Алергия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алергията представлява повишена чувствителност на организма, обикновено към безвредни субстанции от околната среда - антигени, след предшестващ контакт с тях. В този случай антигените са известни под името алергени, а свръхчувствителността е в резултат на прекомерната защитна реакция на имунната система.[1] Тази реакция е придобита, предвидима и краткотрайна.

Според медицинските наблюдения и статистики от последните години, хората с по-висок жизнен стандарт и по-активна имунна профилактика страдат по-често от алергични заболявания. Алерголозите са на мнение, че с урбанизацията и навлизането на нови материали в бита се повишава рискът от алергии и се появяват нови алергени.

Етимология[редактиране | edit source]

Думата "алергия" е използвана за пръв път през 1906 г. от виенския педиатър барон Клеманс фон Пирке, като тя произлиза от гръцките думи allos (друг, различен) и ergos (дейност). Този австрийски лекар пръв разбира, че понякога човешкият организъм реагира на безвредни вещества, като прах, полени или определени хранителни продукти по необичаен начин, образувайки имунни антитела срещу тях и възприемайки ги за врагове. Сенната хрема е типичен представител на алергията.

България[редактиране | edit source]

20% от българите страдат от сенна хрема, а в света над 1 милиард души са нейни жертви.

Най-често срещани причинители на алергия[редактиране | edit source]

Най-често причинителите на алергия са:

Осемте най-популярни храни, които предизвикат хранителна алергия, са: мляко, яйца, жито, фъстъци, соя, дървесни ядки, риба и миди.

Симптоми[редактиране | edit source]

Обичайните симптоми често нямат нищо общо с алергията. Кихането, течащият или запушен нос, сърбежи на очите и кожата са най-често срещаните алергични симптоми.

  • Кихане: Кихането е начин организмът да се освободи от прах и др. дразнители, като ги изхвърли с нормалните секрети. При наличие на алергия кихането продължава често с дни без причина, като невинаги се отделя секрет.
  • Течащ нос: При наличие на алергия секретът е бистър и воднист за разлика от този при настинка, който е гъст и жълтеникав.
  • Запушен нос: При алергия носът се запушва вследствие набъбването на лигавицата.
  • Сърбеж на кожата: Алергията може да причини кожни обриви, като например уртикария и екзема. Те са най-често срещаните кожни проблеми.
  • Сърбеж на очите: При алергия няма външна причина за често търкане на очите и нищо не облекчава сърбежа дълго време. Клепачите са подути и зачервени.

Наследственост[редактиране | edit source]

Често алергиите се предават по наследствен път, като вероятността това да стане по майчин път е по-голяма, отколкото по бащин. Препоръчва се на жените, страдащи от алергия, да се имунизират по време на бременността, за да предотварят евентуалната опасност от заболяване при бебето.

Диагностициране[редактиране | edit source]

  • Разпитването на пациента (снемането на анамнеза) е важен етап от поставянето на диагноза, тъй като множество алергени могат да доведат до поява на проблеми.

Кожни тестове[редактиране | edit source]

Кожните тестове включват въвеждане на малки количества пречистени алергени с определена концентрация в кожата (в областта на ръката между лакътя и китката). Съществуват три метода:

  • Скарификационен тест: прави се много фин разрез или повърхностно одраскване на кожата, след което там се капва алергенът.
  • Тест чрез убождане: при него капка от алергена се поставя на кожата, след което тя се пробожда с цел попадане на алергена вътре.
  • Интрадермален тест: алергенът се инжектира подкожно.

При всеки от тези тестове след определен период от време (от 20 минути до 1 час) се забелязва реакция на кожата. Ако тя е положителна, ще се забележи: белег (лека подутина), еритема (зачервяване), както и възможен сърбеж. [[

Кръвни тестове[редактиране | edit source]

При тези тестове се изследва специфичен IgE (имуноглобулин Е)в кръвта.

  • Общ тест за определяне на серумни IgE антитела в кръвта като тест за алергия

Общият серумен IgE в кръвта е първоначален тест за алергия. Общият IgE е полезен за предвиждане при деца под 3-годишна възраст. Нивото на общия IgE зависи от размерите на засегнатия от алергия орган - сравнително ниско е при алергия на носната кухина, но много високо при обширна кожна алергия.

  • Тест за определяне на алерген-специфични IgE антитела (RAST) в кръвта

Алтернативен тест на кожното тестване. Тестът за алерген-специфични IgE антитела се прилага, когато пациентът има обширни кожни прояви, при възрастни индивиди и кърмачета, при приемане на антихистаминови препарати, които биха затруднили извършването на кожно-алергично тестване или ако след друг тест се очаква опасна алергична реакция. Тестът за определяне на алерген-специфични IgE антитела може да се прилага преди започване, за мониториране на специфичната имунотерапия или да се проследяване ходът на алергичното заболяване.

Провокационен тест[редактиране | edit source]

Принципът на този тест е да се възпроизведат симптомите на алергична реакция чрез поставяне на пациента в контакт с подозирания алерген.Този вид тест се прилага само когато останалите видове тестове дават противоречиви резултати.

Лечение[редактиране | edit source]

Най-простото лечение би се състояло в това, човек да избягва алергените. За съжаление този метод е практически неосъществим, защото човек не може да избегне много от алергените просто така, като например домашния прах или хранителни продукти. Поради тази причина, лечението на алергията и до днес се ограничава до няколко метода. В повечето случаи се лекуват само симптомите.

Имунотерапия[редактиране | edit source]

Единственото лечение, при което се третират причините за възникване на алергия, е специфичната хипосенсибилизация, наричано още "алергична ваксина". В този случай в тялото се вкарват субстанциите, предизвикващи алергия, през равни интервали от време в увеличаваща се дозировка. По този начин се намалява чувствителността на алергия към тези вещества. Ваксината се инжектира под кожата на определени интервали от време. В последно време се предлагат продукти на френски и испански фирми за сублингвално (под езика) приложение, които включват множество алергени. Методът е особено подходящ при малки деца. Периодът на лечение обаче е продължителен (от 3 до 5 години). Ефективността на метода е от 50-90% според различни източници.

Една нестандартна форма на имунотерапия, особено при така наречената "сенна хрема", преминаваща много често в спастичен бронхит или астма, е съжителство с кученце от породата Йоркширски териер [1]. Особената структура на козината, много близка до структурата на човешката коса, както и липсата на подкосъм (микро власинки, които при другите дългокосмести породи се сменят пролет и есен) действа при пряк контакт с човека - при гушкане или игра като "алергична ваксина". Важно е обаче кученцето да се вземе като бебе - около 45-50 дни. Въздействието е както при малки деца, така и при възрастни, като първите положителни резултати се забелязват още в края на първата седмица, а симптомите отшумяват напълно след 3-4 месеца. Ефективността на метода е над 90%.

Лекарствена терапия[редактиране | edit source]

Средствата за избор са антихистамини, бета-2 симпатомиметици, кортикостероиди, адреналин и др.

Алтернативна терапия[редактиране | edit source]

В нетрадиционната медицина съществуват множество методи, които се считат за ефективни при лечение на алергии, особено хомеопатия, китайска медицина и кинезитерапия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) allergy @ Dorland's Medical Dictionary