Алкална батерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алкални батерии (типоразмер C) от различни производители

Алкален захранващ елемент, алкално-манганова батерия (IEC код: L; на английски: alkaline battery) е мангано-цинков захранващ галваничен елемент с алкален електролит. Изобретен е от Люис Ури (на английски: Lewis Urry).[1]

Освен електролита, основната разлика на алкалната батерия от мангано-цинковия елемент е, че анодът (отрицателният електрод) е във вид на прах, което увеличава тока, отдаван от този захранващ елемент.[1]

При стандартните захранващи елементи с алкален електролит анодът се състои от цинк, а материалът за катода най-често е манганов диоксид, но може да е сребърен оксид или никелов метахидроксид.[2]

Сравнение[редактиране | редактиране на кода]

Следващата таблица съдържа сравнение между алкално-манганова и цинково-въглеродна батерия в АА изпълнение:

Сравнение между батерии размер АА Алкално-манганова Цинково-въглеродна
Енергийна плътност 350 Wh/dm³ 150 Wh/dm³
Капацитет (разреждане до 0,8 V) 2,8 Ah 1,2 Ah
Вътрешно съпротивление 0,15 Ω 0,5 Ω
Саморазряд за месец при 20 °C 0,3 % 0,6 %
Остатъчен капацитет след
тригодишно съхранение
>90 % <10 %
Минимална работна температура >−20 °C −10 °C
Херметичност висока задоволителна до лоша
Цена на заряда 8…45 цент/Ah 17…80 цент/Ah

Източници[редактиране | редактиране на кода]