Али ал-Хади
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Али ал-Хади | |
| 10-ият имам на шиизма | |
 | |
| Управление | 835-868 |
|---|---|
| Наследил | Мохамед ал-Джавад |
| Наследник | Хасан ал-Аскари |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Светилище "Ал-Аскари", Самара, Ирак |
| Семейство | |
| Баща | Мохамед ал-Джавад |
| Майка | Самана |
| Брак | Худайт |
Али ибн Мохамед ал-Хади (на арабски: علي بن محمد الهادي), известен още като ал-Наки („чистият“) и ал-Хади („водачът“), е десетият шиитски имам. Пълното му име е Али ибн Мухаммад ибн Али ибн Муса. Сред шиитите е почитан като духовен водач, източник на знание и символ на морална чистота.
Роден е около 828 в Медина и е син на деветия имам – Мохамед ал-Джавад. Произхожда от благородната линия на пророка Мохамед чрез имам Али и Фатима ал-Захра.
Ал-Хади наследява имамата на около осемгодишна възраст, след смъртта на баща си ал-Джавад през 835 г. [1] Подобно на предшествениците си, той поема водачеството в млада възраст, но демонстрира впечатляваща зрялост и познание в религиозните и правните науки.[2][3] Въпреки че голяма част от живота му преминава под политическо наблюдение от страна на Абасидите, той успява да поддържа връзка със своите последователи чрез мрежа от представители, които разпространяват неговите учения и събират средства за подпомагане на нуждаещите се.
Поради опасенията на халифите от неговото влияние, имамът е насилствено преместен от родната си Медина в столицата Самара, където е поставен под постоянно наблюдение. Въпреки ограниченията, той продължава да бъде духовен авторитет и отговаря на множество въпроси, свързани с ислямското право, теология и етика. Много от неговите отговори са достигнали до нас под формата на кратки трактати, писма и хадиси.
Прозвището „ал-Хади“ означава „водач“ и отразява ролята му като наставник на вярващите в трудни времена, когато шиитската общност е подложена на преследване и контрол. Той е бил известен с търпението си, мълчаливото си достойнство и дълбоката си ученост. Прозвището „ал-Наки“ („чистият“) подчертава моралната му безупречност и духовна чистота, качества, които последователите му смятат за характерни за всички имами.
Имамът умира през 868 г. в Самара, при обстоятелства, които според шиитската традиция, включват отравяне, организирано от халифската власт.[4] Той е погребан в Самара, където по-късно ще бъде положен и синът му – единадесетият имам Хасан ал-Аскари. Светилището им в Самара е едно от най-свещените места за поклонение сред шиитите, макар че на няколко пъти е ставал обект на нападения и разрушения.
Имам Али ал-Хади е дълбоко уважаван сред шиитите не само като част от веригата на 12-те непогрешими имами, но и като реална историческа личност, която съчетава знание, благочестие и устойчивост в тежка политическа обстановка. Наследството му продължава чрез предания, богословски трудове и духовното въздействие, което има върху последователите си до днес.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушевский 1966.
- ↑ Daftary 2013, с. 62.
- ↑ Hussain 1986, с. 48.
- ↑ Али-заде 2007.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ализаде А. А. Али ибн Мухаммад // Исламский энциклопедический словарь. — М.: Ансар, 2007. — С. 70. — ISBN 978-5-98443-025-8. (CC BY-SA 3.0)
- ‘Alī al-Hādī / Madelung Wilferd. // Encyclopædia Iranica [Электронный ресурс : [англ.] / ed. by E. Yarshater. — 1985. — Vol. I, Fasc. 8. — P. 861—862.
- Петрушевский, И. П. Ислам в Иране в VII—XV веках (курс лекций) / Отв. редактор В. И. Беляев. — Л.: Издательство Ленинградского университета, 1966. — 400 с.