Алекси Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алекси Христов
български хирург
Роден
Починал
1913 г. (65 г.)

Алекси Христов е български лекар хирург.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1848 г. в Габрово. През 1875 г. завършва медицина в Москва, след което се установява на практика в родния си град. В 1879 г. е назначен за лекар в Търновската болница, на която с прекъсвания е директор около 23 години. По време на Сръбско-българската война, заедно с целия си персонал, се установява в София. Организира военно-хирургично отделение в Александровска болница. През 1893 г. е ординатор на Карл Роберт Щирлин и оперира първите две аневризми в България. В периода 1901 – 1904 г. е управител на Александровска болница. По това време се прави електрическо осветление, централно отопление, рентгенова уредба, сестрински институт, сграда и парк. По време на Балканската война е санитарен инспектор и прекратява епидемията от петнист тиф, с която са заразени турските пленници. Заразява се от него и умира през 1913 г. Негов син е терапевтът проф. Владимир Алексиев.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Петров, Марин, Агоп Чакъров. Създаване и развитие на българската хирургия до 1978 година. София, ИК „Коралов и сие“, 2003. ISBN 954-9742-16-4. с. 35. (на български)