Направо към съдържанието

Алистър Грей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алистър Грей
Alasdair Gray
шотландски писател и художник
Алистър Грей, 1994 г.
Алистър Грей, 1994 г.

Роден
Починал

Националност Англия,
 Великобритания
Работилписател, художник, драматург, поет
Литература
Период1968 - 2019
Жанровенаучна фантастика, поезия, драма
Направлениедистопизъм, сюрреализъм, реализъм
Известни творби„Клети създания“ (1992)
Повлиян
Семейство
СъпругаИнге Соренсен (1962-1970)
Мора Макалпин (1991-2014)
ДецаАндрю Грей

Уебсайтwww.alasdairgray.co.uk
Алистър Грей в Общомедия

Алистър Грей (на английски: Alasdair Gray) е виден шотландски художник, илюстратор, драматург, поет и писател на произведения в жанра научна фантастика.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Алистър Грей е роден на 28 декември 1934 г. в кв. Ридри, Източен Глазгоу, Шотландия, в семейството на Алекс Грей и Ейми Флеминг. Баща му е ранен през Първата световна война и работи в завод, а майка му е продавачка. По време на Втората световна война е евакуиран в Пъртшир и в Ланкаршиър. Завършва гимназия „Уайтхил“ през 1952 г. като прекарва много време в обществената библиотека. В периода 1952-1957 г. следва в Художествената академия в Глазгоу и получава диплома по стенопис и дизайн. Преподава като учител по изкуства в Глазгоу в периода 1958-1962 г. като получава в това време през 1981 г. и диплома за преподавател от колежа „Джорданхил“. Още като студент започва да пише романа „Ланкар“.

През 1962 г. се жени за Инге Соренсен, с която имат един син. Развеждат се през 1970 г. През 1991 г. се жени за Мора Макалпин.

В периода 1961-1963 г. работи като сценичен художник в театрите, в периода 1963-1976 г. е на свободна практика като портретен художник и драматург. Първите му пиеси са излъчвани по радиото и телевизията през 1968 г. Между 1972 и 1974 г. участва в литературна група писатели, организирана от Филип Хобсбаум, която включва и Джеймс Келман, Лиз Лоххед, и др. В периода 1976-1977 г. е художник към Регионалния исторически музей на Глазгоу, а в периода 1977-1979 г. е писател-резидент в Глазгоуския университет, след което минава на свободна практика.

Първият му роман „Ланарк: Живот в четири книги“ е публикуван през 1981 г. Той е негово програмно произведение започнато през 1954 г. и завършено с издаването му. Романът е световно признат за едно от най-великите произведения на XX век. Сюжетът му представя една съвременна визия на Ада, преплитаща реалистичен и сюрреалистичен сюжет, композиция от фантазия, сатира, ерудиция и социален коментар. За романа е удостоен с литературната награда „Салтир“ и награда „Нивън“.

Автор е на повече от двадесет романа, пиеси, стихотворения и сборници от разкази.

Стъклопис на Алистър Грей в Глазгоу

Грей илюстрира сами книгите си. Прави много стенописи в зали, ресторанти и в метростанции в Глазгоу. През 2017 г. прави първата си самостоятелно изложба в Лондон.

През 2001 г. става заедно с Том Леонард и Джеймс Келман, преподавател към програмата за творческо писане в университетите в Глазгоу и Стратклид.

Алистър Грей умира на 29 декември 2019 г. в Глазгоу.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Lanark (1981) – награда „Салтир
    Ланарк: Живот в четири книги, изд.: ИК „Еднорог“, София (2002), прев. Боряна Джанабетска
  • 1982 Janine (1984)
  • The Fall of Kevin Walker (1985)
  • Old Negatives (1989)
  • Something Leather (1990)
  • Poor Things (1992) – награди „Гардиън“ и „Уайтбреад
  • A History Maker (1994)
  • Old Men in Love (2007)
    Стари влюбени мъже: посмъртните записки на Джон Тънок, изд.: ИК „Еднорог“, София (2010), прев. Боряна Джанабетска

Участие в общи серии с други писатели

[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Някъде“ (Elsewhere)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Here (2012) – сборник с Тереза Бреслин, Карън Кембъл, Ане Фини, Деби Глиори, А. Л. Кенеди, Уилям Маквилвини, Али Смит, Мигел Сиджуко, Алън Уорнър и Йиюн Ли
от серията има още 3 сборника
  • Fleck (2008)
  • Unlikely Stories, Mostly (1983) – награда на Литературния фестивал в Челтнъм
  • Lean Tales (1985) – с Джеймс Келман и Агнес Оуенс
  • Ten Tales Tall and True (1987)
  • Mavis Belfrage (1996)
  • Sixteen Occasional Poems (2000) – поезия
  • The Ends of Our Tethers (2003)
    Чашите на търпението ни: 13 меланхолични разказа, изд.: ИК „Еднорог“, София (2005), прев. Боряна Пелинен
  • A Gray Play Book (2009)
  • Collected Verse (2010) – поезия
  • Every Short Story by Alasdair Gray 1952-2012 (2012)
  • Why Scots Should Rule Scotland (1992)
  • How We Should Rule Ourselves (2005)
  • A Life In Pictures (2010) – награда „Салтир
  • Of Me & Others (2014)
  • Independence (2014)
  • 1968 Theatre 625 – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1973 Full House – ТВ сериал, 1 епизод, по разказа „The Man Who Knew About Electricity
  • 1977 Here I Stand – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1998 The Star – късометражен ТВ филм
  • 2023 Клети създания, Poor Things

Книги за Алистър Грей

[редактиране | редактиране на кода]
  • Alasdair Gray (2001) – от Фил Мурс
  • Alasdair Gray (2008) by Родж Глас
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alasdair Gray в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​