Алистър Грей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алистър Грей
Alasdair Gray
Алистър Грей, 1994 г.
Алистър Грей, 1994 г.
Роден28 декември 1934 г.
Починал29 декември 2019 г. (85 г.)
Професияписател, художник, драматург, поет
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1968 - 2019
Жанрнаучна фантастика, поезия, драма
Направлениедистопизъм, сюрреализъм, реализъм
Известни творби„Клети създания“

СъпругаИнге Соренсен (1962-1970)
Мора Макалпин (1991-2014)
ДецаАндрю Грей
Уебсайтalasdairgray.info
Алистър Грей в Общомедия

Алистър Грей (на английски: Alasdair Gray) е виден шотландски художник, илюстратор, драматург, поет и писател на произведения в жанра научна фантастика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Алистър Грей е роден на 28 декември 1934 г. в кв. Ридри, Източен Глазгоу, Шотландия, в семейството на Алекс Грей и Ейми Флеминг. Баща му е ранен през Първата световна война и работи в завод, а майка му е продавачка. По време на Втората световна война е евакуиран в Пъртшир и в Ланкаршиър. Завършва гимназия „Уайтхил“ през 1952 г. като прекарва много време в обществената библиотека. В периода 1952-1957 г. учи в Художествената академия в Глазгоу и получава диплома по стенопис и дизайн. Преподава като учител по изкуства в Глазгоу в периода 1958-1962 г. като получава в това време през 1981 г. и диплома за преподавател от колежа „Джорданхил“. Още като студент започва да пише романа „Ланкар“.

През 1962 г. се жени за Инге Соренсен, с която имат един син. Развеждат се през 1970 г. През 1991 г. се жени за Мора Макалпин.

В периода 1961-1963 г. работи като сценичен художник в театрите, в периода 1963-1976 г. е на свободна практика като портретен художник и писател на пиеси. Първите му пиеси са излъчвани по радиото и телевизията през 1968 г. Между 1972 и 1974 г. участва в литературна група писатели организирана от Филип Хобсбаум, която включва и Джеймс Келман, Лиз Лоххед, и др. В периода 1976-1977 г. е художник към Регионалния исторически музей на Глазгоу, а в периода 1977-1979 г. е писател-резидент в Университета на Глазгоу, след което минава на свободна практика.

Първият му роман „Ланарк: Живот в четири книги“ е публикуван през 1981 г. Той е негово програмно произведение започнато през 1954 г. и завършено с издаването му. Романът е световно признат за едно от най-великите произведения на XX век. Сюжетът му представя една съвременна визия на Ада, преплитаща реалистичен и сюрреалистичен сюжет, композиция от фантазия, сатира, ерудиция и социален коментар. За романа е удостоен с литературната награда „Салтир“ и награда „Нивън“.

Автор е на повече от двадесет романа, пиеси, стихотворения и сборници от разкази.

Стъклопис на Алистър Грей в Глазгоу

Грей илюстрира сами книгите си. Прави много стенописи в зали, ресторанти и в метростанции в Глазгоу. През 2017 г. прави първата си самостоятелно изложба в Лондон.

През 2001 г. става заедно с Том Леонард и Джеймс Келман, преподавател към програмата за творческо писане в университетите в Глазгоу и Стратклид.

Алистър Грей умира на 29 декември 2019 г. в Глазгоу.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Lanark (1981) – награда „Салтир
    Ланарк: Живот в четири книги, изд.: ИК „Еднорог“, София (2002), прев. Боряна Джанабетска
  • 1982 Janine (1984)
  • The Fall of Kevin Walker (1985)
  • Old Negatives (1989)
  • Something Leather (1990)
  • Poor Things (1992) – награди „Гардиън“ и „Уайтбреад
  • A History Maker (1994)
  • Old Men in Love (2007)
    Стари влюбени мъже: посмъртните записки на Джон Тънок, изд.: ИК „Еднорог“, София (2010), прев. Боряна Джанабетска

Участие в общи серии с други писатели[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Някъде“ (Elsewhere)[редактиране | редактиране на кода]

  • Here (2012) – сборник с Тереза Бреслин, Карън Кембъл, Ане Фини, Деби Глиори, А. Л. Кенеди, Уилям Маквилвини, Али Смит, Мигел Сиджуко, Алън Уорнър и Йиюн Ли
от серията има още 3 сборника

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Fleck (2008)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Unlikely Stories, Mostly (1983) – награда на Литературния фестивал в Челтнъм
  • Lean Tales (1985) – с Джеймс Келман и Агнес Оуенс
  • Ten Tales Tall and True (1987)
  • Mavis Belfrage (1996)
  • Sixteen Occasional Poems (2000) – поезия
  • The Ends of Our Tethers (2003)
    Чашите на търпението ни: 13 меланхолични разказа, изд.: ИК „Еднорог“, София (2005), прев. Боряна Пелинен
  • A Gray Play Book (2009)
  • Collected Verse (2010) – поезия
  • Every Short Story by Alasdair Gray 1952-2012 (2012)

Документални[редактиране | редактиране на кода]

  • Why Scots Should Rule Scotland (1992)
  • How We Should Rule Ourselves (2005)
  • A Life In Pictures (2010) – награда „Салтир
  • Of Me & Others (2014)
  • Independence (2014)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968 Theatre 625 – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1973 Full House – ТВ сериал, 1 епизод, по разказа „The Man Who Knew About Electricity
  • 1977 Here I Stand – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1998 The Star – късометражен ТВ филм
  • 2023 Клети създания, Poor Things

Книги за Алистър Грей[редактиране | редактиране на кода]

  • Alasdair Gray (2001) – от Фил Мурс
  • Alasdair Gray (2008) by Родж Глас

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alasdair Gray в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​