е от двамата министри Спогодба за оказване на безвъзмездна помощ на Кампучия. От 8 до 18 януари 1987 г.вече като Заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет Алекси Иванов е Председател на Междуправителствената Българо Лаоска Комисия. От Лаоска страна Председател на комисията е министъра на земеделието, горите и кооперациите на Лаос Инконг Махавонг. Договаря се вноса на каучук от Лаос и кафе срещу изграждане от Българска страна на обекти, най-важния от които ВЕЦ "Тат Ланг". От 17 до 19 юни 1987 г. в Мароко Заместник-председателя на Министерския съвет и Председател на Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет Алекси Ивнов провежда 5 сесия на Междуправителствената Българо Мароканска комисия бивайки неин председател от 1986 г. насам. Мароканската част на комисията се ръководи от министъра на професионалното образование и формирането на кадри на Кралство Мароко Мохамед Кабаж. По време на сесията са подписани Протокол за 5 сесия на Комисията и Протокол между Правителството на България и Мароко за дългосрочен стокообмен за периода до 1992 г.Българския износ е увеличен след това както и вноса на Мароканска фосфатна руда. Мароко връчва на Алекси Иванов задание за язовира „Сиди Мохамед Бен Абделах“ построен след това от българското предприятие "Техноимпот". Заместник-председателя на Министерския съвет и Председател на Съвета по селско и горско стопанство Алекси Иванов е приет от Министър Председателя на Кралство Мароко Азедин Лараки и разговаря с Министъра на земеделието и аграрната реформа Онхман Демнати,Министъра на търговията и промишлеността Абдемах Ал Азмани,Министъра на енергетиката и мините Мохамед Фетах и държавния секретар на МВнР Ахмед Шеркауи.

Преди сесията в България Алекси Иванов има среща с Посланика на Мароко в България Абделхамид Бенанина 10 юни 1987 г. а след завръщането му мароканския посланик организира прием в негова чест и в чест на делегацията в Посолството на Мароко. След август 1987 г. Алекси Иванов вече като Министър на земеделието и горите е и председател на Междуправителствената българо монголска комисия. Монглската част се ръководи от Заместник-председателя на Министерския съвет на МНР Мятавин Пелже. На 16 октомври 1987 г. Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и монголския му колега Мятавин Пелже завършват 21 заседание на комисията в София. Подисания Протокол договаря новите форми от сътрудничеството в изграждане на обекти които се изграждат от българската страна в Монголия. От 19 до 24 септември 1988 г. в Улан Батор,Монголия Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов и Заместник-председателя на Министерския съвет на МНР Мятавин Пелже провеждат 22 заседание на Междуправителствената българо-монголска комисия. По време на заседанието е договорена широка програма за сътрудничесво като Създаване на линия за производство на високо качество кожухарски изделия за изнасяне в трети държави, реконструкция на месокомбината в гр.Чойбалсан, Открити са два завода – за тухли в Алтай и за плодово зеленчукови консерви в Орхон Шарингол построени с кредити и доставка на оборудване от България които министър Алекси Иванов официално открива на 23 септември 1988 г. Министърът на земеделието и горите на България е приет от Прдседателя на Министерския съвет на МНР Думаагийн Содном и води раговори със Заместник-председателя на Министерския съвет и министър на селското стопанство и хранителната промишлиеност Шаравин Гунгадорж и министъра на външноикономическите връзки иу снабдяването Пунсалмагийн Очирбат.

За българско-румънските отношения[редактиране | редактиране на кода]

Като румънец по произход и роден в Румъния Алекси Иванов е един от най уважаваните от Румънската държава и нейните политици по времето на социализма български политици. Още от 1959 г. Алекси Иванов е избран в ръководството на Общонародния Комитет за Българо Румънска Дружба, а от 1962 е негов заместник-председател. Като такъв той посещава Румъния и родния си край в Добруджа с българска делегация през 1966 г.В следващите години той е избран за член, заместник-председател и председател на групата на Народното събрание на НР България за приятелство с Румъния и като такъв посещава Румъния многократно през 70-те години. Среща се с румънски политици и по линия на международните връзки на БЗНС със Съюза на трудово кооперативните земеделски стопанства на Румъния.Няколко пъги през 1982 1984 и 1987 г. се среща с президента на Социалистическа република Румъния и генерален секрегар на Румънската Комунистическа Партия Николае Чаушеску по време на негови официални посещения в България . След 1986 вече като Министър на земеделието и горите на НР България Алекси Иванов е избран за председател на Специалната правителствена българо румънска подкомисия „Селско стопанство“.През юни 1987 като Заместник-председател на Министерския съвет на НР България се среща с Министър-председателя на СР Румъния Константин Даскалеску който е на официално посещение в България.през декември 1987 г. като Министър на земеделието и горите ръководи първото заседание на Спецалната правителствена българо румънска подкомисия"Селско стопанство" в Русе и посреща на Моста на Дружбата на Дунав Министъра на земеделието и хранителната промишленост на СР Румъния Георге Давид посетил България за заседанието на подкомисията. През март 1988 г. пак в качеството си на Министър на земеделието и горите се среща със секретаря на ЦК на Румънската Комунистическа партия отговарящ за селското стопанство Василе Барбулеску и заедно с други официални лица и Румънския посланик Василе Пунган посещават Аграрно промишления комплекс на разградска област. През ноември 1988 като Министър на земеделието и горите Алекси Иванов е на официално посещение в СР Румъния за второто заседание на специалната правителствена българо румънска подкомисия"Селско стопанство" което посещение започва от Моста на Дружбата на Дунав а румънския министър на земеделието и хранителната промишленост Георге Давид лично посреща и съпровожда Алекси Иванов от румънската граница до Букурещ където двамата министри провеждат заседанието на подкомисията и подписват взаимен протокол. На следващия ден Алекси Иванов е приет от министър-председателя на СР Румъния Константин Даскалеску а министър Георге Давид му оказва радушен прием на мероприятия в Румъния.За последен път Алекси Иванов посещава Румъния на 4 март 1989 г. като Секретар на Постоянноното присъствие на БЗНС и председател на групата за приятелство на Народното Събрание между България и Румъния.

Отношенията между НР.България и ФАО 1986 – 1988[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 България вече 19 години е редовен член на Организацията за прехрана и земеделие при ООН ФАО чрез която осъществява редица проекти за селскостопанско развитие в страната. През юни 1986 се провежда 15 регионална конференция на ФАО за Европа в Истамбул, Турция.Тази година е известна и с изборите за генерален директор на ФАО където се състезават основно двама кандидати : Дотогавашния генерален директор Едуард Саума от Ливан и Моис Кристоф Менса заместник генерален директор на ФАО дотогава от Бенин.Бенин е социалистическа държава в Африка, но зад Менса застават главно САЩ и западните страни без Франция.Тази кандидатура цели налагането на политически изгоден кандидат както за Запада, така също той се надява че социалистическите държави от източна Европа ще подкрепят кандидатурата на Менса.За лобиране на кандидатурата през декември 1986 идва в България специално Президента на Бенин Матьо Кереку начело на делегация с министри членове на политбюро на Бенин.Специално за това Кереку разговаря с българския пръв ръководител Тодор Живков като в делегациите за разговори и от двете страни участват министрите на земеделието на България и Бенин Алекси Иванов и Адолф Биау които се договарят че България ще изрази подкрепа за този от двамата кандидати който налагат интересите и.През февруари 1987 МВнР на НР.България с нота до посолството на Ливан уведомява че Правителството на България подкрепя Едуард Саума за генерален директор на ФАО, ав следващите месеци българския вицепремиер и земеделски министър Алекси Иванов заявява няколкократно това в разговори с държавни ръководители от други държави. Специално няколко западни министри на земеделието отправят писма до Алекси Иванов с което молят България да подкрепи кандидатурата на Менса от Бенин.Но през април 1987 в западния печат излизат статии доказващи че кандидатурата на бенинския кандидат е политически ход на ред правителства от които той е подкупен и че е стар познайник на корупцията във ФАО.Така или иначе се оказва че Моис Менса действително е приемал подкупи от редица държави, но Бенин не осъзнава това. През август 1987 новия бенински министър на земеделието Мартен Азонхихо още един път идва със самия Менса в България където носи писмо като специален пратеник на Матьо Кереку до Тодор Живков за подкрепа на бенинската кандидатура за ФАО.По време на посещението домакин му е българския земеделски министър Алекси Иванов, а го приема в Държавния съвет Първия заместник-председател на Държавния съветПетър Танчев(Тодор Живков е зает във Варна с официалното посещение на Гамбийския министър-председател в България) и позицията на България че подкрепя ливанския кандидат Саума е разяснена на Азонхихо и от двамата български ръководители. Бенин се опитва да лобира за кандидатурата за ФАО и в Румъния но и там не среща подкрепа. Ливанския кандидат Саума като генерален директор дори изпраща благодарствено писмо до министър Алекси Иванов. През ноември 1987 в Рим на 24 сесия на Генералната конференция на ФАО където с огромно мнозинство Едуард Саума от Ливан е преизбран за генерален директор на организацията Българската правителствена делегация се води от Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов.Там той се изказва в подкрепа на разоръжаването като основа за използване на средствата предназначени дотогава за военни цели да бъдат предоставени за целите на Селското стопанство, и изказва надежда че бюджета на ФАО ще намери разречение на проблемите си. Западните страни недоволни от неизбирането на Менса заявяват че ще си съкратят членския внос във ФАО (за да предизвикат задълбочаване на бюджетната криза във ФАО), а от името на България министъра на земеделието и горите Алекси Иванов изразява още един път подкрепа за кандидатурата на Едуард Саума след преизбирането му на среща по между им където с документален филм е отбелязано 20 години отчленството на НР.България във ФАО.Министър Алекси Иванов се среща в Рим и с министрите на земеделието на ФРГ Игнац Кьохеле, на Иран Абас Але Зали, на МексикоЕдуардо Пескуейра Олеа и на ИракКарим Хасан Ридха както и с министрите на земеделието на Чехословакия Мирослав Томан, на Полша Станислав Жиеба, на Унгария Йено Ванкса с които обсъжда както въпроси от работата на ФАО, така и въпроси на двустранното стътрудничество с тези държави. Резултатите от сътрудничеството с ФАО през 1986 – 1988 водят до забележителни резултати защото в трите години са изградени с огромна бързост в България 4 проекта с помощта на ФАО, един от тях Център за борба с шапа в Сливен е изграден от септември 1987 до юни 1988 г.През август 1988 г. в ПНР, Краков се провежда 16 регионална конференция на ФАО за Европа и Министъра на земеделието и горите Алекси Иванов се среща с Министъра на земеделието и природните ресурси на Кипър Андреас Гавриелидис който на път за сесията на ФАО в ПНР прави кратък престой в София.По време на срещата Алекси Иванов получава официална покана да посети Кипър, а са договорени формите на сътрудничество между Кипър и България предназначени кглавно към развитие на лозарството и производството на субтропични плодове в южните български градове като Петрич, Сандански и др. където има тропически оранжерии за Киви и др. плодове. През септември 1988 г. министъра на земеделието и горите Алекси Иванов обсъжда програмата за работа между България и ФАО със монголския министър на земеделието Шаравин Гунгадорж по време на 22 заседание на председателстваната от министър Алекси Иванов българо монголска междуправителствена комистия в Улан Батор, през октомври 1988 с италианския министър на южна Италия Ремо Гаспари в София, и през ноември 1988 г.с румънския министър на земеделието Георге Давид в Букурещ.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Алекси Иванов е женен за Иванка Димитрова Василева по баща Станева (родена 1921 – починала 2008 г.) и има двама потомци : един син Иван Иванов (роден 1948 г.) член на БКП и БСП , работил като дипломат – търговско и селскостопанско аташе в посолствата на НР.България във Франция (1982 – 1987) и Италия (1987 – 1988) както и Секретар на Междуправителствените комисии за Белгия , Холандия и Люксембург (1988 – 1990) и Главен специалист в Министерство на външната търговия и Министерство външноикономическите връзки от 1978 до 1982 и от 1988 до 1991 г. и един внук Алекси Иванов(роден 1982 г.), член на БСП , днес по професия кинорежисьор и историк, военноинвалид от армията вследствие на заболяване придобито по време на Наборна военна служба през 2000 г.Алекси Иванов има и трима братя – Иван Иванов (1919 – 1998) Председател на околийското и общинското обединение Зърнени храни 1955 – 1969 г., Диньо Иванов (1925 – 2008) – Директор на Завод Пластхим Тервел 1962 – 1986 след което Началник на регионалното управление по горите в североизточна България от 1986 до началото на 1989 г. по времето в което Алекси Иванов е министър на земеделието и горите и организационен отговорник за петролната продукция на Варненска област от януари до декември 1989 г. до свалянето на Алекси Иванов като Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС (в чийто ресор влизат организационните, политическо идеологическите въпроси, силовите – МВР и МНО и икономическите въпроси) и Димо Иванов (1928 – 2001).

Медийни статии[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. по случай 85-годишнината от рождението и 10 години от смъртта на Алекси Иванов Внукът му Алекси Иванов-Младши издава две статии във българските вестници "Земя" и „Българска армия“ озаглавени „И политиката има приятно лице“-в."Земя" 20 август 2007 г. и „Пътят от окопа до Миниистерския съвет е продължителен и изпълнен с трудности“ в."Българска армия" 26 септември 2007 г. страница Еър груп 2000:: view topic – история на БА от 632 до....г.,През януари 2013 г. по случай 90 години от рождението на Алекси Иванов навършили се през октомври 2012,внукът му Алекси Иванов-младши издава възпоменателна статия в списание „Агрозона“ със заглавие „Алекси Иванов – Министър в трудно време“.Отново внукът му издава през май 2014 г. във списание „Земеделие“ статия озаглавена 90 години от рождението на Алекси Иванов (1922 – 1997).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвместната работа на БКП и БЗНС в условията на развития социализъм „ част от „ Българския земеделски народен съюз и социализма „ – 1984 г.
  • „ Конгресните решения в действие, списание „Земя и прогрес“ 1981„
  • „ Единодействието на БКП и БЗНС „, доклад пред 35 конгрес на БЗНС 1986 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 194.
  • Buletin de nstere 155 -23.10.1922, Tulcea, Mihail Cogalniceanu Romania
  • Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, книгоиздателска къща Труд,ISBN 954-528-790-X
Александър Петков(Председател на НАПС), Янко Марков(Министър на горите) министър на земеделието и горите
(24 март 1986 – 19 декември 1988)
Георги Менов
няма заместник-председател на Министерския съвет (25 декември 1986 – 19 август 1987) няма
Георги Андреев секретар на постоянното присъствие на БЗНС (1 декември1976 – 2 декември1989) Виктор Вълков