Аликул Осмонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аликул Осмонов
Алыкул Осмонов
Роден 21 март 1915 г.
Каплал-Арик, Киргизия
Починал 12 декември 1950 г. (35 г.)
Професия поет, драматург, преводач
Националност Флаг на Киргизстан Киргизстан
Жанр поезия
Награди Орден „За честта“
Аликул Осмонов в Общомедия

Аликул Осмонов (на киргизки: Алыкул Осмонов) (21 март 1915 г. – 12 декември 1950 г.) е киргизки поет, драматург и преводач, един от авторите, модернизирали поезията в Киргизстан. Основните му постижения са записването на устна народна поезия, съсредоточена върху светски теми с акцент върху вътрешната емоция, ежедневието и национализма. Превежда много европейски автори на киргизки език, включително произведения на Уилям Шекспир, Шандор Петьофи и Александър Пушкин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Осмонов е роден в Каплал-Арик в област Панфилов, Киргизстан, на около 75 км западно от Бишкек. В ранна възраст остава сирак и израства в сиропиталище „Бишкек“, а след това – в сиропиталище „Токмок“. От 1929 г. Осмонов учи в педагогическото училище в Бишкек, но го напуска, поради заболяване от туберкулоза. Започва журналистическа кариера и работи в няколко китайски вестника от началото на съветската ера, включително „Шабул“ („Атака“), „Ленинчил жаш“ („Ленинската младеж“) и „Кизил Киргизстан“ („Червен Киргизстан“), който продължава да съществува и до днес под заглавие „Киргиз Туусу“). От 1939 до 1940 г. работи като главен секретар на Националния съюз на писателите в Киргизстан („Кыргызстан Улуттук Жазуукулар союзу“, който продължава да съществува и днес). Година по-рано става член на Съюза на съветските писатели.

Първото му стихотворение „Кизил жук“ е публикувано през 1930 г., а първият му сборник стихове „Песни в зората“ – през 1935 г. Написва и публикува още около 500 стихотворения, включително известната „Махабат“. Превежда „Витязът в тигрова кожа“, шекспировите „Отело“ и „Дванадесета нощ“ и „Евгений Онегин“ от Пушкин. Няколко от неговите стихотворения са вдъхновени от собствените му преживявания – първата му любов, смъртта на родителите и дъщеря му през 1943 г.

Има неуспешния му брак със Зеинеп Соорбаева (1941 – 1943). Умира от пневмония през 1950 г., на 35-годишна възраст, в Бишкек.