Алинци (община Могила)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Алинци.
| Алинци Алинци | |
| — село — | |
 | |
  Алинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 596 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 7215 |
| МПС код | BT |
| Алинци в Общомедия | |
Алинци (на македонска литературна норма: Алинци) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля и в източната част на община Могила. Най-близките села са Добрушево на северозапад, Мусинци на североизток, Путурус на югоизток и Будаково и Трап на югозапад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Алинци е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Името му на турски е Али Оба или Али Обасъ. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Али Обасъ (Ali-Obassi) е посочено като село с 25 домакинства и 123 жители българи и 6 цигани.[1]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в района на Алинци са отбелязани Алинци Долно със 150 жители българи християни и Пусто Алинци със 114.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пусто Алинци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 12 къщи а Али Оба е също чисто българско село с 19 къщи.[3]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пусто Алинци има 96 българи екзархисти.[4]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 202 | 238 | 276 | 260 | 196 | 121 | 79 | 57 |
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 57 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246-247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
| ||||||||
