Алекси Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алекси Иванов
Министър на земеделието и горите на НР България
Мандат 24 март 1986 – 19 декември 1988
Назначен от 8 Народно събрание, 9 Народно събрание
Предшественик Александър Петков и Янко Марков
Наследник Георги Менов
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС
Мандат 1 декември 1976 г. – 2 декември 1989 г.
Назначен от Управителен съвет на БЗНС
Секретар на БЗНС, Генерален секретар на ЦК на БКП
1974 – 1989, 1954 – 1989 Петър Танчев, Тодор Живков
Предшественик Георги Андреев
Наследник Виктор Вълков
Заместник-председател на Министерския съвет на НРБ
Мандат 25 декември 1986 г. – 19 август 1987 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Лични данни
Роден
Починал
9 юни 1997 г. (на 74 г.)
Националност Флаг на България България
Съпруга Иванка Василева
Деца син Иван Иванов, внук Алекси Иванов – младши
Полит. партия БЗНС (1947 – 1989)
Университет ВИНС – 1967, Академия по обществени науки на ЦК на КПСС – Москва 1971, Военнополитическа академия при Генералния щаб на Съветската армия "В.И.Ленин" – Москва 1972 г.
Професия икономистполитик
Военна служба
Войни/Битки Отечествена война на България 1944 – 1945 – Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция
Отличия Георги Димитров“, „13 века България“, " „НРБ I ст
Народен представител в:
III НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Алекси Иванов Василев, чието рождено име е Алексе Йон Бъдъръу (на румънски: Alexe Ion Bǎdǎrǎu), е български политик от румъно-български произход от БЗНС (казионен) в периода до 1989 г. Той е министър на земеделието и горите от март 1986 до декември 1988 г., заместник-председател на Министерския съвет през 1986 – 1987 г. и Секретар на постоянното присъствие на БЗНС през 1976 – 1989 г., както и ветеран участник като войник и кандидат подофицер в Отечествената война на България против хитлеристка Германия през 1944 – 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 октомври 1922 г. в село Хаджилари, Тулчанско, Румъния с истинско рождено име Алексе Бъдъръу, e румънец по линия на баща му Йон Бъдъръу, а майка му Калина е от семейство на тракийски преселници от български и гръцки произход от Източна Тракия и от Ямболско преселили се първо в Бесарабия през Руско-турската война 1828 – 1829 г., а после през 1877 г. и в Северна Добруджа, като вуйчото на майка му Петър Алексиев е опълченец в Руско турската война 1877 – 1878 г.

През 1940 г. се преселва във върнатата на България Южна Добруджа в село Попгруево, Тервелско променяйки името си на Алекси Иванов Василев. През 1943 – 1945 г. е на редовна военна служба в Общовойскови камионен полк в София. Участва с полка си като войник в проведения през септември 1944 Деветосептемврийски преврат, с който се установява на власт правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев и се сваля старото правителство на Муравиев с арест на министрите му, както и в охраната на Министерството на войната. Участва във втората фаза на водената Отечествена война на България (1944 – 1945) в състава на Първа българска армия в Унгария и Австрия, където за проявление във водените от българската армия Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция е повишен два пъти във военно звание ефрейтор и кандидат подофицер (младши сержант). След завръщането си от фронта дослужва остатъка от военната си служба като военен шофьор на помощник-министъра на войната, отговарящ за помощник-командирите в Българската армия генерал-лейтенант Благой Иванов. Уволнява се от редовна военна служба през септември 1945 г. и се връща на село. Член е на ЗМС от 1944 и член на БЗНС от 1947 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва висше икономическо образование във ВИНС, Варна през 1967 г, след което завършва Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва – 1971 г специалност политика и икономика и Военнополитическата академия при Генералния щаб на Съветската армия „В. И. Ленин“ в Москва – 1972 г., специалност военна геополитика и военна икономика и промишленост, като е първият политически ръководен деец на БЗНС, изпратен в съветска академия. Негови съвипускници са Егор Лигачов, Иван Капитонов, Виктор Никонов, Всеволод Мураховский, Михаил Бусигин, маршалите на СССР Дмитрий Устинов, Дмитрий Язов и Сергей Ахромеев, както и генерал Тенчо Папазов.

Държавна и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Член на ЗМС от ноември 1945 г. Член на БЗНС от 1947 г. Започва политическия си път на развитие като председател на ДСНМ и кмет на село Попгруево, както и секретар на общинския народен съвет с. Тервел 1950 – 1952, а през 1952 – 1959 г. е заместник-председател на Околийския народен съвет Тервел и временно изпълняващ длъжността председател на Околийския народен съвет. През 1953 – 1959 едновременно е и председател на Околийското ръководство на БЗНС Тервел и като такъв има важната заслуга за превръщането на Тервел от село в град.

През 1959 до 1967 г. е заместник-председател на Окръжния народен съвет и първи зам.-председател на Окръжния народен съвет, гр. Толбухин (Добрич), а от 1963 до 1967 г. е и председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Толбухин. Има заслуги за превръщането на Толбухински окръг в първенец в постигането на високи селскостопански добиви и в същото време е автор и политически ръководител на проекта за курорта „Албена“.

От 1967 г. е на работа в София в Постоянно присъствие на БЗНС като завеждащ отдел „Селскостопански“, който пост заема до 1969 г.[1]. През 1969 – 1971 г. става заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост. През 1971 г. е избран за член на ПП на БЗНС и завеждащ отдел „Организационен“ до 1 декември 1976 г., когато се издига до секретар на Постоянното присъствие на БЗНС (висшия ръководен орган). Заема го до 2 декември 1989 г. и отговаря за организационните въпроси на БЗНС, а от 1980 г. и за политическите въпроси. По този начин става вторият човек в БЗНС след лидера Петър Танчев и ръководи и отговаря за надзора в дейността на Министерство на народната отбрана, Министерство на вътрешните работи и министерствата на икономиката и планирането, преди това Държавния планов комитет, а също и за РУМНО и Държавна сигурност. Като такъв е ръководител и отговорник от името на БЗНС за т.нар. Възродителен процес през 1984 – 1989 г. и заедно с Георги Атанасов внасят предложение в партийното и държавното ръководство за използване на армията в потушаването на безредиците сред турското население, провокирани от турски терористични групи. Алекси Иванов е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС от 25 декември 1986 до 19 август 1987 г. в Правителството на Георги Атанасов и Министър на земеделието и горите от 24 март до 25 декември 1986 г. и от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. в Правителството на Георги Атанасов, и като такъв ръководи преустройването на селското стопанство на НР България съгласно т.нар. Юлска концепция от 1987 г., а през 1988 г. е сред инициаторите на създаването на акордната система в селското стопанство, на която е теоретик, на базата на което от септември 1988 г. Аграрно-промишлените комплекси АПК се преустройват от производствена единица в единица за внедряване на технологии на научнотехническия прогрес и електронизацията в земеделието. Министър Алекси Иванов с наредба от 1988 г. разширява системата на самозадоволяването, като селкостопанските производители в тази област получават право да бъдат частни производители съгласно постановление 35 от юни 1987 г. Министър Алекси Иванов със своя заповед от август 1988 г. създава и специално обединение за внедряване на електронизация в селското стопанство именувано Агрохрансистем. В качеството си на министър на земеделието и горите и на зам. председател на Министерския съвет Алекси Иванов е и Председател на Националния съвет по водите, както и Председател на Междуправителствените българо-мароканска (1986 – 1989), българо-лаоска (1986 – 1987), българо-кампучийска (1986 – 1987), българо-монголска (1987 – 1989) и българо-сирийска (1988 – 1989) комисии за икономическо, политическо и научно техническо сътрудничество. Председател е и на Специалната правителствена подкомисия „Селско стопанство“ между НР България и СР Румъния през 1987 – 1988 г.

Като заместник-председател на Министерския съвет на НРБ през 1986 – 1987 г. отговаря за ресори „Селско стопанство“ „Народна отбрана“, „Вътрешни работи“ и „Военно промишлен комплекс“ (в който влиза и служба „Държавен резерв и военновременни запаси“), а след това през периода август 1987-декември 1988 г. е председател на Комисията по въоръженията и продоволствията, в което влизат и въпросите за военно-промишления комплекс. След т.нар. Декемврийски преврат в БЗНС 1989, аналогичен на проведения на 10 ноември 1989 г., е свален от ръководните длъжности в БЗНС и освободен от всички ръководни постове заедно с тогавашния секретар на БЗНС – Петър Танчев.

Народен представител в 29-ото (1958 – 1961), 31-вото (1966 – 1971), 32-рото (1971 – 1976), 33-тото (1976 – 1981), 34-тото (1981 – 1986) и 35-ото (1986 – 1990) Народно събрание. Председател на комисията по опазване на природната среда в 33-тото НС (1976 – 1981 г.), заместник-председател на комисията по обществено икономическо развитие и заместник-председател на парламентарната група на БЗНС в 34-тото НС (1981 – 1986 г.).

Многократно е на официални посещения в СССР в качеството му на секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на Комисията за организационно, политическо и идеологическо сътрудничество между БЗНС и КПСС. Като министър на земеделието и горите на НРБ ръководи съвместното българо-съветско селскостопанско сътрудничество, а като представител на НРБ в Комитета на СИВ за сътрудничество в Агропромишления комплекс – и съвместното българо-съветско предприятие за задграничен дърводобив в Коми АССР.

След 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

След промените през 1989 е подведен под съдебна отговорност през 1993 г. и привлечен като обвиняем по Дело номер 3 за предоставяни безвъзмездни помощи, оръжие и военна техника като вицепремиер и министър на земеделието и горите на държави от Третия свят. През 1991 г. е привлечен за обвиняем и подведен под съдебна отговорност по делото срещу Постоянното присъствие на БЗНС-Казионен за съучастие с БКП във Възродителния процес, както и за предоставяни безвъзмездни помощи и въоръжение от държавния бюджет на братски партии, поддържали връзки с БЗНС до 1989 г. в качеството му на секретар на Постоянното присъствие на БЗНС до 1989 г., както и за отговорността му в качеството му на тази длъжност за финансирането на БЗНС със средства от държавния бюджет, известни като Просвещение „Б“, които са били теглени с разпореждане на Алекси Иванов, които Главна прокуратура счита за незаконно усвоени от БЗНС. Това дело по-късно е прекратено, докато Дело номер 3 е прекратено през 2000 г. надживявайки го с 3 години.

Умира на 9 юни 1997 г. в София, след като през януари същата година получава инсулт и се парализира за 5 месеца.

Българско-румънски отношения[редактиране | редактиране на кода]

Още от 1959 г. е избран в ръководството на Общонародния Комитет за Българо Румънска Дружба, а от 1962 е негов заместник-председател. В следващите години той е избран за член, заместник-председател и председател на групата на Народното събрание на НР България за приятелство с Румъния и посещава Румъния многократно през 70-те години. Среща се с румънски политици и по линия на международните връзки на БЗНС със Съюза на трудово кооперативните земеделски стопанства на Румъния. Няколко пъти през 1982 1984 и 1987 г. се среща с Николае Чаушеску по време на негови официални посещения в България. След 1986 вече като министър на земеделието и горите на НР България Алекси Иванов е избран за председател на Специалната правителствена българо румънска подкомисия „Селско стопанство“. Ръководи първото ѝ заседание. През ноември 1988 е на официално посещение в СР Румъния за второто заседание. На следващия ден Алекси Иванов е приет от министър-председателя на СР Румъния Константин Даскалеску а министър Георге Давид му оказва радушен прием на мероприятия в Румъния. За последен път Алекси Иванов посещава Румъния на 4 март 1989 г. като Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и председател на групата за приятелство на Народното Събрание между България и Румъния.[2].

Отношенията между НР България и ФАО 1986 – 1988[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 България вече 19 години е редовен член на Организацията за прехрана и земеделие при ООН ФАО. През юни 1986 се провежда 15 регионална конференция на ФАО за Европа в Истанбул, Турция. В изборите за генерален директор на ФАО се състезават дотогавашния генерален директор Едуард Саума от Ливан и неговият заместник Моис Кристоф Менса заместник от Бенин. За лобиране на кандидатурата през декември 1986 идва в България специално Президента на Бенин Матьо Кереку да разговаря с Тодор Живков като в делегациите за разговори и от двете страни участват министрите на земеделието на България и Бенин Алекси Иванов и Адолф Биау които се договарят че България ще изрази подкрепа за този от двамата кандидати който налагат интересите и. През февруари 1987 МВнР на НР България с нота до посолството на Ливан уведомява че Правителството на България подкрепя Едуард Саума за генерален директор на ФАО.

През ноември 1987 в Рим на 24 сесия на Генералната конференция на ФАО с огромно мнозинство Едуард Саума от Ливан е преизбран за генерален директор. Българската правителствена делегация се води от Алекси Иванов и изразява още един път подкрепа след преизбирането му на среща, където с документален филм е отбелязано 20 години от членството на НР България във ФАО. Алекси Иванов се среща в Рим и с министрите на земеделието на ФРГ Игнац Кьохеле, на Иран Абас Али Зали, на Мексико Едуардо Пескуейра Олеа и на Ирак Карим Хасан Ридха както и с министрите на земеделието на Чехословакия Мирослав Томан, на Полша Станислав Жиеба, на Унгария Йен.

Резултатите от сътрудничеството с ФАО през 1986 – 1988 водят до забележителни резултати, защото в трите години са изградени с в България 4 проекта с помощта на ФАО, един от тях Център за борба с шапа в Сливен е изграден от септември 1987 до юни 1988 г.

През август 1988 г. в Краков се провежда 16 регионална конференция на ФАО за Европа и Алекси Иванов се среща с министъра на земеделието и природните ресурси на Кипър Андреас Гавриелидис, с когото са договорени формите на сътрудничество между Кипър и България предназначени главно към развитие на лозарството и производството на субтропични плодове в южните български градове като Петрич, Сандански и др. През септември Алекси Иванов обсъжда програмата за работа между България и ФАО със монголския министър на земеделието Шаравин Гунгадорж по време на 22 заседание на председателстваната от министър Алекси Иванов българо монголска междуправителствена комистия в Улан Батор, през октомври с италианския министър на южна Италия Ремо Гаспари в София, и през ноември 1988 г.с румънския министър на земеделието Георге Давид в Букурещ.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Алекси Иванов е женен за Иванка Димитрова Василева, по баща Станева, (1921 – 2008) и има двама потомци: един син Иван Иванов (роден 1948 г.) член на БКП и БСП, работил като дипломат – търговско и селскостопанско аташе в посолствата на НР България във Франция (1982 – 1987) и Италия (1987 – 1988), както и Секретар на междуправителствените комисии за Белгия, Холандия и Люксембург (1988 – 1990) и главен специалист в Министерство на външната търговия и Министерство външноикономическите връзки от 1978 до 1982 и от 1988 до 1991 г. и един внук Алекси Иванов (р. 1982), член на БСП, по професия кинорежисьор и историк, военноинвалид от армията, вследствие на заболяване (епилепсия), придобито от черепно-мозъчна травма по време на изпълнение на Наборна военна служба като военнослужещ в поделение 38340 – гр. Садово, ВВС през 2000 г. Алекси Иванов има и трима братя – Иван Иванов (1919 – 1998), председател на околийското и общинското обединение Зърнени храни 1955 – 1969 г., Диньо Иванов (1925 – 2008) – директор на завод Пластхим Тервел 1962 – 1986, след което Началник на регионалното управление по горите в североизточна България от 1986 до началото на 1989 г., по времето в което Алекси Иванов е министър на земеделието и горите и организационен отговорник за петролната продукция на Варненска област от януари до декември 1989 г. до свалянето на Алекси Иванов като секретар на Постоянното присъствие на БЗНС (в чийто ресор влизат организационните, политическо идеологическите въпроси, силовите – МВР и МНО и икономическите въпроси) и Димо Иванов (1928 – 2001).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg Народна република България:

  • Пластина на орден „Георги Димитров“.gif – Орден Георги Димитров – (1982)[3]. [4].
  • OrderOfCivilValourAndMeritRibbon.gif – Орден "13 века България-(1984)[5].
  • Пластина на орден „Народна Република България“.gif – Орден Народна република България I ст. – (1972)[6].
  • Пластина на орден „Червено Знаме на Труда“.gif – Орден "Червено знаме на труда – (1959) [7].
  • Пластина на орден „Червено Знаме на Труда“.gif – Орден "Червено знаме на труда – (1967)[8].
  • 30thAnniversaryOfVictoryOverGermanyRibbon.jpg Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ – (1975)[9].
  • 40thAnniversayOfVictoryOverFascismRibbon.jpg Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ – (1985)[10].
  • Медал „1300 години България“ (1981)
  • 40thAnniversaryOfSocialistBulgaria.jpg ‎Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ – (1984)
  • OrderOfBraveryRibbon.jpg Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ – (1972)
  • 100th anniversary of the birth of Georgi Dimitrov medal ribbon.jpg Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ – (1982)>
  • Bulgarian25YearsOfPeople'sRuleRibbon.jpg ‎Медал „25 години Народна власт“ – (1969)
  • 50thAnniversaryOfUprisingRibbon.jpgМедал „50 години от юнското антифашистко въстание“ – (1973)
  • PatrioticWarRibbon.jpg ‎Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ – (1947)
  • 100thAnniversaryOfAprilUprisingRibbon.png ‎Медал „100 години Априлско въстание“ – (1976)
  • 100thAnniversaryOfLiberationRibbon.jpg Медал „100 години от освобождението на България от османско иго“-(1978)
  • Медал „50 години от края на Втората световна война“ – (1995)
  • Bulgarian60thAnniversaryRibbon.jpg Медал „60 години от Победата във Втората световна война“ – (посмъртно 2005)
  • Медал „65 години от Победата над фашизма“ – (посмъртно 2010)
  • Медал „70 години от Победата над фашизма“ – (посмъртно 2015)
  • Знак „Първа българска армия. Към Берлин“ – (1945)

Flag of the Soviet Union.svg СССР:

Flag of East Germany.svg ГДР:

  • GDR Marks-order bar.pngОрден Карл Маркс (1989) [15].
  • Drosvfr2.png Орден Звезда на Дружбата между народите – златен (1986)

Flag of Laos.svg Лаос:

  • Орден Дружба (1987)

Flag of the People's Republic of Kampuchea.svg Народна република Кампучия:

  • CAM Order of Friendship ribbon.svg Орден Дружба (1986)

Flag of Poland.svg Полска народна република:

  • Медал „20 години от създаването на Варшавският договор 1955 – 1975“ – (1975)[16].

Flag of Romania (1965-1989).svg Социалистическа република Румъния:

  • Rib order star romania 1kl.jpg – Орден „Звездата на Румъния“ – (1988)[17].
  • Victoria Socialismului bar ribbon.gif – Орден „Победата на Социализма“ – (1974)[18].

Flag of the Mongolian People's Republic (1945–1992).svg Монголска народна република:

  • OrdenSuheBator.png – Орден Сухе Батор – (1988)[19].
  • Значка за почетен член на Монголската народно-революционна партия – (1966)[20].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съвместната работа на БКП и БЗНС в условията на развития социализъм“, част от „Българския земеделски народен съюз и социализма“ – 1984 г.;
  • „ Конгресните решения в действие, списание „Земя и прогрес“, 1981 г.;
  • „ Единодействието на БКП и БЗНС“, доклад пред 35 конгрес на БЗНС 1986 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 194.
  2. ЦДА, Фонд 136 описи 80 и 81 на Министерски съвет, Доклади от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите и ръководител на българската част на специалната правителствена подкомисия „Селско стопанство“ при Специалната правителствена българо румънска комисия до Министерския съвет относно Първото и Второто заседания на подкомисия „Селско стопанство“ в София и Букурещ – София 28 декември 1987 и София, 18 ноември 1988 г.
  3. Народни представители от Девето народно събрание на Народна република България, Наука и изкуство, София 1987.
  4. ЦДА, фонд 117 Указ 2842 от 21 октомври 1982 г. за награждаване на Алекси Иванов Василев с орден „Георги Димитров“ за активното му участие в строителството на социализма и във връзка с неговата 60-годишнина.
  5. Народни представители от Девето народно събрание на Народна република България, Наука и изкуство, София 1987.
  6. Централен държавен архив, фонд 117 на Държавен съвет на Народна република България – опис на Комисия по награждаванията при Държавния съвет на НРБ, биографична справка за Алекси Иванов.
  7. ЦДА ,Фонд 117, опис на Комисията по награждаванията.
  8. ЦДА ,Фонд 117 , опис на Комисията по награждаванията .
  9. вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
  10. Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.
  11. ЦДА, фонд 117, биографична справка за др. Алекси Иванов Василев – Секретар на постоянното присъствие на БЗНС и министър на земеделието и горите относно награждаваенто му с ордена Октябрская революция по случай 65 години от рождението му и 70-годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция – 3 ноември 1987 г..
  12. ЦДА , фонд 117 , справка за др. Алекси Иванов Василев-Секретар на постоянното присъствие на БЗНС – награден с орден "Карасного знамя на СССР.
  13. ЦДА, фонд 117, биографична справка от 17 октомври 1988 г. от Държавния съвет на НРБ и ПП на БЗНС за др. Алекси Иванов Василев – Секретар на постоянното присъствие на БЗНС и министър на земеделието и горите .
  14. вестник „Земеделско знаме“ , 9 май 1985 г..
  15. Вестник земеделско знаме , 9 юли 1989 г. Другарите Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров – наградени с орден Карл Маркс.
  16. вестник "Земеделксо знаме , 25 май 1975 .
  17. ЦДА, Фонд 136 опис 81 на Министерски съвет, Доклад от Алекси Иванов – министър на земеделието и горите и ръководител на българската част на специалната правителствена подкомисия „Селско стопанство“ при Специалната правителствена българо румънска комисия до Министерския съвет относно Второто заседание на подкомисия „Селско стопанство“ в Букурещ – София, 18 ноември 1988 г.
  18. ЦДА, фонд 117 , Докладна записка от Алекси Иванов – председател на Парламентарната група за приятелство с Великото национално събрание на СР Румъния, относно посещение на групата в Румъния по покана на Великото национално събрание на СР Румъния, София 12 септември 1974 г.
  19. ЦДА, фонд 136 , опис 81 , Доклад от Алекси Иванов относно резултатите от 22 то заседание на комисията от 20 до 24 септември 1988 г. в Улан Батор , Монголска народна република, София, 18 октомври 1988 г.
  20. Архив на Окръжния народен съвет-Толбухин, Докладна записка от Алекси Иванов относно посещение в Монголската народна република, подписване на протокол за побратимяване на градовете Толбухин в НР България и Чойбалсан в Монголската НР и приемането на др. Алекси Иванов за почетен член на Монголската народнореволюционна партия.
  • Buletin de nstere 155 -23 октомври 1922, Tulcea, Mihail Cogalniceanu Romania
  • Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, книгоиздателска къща Труд, ISBN 954-528-790-X
Александър Петков(Председател на НАПС), Янко Марков(Министър на горите) министър на земеделието и горите
(24 март 1986 – 19 декември 1988)
Георги Менов
няма заместник-председател на Министерския съвет (25 декември 1986 – 19 август 1987) няма
Георги Андреев секретар на постоянното присъствие на БЗНС (1 декември1976 – 2 декември1989) Виктор Вълков
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния