Алилуя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Алилуята (на иврит: הַלְלוּיָהּ, [hælɨˈluːjə]) е библейската, литургична акламация, означаваща „хвалете Бога“.[1]

Това славословие е многократно употребено в Псалтира.[1] Тя се появява в еврейската Библия в няколко псалми. Обикновено в началото или в края на псалма, или и на двете места.[2] Тъй като думата „алилуя“ не е преминала в българския език направо от иврит, а е възприето гръцкото езиковно посредничество, тя идва с бизантийското си произношение.[1] Думата „алилуя“ преминава сравнително рано чрез старобългарските преводи на сакралните текстове.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg))  Произход и значение на думата „Алилуя“. // georgesg.info. Посетен на 2015-05-20.
  2. ((en))  Hallelujah. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2015-05-20.