Алесо Балдовинети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алесо Балдовинети
Alesso Baldovinetti
италиански художник и мозаист
Автопортрет. Фреска от църквата „Санта Тринита“ във Флоренция. Съхранява се в Академиятя Карара, Бергамо
Автопортрет. Фреска от църквата „Санта Тринита“ във Флоренция. Съхранява се в Академиятя Карара, Бергамо
Роден
Починал
29 август 1499 г. (на 73 г.)
Националност италианец
Стил Флорентинска школа
Направление Ренесанс
Повлиян Андреа дел Кастаньо, Паоло Учело, Доменико Венециано, Хуго ван дер Гус
Повлиял Доменико Гирландайо
Алесо Балдовинети в Общомедия

Алесо Балдовинети (на италиански: Alesso Baldovinetti; 14 октомври 1425 г. – 29 август 1499 г.) е флорентински художник, мозаист и витражист от епохата на Ренесанса. Представител на Флорентинската живописна школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Балдовинети е роден във Флоренция в семейството на богат търговец. През 1448 г. става член на гилдията на Свети Лука и е записан като „Алесо Балдовинети, художник“[1].

През 1462 г. Алесо Балдовинети създава голямата фреска „Благовещение“ в църквата „Сантисима Анунциата“ във Флоренция. През 1466 г. рисува сцените „Четирима евангелисти и четирима отци на църквата“ и „Благовещение“, които украсяват Португалската капела в базиликата „Сан Миниато ал Монте“.

През 1471 г. Бонджани Джанфиляци възлага на Балдовинети голяма поръчка за църквата „Санта Тринита“. Първоначално художникът рисува за олтара „Мадоната с младенеца и шестима светци“, завършена през 1472 г. Впоследствие изпълнява серия фрески със сцени от Стария завет, които, согласно договореностите, Балдовинети е длъжен да завърши в течение на пет години, но успява да ги завърши чак след шестнадесет години. През 1497 г. готовите фрески, в които били изобразени много видни граждани на Флоренция, са оценени на хиляда златни флорина от комисия, състояща се от Козимо Росели, Беноцо Гоцоли, Перуджино и Филипино Липи; те са запазени и до днес с изключение на няколко повредени фрагменти.

Междувременно, Алесо Балдовинети е зает с други технически изследвания и проекти, несвързани със живописта. Съвременниците му го считат за единствения, способен отново да осмисли и възроди отдавна забравеното мозаично изкуство. През 1481 – 1483 г. Балдовинети работи по възстановяването на мозайките над вратите на църквата „Сан Миниато ал Монте“, а също така по някои мозайки по фасадите и вътрешността на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ и катедралата „Санта Мария дел Фиоре“.

Балдовинети умира в болницата „Сан Паоло“ на 29 август 1499 г. и е погребан в базиликата „Сан Лоренцо“.

Учителят на Алесо Балдовинети е неизвестен. Стилът му напомня за работите на Доменико Венециано и Фра Анджелико. Един от неговите ученици е знаменитият художник Доменико Гирландайо (1449 – 1494). В мемоарите си писани през ХVІ век неговият син Франческо Балдовинети, потвърждава това като отбелязва за своя баща „Гирландайо, който става велик художник, е бил негов ученик“. Чиракуването при Балдовинети изиграва важна роля за формиране на стила и художествения почерк на Гирландайо, които той ще доразвие впоследствие.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Мадоната с младенеца“, 1470 г., Лувър, Париж.
  • Вазари, Джорджо, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568.
  • L. Becherucci, I musei di S. Croce e di S. Spirito, Firenze, 1983;
  • R. Bartalini, Alesso Baldovinetti, in Pittura di luce – Giovanni di Francesco e l'arte fiorentina di metà Quattrocento, Milano, 1990.
  • R. W. Kennedy, Alesso Baldovinetti. A critical and historical Study, New Haven, 1938;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bryan, Michael, Dictionary of Painters and Engravers, Biographical and Critical (Volume I: A-K), George Bell and Sons, London 2007, с.71 – 72.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]