Ален Бадиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ален Бадиу
френски философ
Ален Бадиу на представяне на своя книга, февруари 2010 г.
Ален Бадиу на представяне на своя книга, февруари 2010 г.

Роден
17 януари 1937 г. (79 г.)
Философия
Регион западна философия
Епоха съвременна философия
Школа постмарксизъм
Интереси политическа философия, онтология
Ален Бадиу в Общомедия

Ален Бадиу е френски философ, писател и драматург.

Силно повлиян от Луи Алтюсер в първите си епистемологични изследвания, той търси помощта на математиката, единствено способна според него да разгърне онтологията. В по-късните си произведения признава аналогия с философстването на Платон.

От 1968-9 г. е преподавател в университета Венсен, по късно чете лекции в различни институции като през деветдесетте години става професор във Висшата Нормална школа и остава като емеритус там. Политическите възгледи на Ален Бадиу са крайно леви, което той никаога не е крил. Както всички френски интелектуалци той активно участва в обществения и политическия живот, като редовно публикува статии и книги и участва в дебати. Той е директор на програмата Международен колеж по философия. Сред другите му отговорности Бадиу оглавява дискусиите на „Конференциите на Папагала“ и е член на Академията по философия на Бразилия.

Като писател драматург Бадиу работи съвместно с режисьори като Антоан Витез.

Във философските си произведения, най-важните от които са „Битие и събитие“(1988) и „Логика на световете. Битие и Събитие 2“ (2006). Ален Бадиу поддържа тезата, че онтологията (теория на битието) е идентична с математиката и по-специално с теорията на множествата; и че феноменологията (изследване на даденостите) е тъждествена с логиката, която той свързва с теорията на топосите. Едно от основните заключения на тези разработки е, че от гледна точка на битието, нищо не принадлежи на себе си (следствие от аксиомата за основанието) и че събитието е възможно само ако съществува именно такава авто-принадлежност или събитието няма битие. Трябва да се отбележи мимоходом и понятието „демократичен материализъм“ в разработките на философа (съществуват само тела и дискурси), противопоставено на „диалектически материализъм“ (съществуват само тела и дискурси, или ако не, съществуват истини), неговото разбиране за битието като многолико и не единно, неговата лаканианска теория за субекта, използването на понятието „форсинг“ на Пол Коен в първоначалното разбиране на истината и четирите основни понятия във философската му теория: любов, изкуство, политика и наука.

Философът изгражда традиционна система на метафизиката като синтез на предшественици и новаторска с включването на модерни математически теории като тази на Гьодел и „форсинга“ на Коен, вътрешната логика на топосите др. Той е един от философите, които възраждат метафизиката в света на аналитичната философия.

Ранните политически възгледи на Бадиу се окачествяват като маоизъм и той продължава да поддържа онова, което нарича "комунистическа идея". Той е и автор на нашумялата книга На какво името е Саркози? (De quoi Sarkozy est-il le nom?).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Concept de modèle. Introduction à une épistémologie matérialiste des mathématiques, Paris: Maspero, 1969, (2 ed. Fayard, 2007) .
  • Théorie du sujet, Paris: Seuil, 1982.
  • L’Être et l’Événement, Paris: Seuil, 1988.
  • Manifeste pour la philosophie, Paris: Seuil, 1989.
  • Le Nombre et les Nombres, Paris: Seuil, 1990.
  • L’Éthique, essai sur la conscience du mal, Paris: Hatier, 1993; (2 éd. Caen:Nous, 2003)
    Етика — опит върху съзнанието за зло, София: Литавра, 2004. ISBN 9548537966.
  • Deleuze, Paris:Hachette, 1997.
  • Saint Paul. La fondation de l’universalisme, Paris: PUF, 1997.
  • Abrégé de métapolitique, Paris: Seuil, 1998.
  • Court traité d’ontologie transitoire, Paris: Seuil, 1998.
  • Petit manuel d’inesthétique, Paris:, 1998.
  • Logiques des mondes. L’Être et l’Événement, 2 , Paris: Seuil, 2006.
  • Second manifeste pour la philosophie, Paris: Fayard, 2009.
  • L'Antiphilosophie de Wittgenstein, Paris: Nous, 2009
  • Éloge de l'Amour, Paris: Flammarion, 2009
  • Heidegger. Le nazisme, les femmes, la philosophie, /съавт. Barbara Cassin/, Paris: Fayard, 2010.
  • Il n’y a pas de rapport sexuel. Deux leçons sur « L’étourdit », de Lacan,/съавт. Барбара Касен/, Paris: Fayard, 2010.
  • La philosophie et l'événement, разговори с Fabien Tarby, Paris: Germina, 2010
  • Cinq Leçons sur le Cas Wagner, Nous, 2010
  • Le fini et l'infini, Bayard, 2010
  • La relation énigmatique entre politique et philosophie, éd. Germina, 2011
  • La République de Platon, Fayard, 2012
  • À la recherche du réel perdu, Fayard, 2015
  • Métaphysique du bonheur réel, PUF, 2015

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Златомир Златанов, „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“. София: Захарий Стоянов, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]