Алиготе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бургундско алиготе
Бутилка бургундско алиготе

Алиготе́ (на френски: Aligoté) е винен сорт грозде, с произход Бургундия, Франция, който се отглежда от повече от 300 години. Съгласно ДНК анализ е получен чрез кръстосване на сортовете Пино сепаж и Gouais Blanc. Освен във Франция е разпространен широко и в Източна Европа - в Румъния, Русия, Украйна, Молдова, Грузия и България. В България е райониран.

Известен е и с наименованията : Мухранули, План гри (Plant Gris - сиво растение), Грисе блан, Troyen Blanc.

Среднозреещ сорт : узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока плодовитост и висок добив. При дълга резитба дава по около 3,5 кг грозде на лоза. Развива се добре в по-хладни райони на леки, свежи, богати почви на хълмисти и проветриви терени. Склонен е към изресяване и милерандаж, не е устойчив на пероноспора и оидиум и гроздето лесно се напада от сиво гниене. Устойчив на ниски зимни температури, но не и на суша. Афинитетът му с подложките е добър.

Гроздът е средно голям, почти цилиндричен, с едно крило, сбит. Зърната са дребни, овални, зеленикавожълти, с дребни редки точици и ръждив оттенък при пряко огряване от слънцето, покрити с изобилен восъчен налеп. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Кожицата е тънка, жилава.

Алиготе е ценен бял винен сорт. От гроздето му се приготвят висококачествени бели трапезни и пенливи вина и конячен виноматериал. Вината се отличават със светлосламест цвят, лекота, свежест, хармоничен вкус и нежен букет. Използва се предимно в купажи и значително по- рядко самостоятелно. В миналото от този сорт в България са се произвеждали значителни количества десетни вина. Вината от този сорт нямат добър потенциал за отлежаване. Алиготе е основен сорт на провинция Бургундия във Франция, където от него се произвеждат известните бели бургундски вина : Bourgogne Aligote AC или Bourgogne Aligote de Bouzeron AC, когато са направени в селището Bouzeron.

Литература[редактиране | edit source]

  • Колев, В. Лозарство, София, изд."Земиздат", 1962 г., с.83.

Външни препратки[редактиране | edit source]