Александър Мартулков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алексо Мартулков)
Александър Мартулков
български революционер
Мартулков през април 1948 година
Мартулков през април 1948 година
Роден
Починал
Награди„За заслуга“
Народен представител в:
XXIII ОНС   

Александър (Алексо) Ончев Мартулков (на македонска литературна норма: Алексо Мартулков) с псевдоним Бисмарк[1] е български революционер, социалист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 октомври 1878 година в град Велес.[3] Негов роднина е дългогодишният член на ВМОРО и офицер от българската армия Петър Мартулков. През 1895 година става член на първата социалистическа група в Македония. В 1896 г. се включва в Македоно-одринската социалдемократическа група при БРСДП, където работи заедно с Димо Хаджидимов, Иван Клинчаров и Васил Главинов. По-късно се включва в дейността на ВМОРО. Бори се с настъплението на сръбската пропаганда във Велешко.[3]

Участва в похода към Цариград в 1909 година. През същата година, след контрапреврата в Цариград, Мартулков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[4] През учебната 1911 – 1912 година е учител в село Бегнища, Тиквешко.[5]

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Мартулков участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Петър Попарсов, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителя Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[6]

В 1914 година Мартулков влиза в Комитета на дезертьорите.[7]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание „за заслуги към постигане на българския идеал в Македония“ през Първата световна война в 1918 година, Александър Мартулков е награден с бронзов медал „За заслуга“ на военна лента с корона.[8]

Политическа и обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1924-1926 година работи в македонските братства заедно с Борис Михов, Темко Темков и Христо Калайджиев и става член на ВМРО (обединена). Заедно с Христо Трайков имат задачата да пречат на депутатите на ВМРО в Народното събрание. От 1932 до 1934 година Александър Мартулков е редактор на вестник „Македонско знаме“, но не приема постановката на Коминтерна и БКП за наличие на „македонска нация“.[9] Заедно с Трайков през 1931 г. си навличат заплаха за физическо отмъщение от страна на крилото на Иван Михайлов, тъй като поискват касиране на изборите в Неврокопско и Горноджумайско, поради невъзможност за изразяване на волята на народа в изборите. Двамата заедно разпространяват комунистически идеи сред емиграцията и през септември 1932 г. са изключени съответно Мартулков от Велешкото братство и Трайков от Кукушкото братство. На 24 януари 1933 г. Христо Трайков е убит от терористи на Иван Михайлов, а Александър Мартулков се отървава с раняване.

През 1933 година е обвинен по член 7 на Закона за защита на държавата за „подбуждане към вражда и омраза спрямо определени класи и установената власт“, но е оправдан благодарение на добрите ходове на своя адвокат.[10] През лятото на 1935 година е отново арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Мартулков заедно с Йордан Анастасов, Христо Калайджиев, Борис Михов и Петър Калчев (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Мартулков отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба.[11]

След Деветосептемврийския преврат[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. Мартулков се застъпва за създаването на Народна република Македония. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[12]. На 27 септември 1944 година в България пристига делегация на Македонската комунистическа партия в състав Светозар Вукманович-Темпо, Бане Андреев, Михайло Апостолски и Лазар Колишевски, която провежда разговори с Мартулков, Петър Шанданов, Петър Трайков, Туше Делииванов, Кръстьо Гермов с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на Пиринска Македония към страната[13]. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до Кирил Мильовски се привикват Мире Анастасов, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Глигор Ташков, Венко Марковски, Фила Марковска, Олга Петрушева и Павел Шатев за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република[14]. Мартулков заедно с Гермов са кооптирани за членове на Президиума на АСНОМ на 1 януари 1945 г., но като неудобен скоро след това е заменен от поста си и на 28 февруари 1945 година се завръща в София и информира българските власти за антибългарската политика на скопските управници.[9]

В началото на 1946 година Мартулков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу Йордан Чкатров. В показанията си твърди, че Чкатров е подбудител на някои от убийствата в македонското движение в България, включително и по време, когато Чкатров се намира в САЩ, което е едно от основанията на някои изследователи да определят извършеното от Мартулков като „лъжесвидетелстване“ и желание за лично отмъщение.[15]

Пенсионира се и живее в Скопие, където през 1954 година публикува спомените си, в които разглежда македонското освободително движение от 1894 до 1939 година. Разочарован се връща в София, където умира[16][17] на 19 декември 1962 година.[18][3][3][19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 319 – 320.
  3. ↑ а б в г Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 407.
  4. ↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
  5. ↑ Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 260-261.
  6. ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  7. ↑ Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 152.
  8. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  9. ↑ а б Коминтернът и България (март 1919 - септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1197.
  10. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 233.
  11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 234 - 236.
  12. ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  13. ↑ Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.
  14. ↑ Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа, София, 2003, стр. 125-126.
  15. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 257.
  16. ↑ Мартулков, Алексо, „Моето учество во револуционерните борби на Македонија“, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954 г.
  17. ↑ Статия за Йордан Чкатров, „Македонска трибуна“ на МПО „Любен Димитров“ // Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 2009-12-19.
  18. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 283.
  19. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 924. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Мартулков&oldid=12175739“.