Алкилбензен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алкилбензените са въглеводороди, които могат да се разглеждат като произлезли от бензена чрез заместване на водородните атоми в молекулата му с алкилови групи.

Примери за алкилбензени
производни на:
бензен
алкилбензени



Benzene


Толуен

Диметилбензени (o-, m-, p-диметилбензен)


Етилбензен 2-фенилпропан p-кумен

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Нисшите хомолози на бензена са безцветни течности със специфична миризма, а висшите – твърди вещества почти без миризма. Алкилбензените са практически неразтворими във вода; разтварят се добре в органични разтворител. Нисшите алкилбензени са добри разтворители на много органични и на някои неорганични вещества, което определя едно от приложенията им. Алкилбензените кипят при по-високи температури от алканите с приблизителни същата молекулна маса.

Химични свойства на аклилбензени (Виж химични свойства на толуен)[редактиране | редактиране на кода]

Определят се от бензеновото ядро, от алкиловия остатък и от взаимното им влияние (виж електронни ефекти).

Биологично действие[редактиране | редактиране на кода]

Те са отровни(по-малко от бензена) и над определена концентрация могат да предизвикат смърт.