Али паша Янински
| Али паша Тепелена Tepedelenli Ali Paşa | |
| османски дерибей | |
 | |
| Роден |
около 1750 г.
|
|---|---|
| Починал |
Янина, Османска империя |
| Погребан | Янина, Гърция |
| Религия | ислям |
| Семейство | |
| Деца | Вели паша |
| Али паша Тепелена в Общомедия | |
Али паша Янински, Али паша Тепелена или Али паша Тепеделенли (на албански: Ali Pashë Tepelena; на турски: Tepedelenli Ali Paşa) е османски военен и политически деец.
.JPG)
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден в периода между годините 1740 и 1750[1]. Произхожда от аристократично тоско семейство от град Тепелена. Прадядото на Али паша, Мучоя (Muçoja) или Мустафа, който е родом от Аргирокастро, е назначен за помощник-управител на нахия Тепелена, част от санджак Вльора. Дядо му Мукхтар бей е османски военен, участвал при обсадата на Корфу през 1716 г. Бащата на Али паша, Вели бей през 1762 г. е назначен за мютесариф на санджак Делвина, но малко по-късно умира и семейството обеднява.
Оставя двама сина от съпругата си християнка Ефросина – Мухтар паша (1768 – 1822) и Вели паша (1772 – 1822), които също като баща си са видни османски деятели.
В младостта си Али паша е разбойник, но постепенно се издига и през 1786 г. е назначен от османското правителство за мютесариф на санджак Трикала. Две години по-късно е признат за управител и на санджак Янина.
Постепенно Али Тепеделенли създава автономна държава с център в Янина, опирайки се на сравнително хомогенна основа от въоръжени албанци мюсюлмани. Османското правителство се примирява с това положение, тъй като всичките ѝ балкански владения са обхванати от размирици, а Али паша има възможност да сключи потенциално опасен съюз с външни сили, присъстващи в Средиземноморието – Русия, Франция или Великобритания.[2]
В началото на 1798 година Али Тепеделенли оглавява един от най-големите правителствени контингенти, участващи в обсадата на контролирания от Осман Пазвантоглу Видин, но не проявява особена активност, като изглежда поддържа активни контакти с обсадените. През лятото той изцяло изоставя обсадата и се връща в Албания, позовавайки се на опасност от френско нападение там след началото на Египетската кампания.[3]
През пролетта на 1802 година Али паша е назначен за бейлербей на Румелия и му е възложено ликвидирането на кърджалийството в еялета. Той събира 80-хилядна армия от свои войници и части на съюзени с него аяни от Албания, Македония и Беломорска Тракия и напредва от Битоля към София и Пловдив. Той ликвидира няколко кърджалийски групи, но отделя повече внимание на съперничещи проправителствени аяни, като Сюлейман Токатджикли и Ибрахим Бушатли. Към края на годината прекратява похода и се оттегля към Битоля.[4]
Убит е от агенти на Високата порта и главата му е изпратена в Цариград. Историята за смъртта на Али паша Янински е включена от Александър Дюма - баща в сюжета на романа му Граф Монте Кристо.
Синът му Вели паша е също известен османски пълководец.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.alipasha.tepelena.com // Архивиран от оригинала на 2011-08-16. Посетен на 2011-04-18.
- ↑ Мутафчиева 2008, с. 289.
- ↑ Мутафчиева 2008, с. 197, 205.
- ↑ Мутафчиева 2008, с. 289 – 292.
- Цитирани източници
- Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3.
