Направо към съдържанието

Алмати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алмати
Алматы
Знаме
      
Герб
43.24° с. ш. 76.915° и. д.
Алмати
Страна Казахстан
ОбластАлматинска област
Площ682 km²
Надм. височина785 m
Население2 147 113 души (2022)
3148 души/km²
КметЕрболат Досаев
Основаване1854 г.
Пощенски код050000, 050063
Телефонен код727
МПС код02, A
Официален сайтwww.almaty.gov.kz
Алмати в Общомедия

Алматѝ (на казахски: Алматы́, произнася се Алматъ̀; до 1921 г. Верний, на руски: Верный, до 1992 г. Алма̀ Ата̀, на руски Алма-Ата) е най-големият град в Казахстан. Населението на града през 2016 г. е 1 713 220 души.[1]

Към 2022 г. в града живеят 2,1 млн. души, също така е център на агломерация с население от 2,5 млн. души.

Алмати означава място с ябълки. То се дължи на факта, че в покрайнините на града растат диворастящи ябълки. В тази част на страната ябълката е опитомена от диворастящия вид Malus sieversii.

През 1854 г. отряд сибирски казаци от град Омск основава военния пост Заилийски. Година по-късно селището е преименувано на Верний, останало до 1921 г., когато е възприето името Алма-ата (Баща-ябълка), наложено от болшевиките.

През 1911 г. мощно земетресение унищожава почти целия град. Оцелява единствено руската православна катедрала. През 1920-те години със завършването на Туркестано-Сибирската железопътна линия Алмати става важна възлова гара по трасето.

През 1929 г. градът става столица на Казахската ССР. През 1991 г. в града е обявена независимостта на Република Казахстан от СССР. Остава столица до 1998 г., когато президентът Нурсултан Назарбаев взема решение да премести столицата в Астана.

Понастоящем градът остава най-важният икономически, културен, научен център на средноазиатската република.

Градът е разположен в югоизточните части на Казахстан. От трите си страни е заобиколен с планини, разположен в подножието на северните склонове на Заилийския Алатау, най-северния хребет на Тян Шан.[2]

В северната част на града надморската височина е 500 m, в южните жилищни комплекси на височината достига 1500 – 1700 m, в района Медео и Каменското плато, където се усеща влиянието на ледниците.[2]

Климатът в Алмати е умереноконтинентален, с много топло лято и студена зима. Средната годишна температура е 10 °C. Най-студеният месец е януари, със средна температура от -4,7 °C, а най-горещият е юли (23,8 °C). Образуването на слана обикновено започва в средата на октомври и може да се наблюдава до края на април. Температурите от декември до февруари могат да бъдат ниски. Средно годишно, дните с температура, надвишаваща 30 °C, са 36. Годишното количество на валежите е от 650 до 700 mm. Една трета от валежите падат през април и май. Ниски температури и снеговалежи не са необичайни и за месец май, а най-късното отбелязване на снеговалеж е през 17 юни 1987 г.

  Климатични данни за Алмати 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,2 19,0 28,0 33,2 35,1 39,3 43,4 40,5 38,1 31,1 25,4 19,2 43,4
Средни максимални температури (°C) 0,7 2,2 8,7 17,3 22,4 27,5 30,0 29,4 24,2 16,3 8,2 2,3 15,8
Средни температури (°C) −4,7 −3 3,4 11,5 16,6 21,6 23,8 23,0 17,6 9,9 2,7 −2,8 10,0
Средни минимални температури (°C) −8,4 −6,9 −1,1 5,9 11,0 15,8 18,0 16,9 11,5 4,6 −1,3 −6,4 5,0
Абсолютни минимални температури (°C) −30,1 −37,7 −24,8 −10,9 −7 2,0 7,3 4,7 −3 −11,9 −34,1 −31,8 −37,7
Средни месечни валежи (mm) 34 43 75 107 106 57 47 30 27 60 56 42 684
Брой на дните с валежи 5.8 6.1 9.5 9.6 9.9 7.3 5.3 3.5 3.6 6.5 6.5 5.7 79.3
Източник: Hong Kong Observatory [1]
Население по години
1854[3] 1859[3] 1897[3] 1913[3] 1926[3] 1939[3] 1959[3]
470 5000 18 423 40 000 45 400 222 000 456 000
1970[3] 1979[3] 1982[3] 1989[3] 1999[3] 2003[4] 2005[4]
665 000 899 700 1 000 000 1 071 900 1 129 400 1 149 641 1 209 485
2007[4] 2009[4] 2011[4] 2013 2015 2015 2016[1]
1 287 246 1 361 877 1 414 017 1 475 579 1 507 509 1 552 349 1 716 779

Към 2015 г. етническият състав на Алмати е както следва:[5]

  казахи (56.99%)
  руснаци (28.47%)
  уйгури (5.41%)
  корейци (1.85%)
  татари (1.41%)
  азери (0.67%)
  украинци (0.66%)
  узбеки (0.60%)
  други (3.94%)
Международно летище Алмати.
Станция в алматинското метро.

Аламати генерира близо 20% от БВП на Казахстан.[6] Градът е крупен финансов център в Централна Азия, като финансовите услуги представляват един от най-големите отрасли в града. Сектор на услугите заема 77% от икономиката на града, промишлеността заема 32,9%, а селското стопанство – едва 0,1%. Развити са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, металургията, производството на хартия и строителни материали.

Казахстанското железопътно дружество разполага с две жп гари в града. Въздушният транспорт е представен от международно летище Алмати, разположено на 15 km североизточно от града.

Градският транспорт е представен от множество автобусни и тролейбусни линии, а от 1 декември 2011 г. разполага и с метрополитен. До 2015 г. в Алмати са се движили и трамваи, но след това са спряни от опериране. През 2016 г. е премахната и контактната мрежа на трамваите в града, но има план за неговото възстановяване.

Олимпийска кандидатура

[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. градът издига кандидатурата си за домакин на Олимпийски игри 2014. Кандидатурата на града отпада.

Православна църква в Алмати

Околностите на Алмати са част от Иле Алатауския национален парк, разположени в подножието на планинската верига Заилийски Алатау. На юг от града се намира връх Коктюбе (1070 m), който е част от планинската верига Заилийски Алатау. До върха, където има наблюдателна площадка, се стига с лифт. Оттам се разкрива живописна панорама на „Южната столица“ на Казахстан. Любителите на активния отдих и приключенския туризъм могат да посетят околностите на Алмати. Екскурзиите пеш и изкачването в планината са край високопланинската пързалка „Медео“ и ски курорта „Шъмбулак“.[2]

Международни отношения

[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]