Алеутски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта

Алеутските острови (на английски: Aleutian Islands) е редица от 150 вулканични острова и множество рифове, разположени между 52° и 55° северна ширина и 172° и 163° западна дължина, които са продължение на северноамериканския полуостров Аляска. Архипелаг в Тихия океан, ограждащ като огромна дъга от юг Берингово море. Състои се от 14 големи, 55 по-малки и множество малки островчета. Принадлежи на САЩ. Открит е и е изследван от руски изследователи и през 1867 г. заедно с Аляска са продадени на САЩ. Обща площ 17 666 кв.км. Планинска повърхност. Най-висок е остров Уинимак /2861/. Около 25 действащи вулкана. Хладен океански климат. Тундрова растителност. Развити са рестениевъдство, лов и риболов. Има военноморски и военновъздушни бази. Главна база – Дъч Харбър на о. Уналаска.

Дължината на архипелага е 1 800 км. Той достига почти до полуостров Камчатка. Служи като съединителен мост между Азия и Америка и отделя Берингово море от Тихия океан.[1]

  1. „Алеутски острови“. // Енциклопедия Британика. Посетен на 24 февруари 2018.