Алистър Грей
Алистър Грей Alasdair Gray | |
шотландски писател и художник | |
Алистър Грей, 1994 г. | |
Роден |
28 декември 1934 г.
|
---|---|
Починал | 29 декември 2019 г.
|
Националност | Англия, Великобритания |
Работил | писател, художник, драматург, поет |
Литература | |
Период | 1968 - 2019 |
Жанрове | научна фантастика, поезия, драма |
Направление | дистопизъм, сюрреализъм, реализъм |
Известни творби | „Клети създания“ (1992) |
Повлиян | |
Семейство | |
Съпруга | Инге Соренсен (1962-1970) Мора Макалпин (1991-2014) |
Деца | Андрю Грей |
Уебсайт | www.alasdairgray.co.uk |
Алистър Грей в Общомедия |
Алистър Грей (на английски: Alasdair Gray) е виден шотландски художник, илюстратор, драматург, поет и писател на произведения в жанра научна фантастика.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Алистър Грей е роден на 28 декември 1934 г. в кв. Ридри, Източен Глазгоу, Шотландия, в семейството на Алекс Грей и Ейми Флеминг. Баща му е ранен през Първата световна война и работи в завод, а майка му е продавачка. По време на Втората световна война е евакуиран в Пъртшир и в Ланкаршиър. Завършва гимназия „Уайтхил“ през 1952 г. като прекарва много време в обществената библиотека. В периода 1952-1957 г. следва в Художествената академия в Глазгоу и получава диплома по стенопис и дизайн. Преподава като учител по изкуства в Глазгоу в периода 1958-1962 г. като получава в това време през 1981 г. и диплома за преподавател от колежа „Джорданхил“. Още като студент започва да пише романа „Ланкар“.
През 1962 г. се жени за Инге Соренсен, с която имат един син. Развеждат се през 1970 г. През 1991 г. се жени за Мора Макалпин.
В периода 1961-1963 г. работи като сценичен художник в театрите, в периода 1963-1976 г. е на свободна практика като портретен художник и драматург. Първите му пиеси са излъчвани по радиото и телевизията през 1968 г. Между 1972 и 1974 г. участва в литературна група писатели, организирана от Филип Хобсбаум, която включва и Джеймс Келман, Лиз Лоххед, и др. В периода 1976-1977 г. е художник към Регионалния исторически музей на Глазгоу, а в периода 1977-1979 г. е писател-резидент в Глазгоуския университет, след което минава на свободна практика.
Първият му роман „Ланарк: Живот в четири книги“ е публикуван през 1981 г. Той е негово програмно произведение започнато през 1954 г. и завършено с издаването му. Романът е световно признат за едно от най-великите произведения на XX век. Сюжетът му представя една съвременна визия на Ада, преплитаща реалистичен и сюрреалистичен сюжет, композиция от фантазия, сатира, ерудиция и социален коментар. За романа е удостоен с литературната награда „Салтир“ и награда „Нивън“.
Автор е на повече от двадесет романа, пиеси, стихотворения и сборници от разкази.
Грей илюстрира сами книгите си. Прави много стенописи в зали, ресторанти и в метростанции в Глазгоу. През 2017 г. прави първата си самостоятелно изложба в Лондон.
През 2001 г. става заедно с Том Леонард и Джеймс Келман, преподавател към програмата за творческо писане в университетите в Глазгоу и Стратклид.
Алистър Грей умира на 29 декември 2019 г. в Глазгоу.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Lanark (1981) – награда „Салтир“
Ланарк: Живот в четири книги, изд.: ИК „Еднорог“, София (2002), прев. Боряна Джанабетска - 1982 Janine (1984)
- The Fall of Kevin Walker (1985)
- Old Negatives (1989)
- Something Leather (1990)
- Poor Things (1992) – награди „Гардиън“ и „Уайтбреад“
- A History Maker (1994)
- Old Men in Love (2007)
Стари влюбени мъже: посмъртните записки на Джон Тънок, изд.: ИК „Еднорог“, София (2010), прев. Боряна Джанабетска
Участие в общи серии с други писатели
[редактиране | редактиране на кода]Серия „Някъде“ (Elsewhere)
[редактиране | редактиране на кода]- Here (2012) – сборник с Тереза Бреслин, Карън Кембъл, Ане Фини, Деби Глиори, А. Л. Кенеди, Уилям Маквилвини, Али Смит, Мигел Сиджуко, Алън Уорнър и Йиюн Ли
- от серията има още 3 сборника
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Fleck (2008)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Unlikely Stories, Mostly (1983) – награда на Литературния фестивал в Челтнъм
- Lean Tales (1985) – с Джеймс Келман и Агнес Оуенс
- Ten Tales Tall and True (1987)
- Mavis Belfrage (1996)
- Sixteen Occasional Poems (2000) – поезия
- The Ends of Our Tethers (2003)
Чашите на търпението ни: 13 меланхолични разказа, изд.: ИК „Еднорог“, София (2005), прев. Боряна Пелинен - A Gray Play Book (2009)
- Collected Verse (2010) – поезия
- Every Short Story by Alasdair Gray 1952-2012 (2012)
Документални
[редактиране | редактиране на кода]- Why Scots Should Rule Scotland (1992)
- How We Should Rule Ourselves (2005)
- A Life In Pictures (2010) – награда „Салтир“
- Of Me & Others (2014)
- Independence (2014)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1968 Theatre 625 – ТВ сериал, 1 епизод
- 1973 Full House – ТВ сериал, 1 епизод, по разказа „The Man Who Knew About Electricity“
- 1977 Here I Stand – ТВ сериал, 1 епизод
- 1998 The Star – късометражен ТВ филм
- 2023 Клети създания, Poor Things
Книги за Алистър Грей
[редактиране | редактиране на кода]- Alasdair Gray (2001) – от Фил Мурс
- Alasdair Gray (2008) by Родж Глас
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((en)) Биография в официалния сайт
- ((en)) Биография в „SF-Encyclopedia“
- ((en)) Информация в „High Beam“[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Алистър Грей
- Алистър Грей в Internet Movie Database
- Алистър Грей в Internet Speculative Fiction Database
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alasdair Gray в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|