Алматинска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алматинска област
Алматы облысые
      
Герб
Alma-Kzl obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Талдъкорган
Площ 223 560 km²
Население (2019) 2 038 934 души
9,12 души/km²
Райони 17 + 3
Губернатор Амандък Баталов
Алматинска област в Общомедия

Алматинска област (на казахски: Алматы облысы; на руски: Алматинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 223 560 km² (5-то място по големина в Казахстан, 8,22% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 038 934 души[1] (най-голяма по население в Казахстан, 11,08% от нейното население). Административен център град Талдъкорган. Разстояние от Нурсултан до Талдъкорган 1576 km. Бившият административен център на областта и столица на Казахстан Алмати е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Алматинска област.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1854 г. е основано руснаците основават Заилийското укрепление, които през 1885 г. е утвърдено за град Верни. През 1921 градът е преименува на Алма-Ата и става столица на Казахската ССР. През 1993 г. на града е върнато казахското му наименувание Алмати, през 1998 г. столицата на страната е преместена в град Астана, а град Алмати заедно с градовете Астана и Шимкент става град с републиканско подчинение. Най-старият град в Алматинска област е град Жаркенд утвърден за град през 1882 г. Останалите 9 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1944 г. (Талдъкорган) до 1984 г. (Ушарал). Алматинска област е образувана на 10 март 1932 г. През 1939 г. 3 района са предадени на Жамбълска област и 3 района на Семипалатинска област. На 10 март 1944 г. от североизточните райони на Алматинска област е образувана Талдъкорганска област, съществувала до 6 юни 1959 г., когато територията ѝ отново е присъединена към Алматинска област. На 23 декември 1967 г. Талдъкорганска област е възстановена и съществува до април 1997 г., когато за втори път територията ѝ е присъединена към Алматинска област. Административният ѝ център град Талдъкорган става център на Алматинска област, а град Алмати придобива статут на град с републиканско подчинение и е със своя отделна от областта площ и население.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Алматинска област заема югоизточната част на Казахстан. На изнок граничи със Синдзян-уйгурски автономен регион на Китай, на юг – с Исъккулска и Чуйска област на Киргизстан, на запд – с Жамбълска област, на северозапад – с Карагандинска област и на север – с Източноказахстанска област. В тези си граници заема площ от 223 560 km² (без площта на град Алмати, 5-то място по големина в Казахстан, 8,22% от нейната площ). Дължина от запад на изток 700 km, ширина от север на юг 600 km.[2][3]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Алматинска област е разположена между хребетите на Северен Тяншан на юг, Чу-Илийските планини на запад, езерото Балхаш на северозапад и север, Алаколските езера на североизток и границата с Китай на изток. Цялата северна половина на областта е заета от обширната Балхаш-Алаколска котловина(т.н. Седморечие) с височина от 300 до 600 m, която е прорязана от сухи долини (т.н. баканаси) и заета от големи пясъчни масиви (пустините Саръ-Ишикотрау, Таукум, Люккум, Жаманкум, Моинкум и др.), а южно от нея се простира Илийската равнина. В източната част на областта и по границата с Китай от запад на изток се простира планината Джунгарски Алатау (височина до 4622 m). Южната част на областта е заета от хребетите на Северен Тяншан с височина до 5000 m – Кетмен, Заилийски Алатау и Кунгей Алатау, като тук, в крайния югоизточен ъгъл на областта, на границата с Киргизстан се издига вторият по височина връх в Тяншан пик Хан Тенгри 7010 m (42°12′39″ с. ш. 80°10′30″ и. д. / 42.210833° с. ш. 80.175° и. д.). Северно от тяншанските хребети са разположени предпланински високи равнини, постепенно понижаващи се на север към Илийската равнина. Целият тори район е с висока сеизмичност.[2][3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

За северната равнинна част на областта е характерен рязко континенталния климат с умерено студена зима (средна януарска температура от -9, -10°С на север до 0°С на юг) и горещо и сухо лято (средна юлска температура съответно 24°С, 27°С. Годишната сума на валежите се колебае от 110 – 130 mm в равнините до 700 – 800 mm в планините, а по най-високите хребети на Тяншан достига 700 – 1000 mm, като навсякъде максимумът им е през късната пролет. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в равнинните и предпланински райони е 200 – 250 денонощия.[2][3]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Всичките реки в областта принадлежат към безотточния водосборен басейн на Балхаш-Алаколските езера. Цялата област се пресича от изток на запад, а след това на северозапад от идващата от Китай река Или, която образува голяма и силно развита заблатена делта и се влива в западната част на езерото Балхаш. В южната предпланинска част речната мрежа е много гъста и тук протичат реките (Курти, Каскелен, Талгар, Исък, Турген, Шилик, Чарън и др., водещи началото си от тяншанските хребети и обичайно не достигащи до река Или, като водите им се губят в пясъците или на 100% се използват за напояване. Северозападната част на областта е почти лишена от повърхностно течащи води. На североизток в Седморечието текат реките Каратал ( с притоците си Коксу и Биже), Аксу, Лепсъ, вливащи се в езерото Балхаш или губещи се в пясъците (Виси и др.). Други реки текат в посока на Алаколските езера (Тентек и др.) или се явяват десни притоци на Или (Усек, Хоргос идр., като всички те широко се използват за напояване и отчасти като източници на електроенергия. Най-големите езера в областта са Балхаш (част от него, източната му половина е солена), Алакол, Жаланашкол (солени), Сасъккол и Уяли (пресни). На юг в Тяншан има множество малки, пресни езера (Болшое Алматинское и др.) и минерални извори (Алма-Арасан, Арасан-Капал, Айсад и др.).[2][3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Почвената и растителната покривка в областта са много разнообразни. Равнинните части са заети от полиново-солянкови пустини и полупустини, развити върху кафяви пустинно-степни почви, върху които расте саксаул, пустинни треви и храсти, с петна от солонци, солончаци и такири, последните развити върху глинести кафяви почви, заети от ефемери и ефемероиди. По долините на реките има редки галерийни гори съставени основно от топола-туранга и тамарикс, обширни пространства заети от тръстика, ливадна и халофитна растителност, всички те развити върху алувиално-ливадни и соловчакони почви. В планините има ясно изразена поясна зоналност. На височина 600 – 700 m полупустините преминават в тревисто-пелинови сухи степи развити върхе сиви и светлокестеняви почви. На височина от 800 до 1300 m в Джунгарски Алатау преобладават тревистите степи върху планинско-степни кестеняви и черноземни почви, а на юг, в Тяншан, на височина до 1700 m – ливади върху черноземни планински почви и широколистни гори от парков тип. От 1200 – 1300 m нагоре в Джунгарски Алатау се появяват широколистни осиково-брезови и ябълкови гори от парков тип, над 1700 – 1800 m – иглолистни гори съставени от тяншанкщи смърч с примеси от ела, развити върху тъмноцветни планинско-горски почви, а най-високите части са заети от високопланински субалпийски и алпийски пасища върху планинско-ливадни почви. На юг в Тяншан от 1500 – 1700 m до 2800 m е поясът на субалпийските пасища в съчетание с иглолистни гори (тяншански смърч, ела, арча – вид хвойна) върху планинско-ливадни почви, а нагоре следват алпийски ливади и храсталаци, развити върху планински тундрови почви. В пустинните части има много гризачи: пясъчник, полевка, заек; влечуги: змии, костенурки, гущери, копитни: антилопа джейран, сърна; хищници: вълк, лисица, язовец; безгръбначни: фаланга, паяк каракут. В делтата на Или – глигани и ондатри, в планините се срещат снежен барс, рис и др., а водите на Или и езерото Балхаш са богати на различни видови риби.[2][3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Алматинска област област е наброявало 2 038 934 души (11,08% от населението на Казахстан). Гъстота 9,09 души/km². Етнически състав: казахи 72,07%, руснаци 13,33%, уйгури 7,73%, турци 1,84% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Алматинска област се дели на 17 административни района, 10 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Град Алмати е с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Алматинска област.

Административно-териториално деление на Алматинска област
Административно-териториално деление на Алматинска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Талдъкорган
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
18.Талдъкорган 74 173 213 гр. Талдъкорган 145 403 -
19.Капшагай 3 654 61 767 гр. Капшагай 45 524 190
20.Текели 174 33 074 гр. Текели 31 958 45
Административен район
1.Аксуйски район 12 600 39 675 с. Жансугуров 6 814 130
2.Алаколски район 23 700 69 679 гр. Ушарал 17 181 281
3.Балхашски район 37 400 30 747 с. Баканас 4 135 323
4.Енбекшиказахски район 8 300 300 427 гр. Есик 33 032 313
5.Ескелдински район 4 300 46 631 с. Карабулак 13 066 15
6.Жамбилски район 19 300 166 347 с. Узунагач 39 416 316
7.Илийски район 7 800 209 181 сгт Отеген-Батър 15 180 255 Боралдай
8.Карасайски район 2 000 270 673 гр. Каскелен 64 529 285
9.Караталски район 24 200 46 914 гр. Уштобе 22 989 49
10.Кегенски район ? 32 415 с. Кеген 5 917 429
11.Кербулакски район 11 500 48 860 с. Саръозек 12 048 155
12.Коксуски район 7 100 41 578 с. Балпък 13 336 18
13.Панфиловски район 10 600 129 204 гр. Жаркенд 42 617 289
14.Раимбекски район 14 200 41 732 с. Нарънкол 7 056 515
15.Саркандски район 24 400 36 962 гр. Сарканд 11 368 175
16.Талгарски район 3 700 196 567 гр. Талгар 42 810 283
17.Уйгурски район 8 787 63 288 с. Чунджа 17 263 349

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]