Алматинска област

Алматинска област Алматы облысы
Страна	Казахстан
Адм. център	Талдъкорган
Площ	223 560 km²
Население	2 038 934 души (2019) 9,12 души/km²
Райони	17 + 3
Губернатор	Амандък Баталов
Официален сайт	www.gov.kz/memleket/entities/almobl
Алматинска област в Общомедия

Алматинска област (на казахски: Алматы облысы; на руски: Алматинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 223 560 km² (5-о място по големина в Казахстан, 8,22% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 038 934 души (най-голяма по население в Казахстан, 11,08% от нейното население). Административен център град Талдъкорган. Разстояние от Астана до Талдъкорган 1576 km. Бившият административен център на областта и столица на Казахстан Алмати е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Алматинска област.

Историческа справка

През 1854 г. е основано руснаците основават Заилийското укрепление, които през 1885 г. е утвърдено за град Верни. През 1921 градът е преименува на Алма-Ата и става столица на Казахската ССР. През 1993 г. на града е върнато казахското му наименование Алмати, през 1998 г. столицата на страната е преместена в град Астана, а град Алмати заедно с градовете Астана и Шимкент става град с републиканско подчинение. Най-старият град в Алматинска област е град Жаркенд утвърден за град през 1882 г. Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1944 г. (Талдъкорган) до 1984 г. (Ушарал). Алматинска област е образувана на 10 март 1932 г. През 1939 г. 3 района са предадени на Жамбълска област и 3 района на Семипалатинска област. На 10 март 1944 г. от североизточните райони на Алматинска област е образувана Талдъкорганска област, съществувала до 6 юни 1959 г., когато територията ѝ отново е присъединена към Алматинска област. На 23 декември 1967 г. Талдъкорганска област е възстановена и съществува до април 1997 г., когато за втори път територията ѝ е присъединена към Алматинска област. Административният ѝ център град Талдъкорган става център на Алматинска област, а град Алмати придобива статут на град с републиканско подчинение и е със своя отделна от областта площ и население.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Алматинска област заема югоизточната част на Казахстан. На изнок граничи със Синдзян-уйгурски автономен регион на Китай, на юг – с Исъккулска и Чуйска област на Киргизстан, на запд – с Жамбълска област, на северозапад – с Карагандинска област и на север – с Източноказахстанска област. В тези си граници заема площ от 223 560 km² (без площта на град Алмати, 5-о място по големина в Казахстан, 8,22% от нейната площ). Дължина от запад на изток 700 km, ширина от север на юг 600 km.

Релеф

Алматинска област е разположена между хребетите на Северен Тяншан на юг, Чу-Илийските планини на запад, езерото Балхаш на северозапад и север, Алаколските езера на североизток и границата с Китай на изток. Цялата северна половина на областта е заета от обширната Балхаш-Алаколска котловина(т.н. Седморечие) с височина от 300 до 600 m, която е прорязана от сухи долини (т.н. баканаси) и заета от големи пясъчни масиви (пустините Саръ-Ишикотрау, Таукум, Люккум, Жаманкум, Моинкум и др.), а южно от нея се простира Илийската равнина. В източната част на областта и по границата с Китай от запад на изток се простира планината Джунгарски Алатау (височина до 4622 m). Южната част на областта е заета от хребетите на Северен Тяншан с височина до 5000 m – Кетмен, Заилийски Алатау и Кунгей Алатау, като тук, в крайния югоизточен ъгъл на областта, на границата с Киргизстан се издига вторият по височина връх в Тяншан връх Хан Тенгри 7010 m (42°12′39″ с. ш. 80°10′30″ и. д.42.210833° с. ш. 80.175° и. д.42.210833, 80.175). Северно от тяншанските хребети са разположени предпланински високи равнини, постепенно понижаващи се на север към Илийската равнина. Целият тори район е с висока сеизмичност.

Климат

За северната равнинна част на областта е характерен рязко континенталния климат с умерено студена зима (средна януарска температура от -9, -10 °C на север до 0 °C на юг) и горещо и сухо лято (средна юлска температура съответно 24 °C, 27 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 110 – 130 mm в равнините до 700 – 800 mm в планините, а по най-високите хребети на Тяншан достига 700 – 1000 mm, като навсякъде максимумът им е през късната пролет. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в равнинните и предпланински райони е 200 – 250 денонощия.

Води

Всичките реки в областта принадлежат към безотточния водосборен басейн на Балхаш-Алаколските езера. Цялата област се пресича от изток на запад, а след това на северозапад от идващата от Китай река Или, която образува голяма и силно развита заблатена делта и се влива в западната част на езерото Балхаш. В южната предпланинска част речната мрежа е много гъста и тук протичат реките (Курти, Каскелен, Талгар, Исък, Турген, Шилик, Чарън и др., водещи началото си от тяншанските хребети и обичайно не достигащи до река Или, като водите им се губят в пясъците или на 100% се използват за напояване. Северозападната част на областта е почти лишена от повърхностно течащи води. На североизток в Седморечието текат реките Каратал (с притоците си Коксу и Биже), Аксу, Лепсъ, вливащи се в езерото Балхаш или губещи се в пясъците (Виси и др.). Други реки текат в посока на Алаколските езера (Тентек и др.) или се явяват десни притоци на Или (Усек, Хоргос идр., като всички те широко се използват за напояване и отчасти като източници на електроенергия. Най-големите езера в областта са Балхаш (част от него, източната му половина е солена), Алакол, Жаланашкол (солени), Сасъккол и Уяли (пресни). На юг в Тяншан има множество малки, пресни езера (Болшое Алматинское и др.) и минерални извори (Алма-Арасан, Арасан-Капал, Айсад и др.).

Почви, растителност, животински свят

Почвената и растителната покривка в областта са много разнообразни. Равнинните части са заети от полиново-солянкови пустини и полупустини, развити върху кафяви пустинно-степни почви, върху които расте саксаул, пустинни треви и храсти, с петна от солонци, солончаци и такири, последните развити върху глинести кафяви почви, заети от ефемери и ефемероиди. По долините на реките има редки галерийни гори съставени основно от топола-туранга и тамарикс, обширни пространства заети от тръстика, ливадна и халофитна растителност, всички те развити върху алувиално-ливадни и соловчакони почви. В планините има ясно изразена поясна зоналност. На височина 600 – 700 m полупустините преминават в тревисто-пелинови сухи степи развити върхе сиви и светлокестеняви почви. На височина от 800 до 1300 m в Джунгарски Алатау преобладават тревистите степи върху планинско-степни кестеняви и черноземни почви, а на юг, в Тяншан, на височина до 1700 m – ливади върху черноземни планински почви и широколистни гори от парков тип. От 1200 – 1300 m нагоре в Джунгарски Алатау се появяват широколистни осиково-брезови и ябълкови гори от парков тип, над 1700 – 1800 m – иглолистни гори съставени от тяншанкщи смърч с примеси от ела, развити върху тъмноцветни планинско-горски почви, а най-високите части са заети от високопланински субалпийски и алпийски пасища върху планинско-ливадни почви. На юг в Тяншан от 1500 – 1700 m до 2800 m е поясът на субалпийските пасища в съчетание с иглолистни гори (тяншански смърч, ела, арча – вид хвойна) върху планинско-ливадни почви, а нагоре следват алпийски ливади и храсталаци, развити върху планински тундрови почви. В пустинните части има много гризачи: пясъчник, полевка, заек; влечуги: змии, костенурки, гущери, копитни: антилопа джейран, сърна; хищници: вълк, лисица, язовец; безгръбначни: фаланга, паяк каракут. В делтата на Или – глигани и ондатри, в планините се срещат снежен барс, рис и др., а водите на Или и езерото Балхаш са богати на различни видови риби.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Алматинска област област е наброявало 2 038 934 души (11,08% от населението на Казахстан). Гъстота 9,09 души/km². Етнически състав: казахи 72,07%, руснаци 13,33%, уйгури 7,73%, турци 1,84% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Алматинска област се дели на 17 административни района, 10 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Град Алмати е с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Алматинска област.

Административно-териториално деление на Алматинска област

Административно-териториално деление на Алматинска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2019 г.)	Административен център	Население (2019 г.)	Разстояние до Талдъкорган (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
18. Талдъкорган	74	173 213	гр. Талдъкорган	145 403	-
19. Капшагай	3654	61 767	гр. Капшагай	45 524	190
20. Текели	174	33 074	гр. Текели	31 958	45
Административен район
1.Аксуйски район	12 600	39 675	с. Жансугуров	6814	130
2.Алаколски район	23 700	69 679	гр. Ушарал	17 181	281
3.Балхашки район	37 400	30 747	с. Баканас	4135	323
4.Енбекшиказахски район	8300	300 427	гр. Есик	33 032	313
5.Ескелдински район	4300	46 631	с. Карабулак	13 066	15
6.Жамбилски район	19 300	166 347	с. Узунагач	39 416	316
7.Илийски район	7800	209 181	сгт Отеген-Батър	15 180	255	Боралдай
8.Карасайски район	2000	270 673	гр. Каскелен	64 529	285
9.Караталски район	24 200	46 914	гр. Уштобе	22 989	49
10.Кегенски район	?	32 415	с. Кеген	5917	429
11.Кербулакски район	11 500	48 860	с. Саръозек	12 048	155
12.Коксуски район	7100	41 578	с. Балпък	13 336	18
13.Панфиловски район	10 600	129 204	гр. Жаркенд	42 617	289
14.Раимбекски район	14 200	41 732	с. Нарънкол	7056	515
15.Саркандски район	24 400	36 962	гр. Сарканд	11 368	175
16.Талгарски район	3700	196 567	гр. Талгар	42 810	283
17.Уйгурски район	8787	63 288	с. Чунджа	17 263	349

Външни препратки

• Официален сайт