Али бей Михалоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Али бей Михалоглу
османски пълководец и пръв османски санджакбей на Смедерево и Видин
Роден: 1425 г.
Починал: 1507 г. (82 г.)
Трансилванската кампания на Али бей Михалоглу през 1490 – 1494 гг.

Али бей Михалоглу или Гаази Аладин Али бей Михалоглу е известен османски пълководец и акънджия от 15-ти и 16 век.

Той е първия санджакбей на Смедеревския санджак. Един от най-славните потомци на Кьосе Михал.

Военни подвизи[редактиране | редактиране на кода]

През 1459 г. нахлува в Трансилвания, но е отблъснат от трансилванския войвода, който е чичо на крал Матяш Корвин. На следващата 1460 г. превзема за османците Пожежена. [1]

Резидира в Голубац (Гювенджирлик, днес в Сърбия), откъдето опустошава унгарски Банат през 1460 г. [2] По-късно същата година султанът го назначава и санджакбей на Видинския санджак. [3]

През 1462 г. като санджакбей на Смедерево постоянно напада кралство Унгария, а през следващата 1463 г. прикрива успешно основните сили на Мехмед II (който навлиза в Босна) срещу атаката на крал Матяш в Срем. Даже преминава в контраатака, достигайки Тимишоара и влизайки в сражение с войводата на Трансилвания, откъдето е отблъснат със своите сили. [4]

На 7 февруари 1474 г. неочаквано напада град Варад със своите 7000 спахии, пробивайки дървените огради за защита и разграбвайки града и съкровищницата на епископата. Опустошава и крайградските райони, трасирайки пътя за бъдещата Османска Унгария. [5]

През 1476 г. към Али в Смедерево се присъединява брат му Скендер паша Михалоглу и двамата пресичат Дунав с 5000 спахии във втори опит за превземане на Тимишоара. Претърпяват обаче поражение от унгарските сили в Панчево, като дават и 250 османски пленници. [6]

През 1478 г. заедно Омер бей Тураханоглу (потомък на Турахан бей) нападат венецианските владения. През 1503 г. в османски ръце пада Дуръс. [7]

През 1479 г. Али бей започва най-голямата си офанзива срещу Кралство Унгария с променлив успех. [8]

Фолклор и лирика[редактиране | редактиране на кода]

Някои историци смята, че епичната фигурата от сръбския фолклор на Алия Джерзелез е вдъхновена от подвизите и има за прототип Али бей Михалоглу. [9]

В походите си срещу османските противници и неверниците е неизменно придружаван и следван и възпяван в битките си от Призренли Сузи Челеби, османски поет от Призрен. [10]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Али бей Михалоглу е женен за християнка, чието мюсюлманско име е Мехтар Ханъм, но според Матей Казакул рожденото ѝ име е Мария и той я идентифицира с дъщерята на бан Нягое от Крайова, родоначалника на влиятелния влашки род Крайовеску.[11]. От петимата им синове по-известен е третият Мехмед бей Михалоглу, който се намесва в династичните борби за влашкия престол.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Szilágyi. // [1] Будапеща, Pallas Irodalmi és Nyomdai Rt, 1897. Посетен на 7 юли 2017. (на унгарски)
  2. Suvajdžić, Boško. Three good heroes. // Prilozi za književnost, jezik, istoriju i folklor 70. 2004. с. 32. Посетен на 9 септември 2013.
  3. Gradeva, Rositsa. Rumeli under the Ottomans, 15th–18th centuries: institutions and communities. Isis Press, 2004. ISBN 978-975-428-271-9. с. 26. Посетен на 7 юли 2017. In 1460, Ali Bey Mihaloglu was the subasi of the district residing in Giivercinlik [Golubac, Serbia]. Later during the same year he became the sancakbey of Vidin for the first time. In 1462 – 63, he became sancakbey of Semendire
  4. Samu Borovszky. A mohácsi vésztől napjainkig. // Magyarország vármegyéi és városai. Будапеща, Országos Monográfia Társaság,, 1898. ISBN 963-9374-91-1. Посетен на 7 юли 2017. (на унгарски)
  5. Bunyitay Vincze,. A váradi püspökség története (Epistolario di Pier Paolo Vergerio). Nagyvárad, Hungary, Episcopate of Várad, [1883 – 1884]. Посетен на 7 юли 2017. (на унгарски)
  6. Franz Babinger. IX.. // Mehmed the Conqueror and His Time. New Jersey, USA, Princeton University Press, 1978. ISBN 0-691-09900-6. с. 349. Посетен на 7 юли 2017.
  7. Acta Viennensia Ottomanica. Selbstverlag des Instituts für Orientalistik, 1999. ISBN 978-3-900345-05-1. с. 287. Посетен на 7 юли 2017. In November 1477 Ömer bey Turahanoglu crossed the Venetian border and he repeated his attack the following year together with Ali bey Mihaloglu,
  8. László Makkai. The Hunyadi Family. // History of Transylvania Volume I. From the Beginnings to 1606. New York City, Columbia University Press, 2001. ISBN 0-88033-479-7. Посетен на 7 юли 2017.
  9. Škrijelj, Redžep. Alamanah 31 – 32. Podgorica, 2005. с. 156. Посетен на 7 юли 2017. Istoričari Stojan Novaković i Milenko Vukićević su postavili hipotezu da je Đerzelez Alija u stvari Ali-beg, prvi sandžak-beg Smedereva (Semendere) i Srbije po padu Despotovine (1459). (на сръбски)
  10. Robert Elsie. Historical Dictionary of Kosova. // Historical Dictionaries of Europe. Scarecrow Press, 2004. ISBN 0-8108-5309-4. с. 176.
  11. Matei Cazacul Dracula Édition Tallandier Paris 2004 (ISBN 2-84734-143-9) p. 235

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]