Алморавиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Завоевания на Алморавидите в Гана, Мали и Испания

Алморавидите (1040–1147 г.) е династия, произлизаща от три съюзени берберски племена -ламтуна, масуфа, гудула, от клана Санхажа, които основават силна държава в Магреб и на Пиренейския полуостров. Произхождат от Южна Мавритания.

Алморавидите са фанатични бранители на исляма. В тежки битки с Ганайската империя успяват да наложат ислямската религия в почти цяла Западна Африка и по време на апогея на своята мощ владеят територия от Испания до Сенегал.

След смъртта на последния реално управлявал алморавидски владетел Ибрахим Ибн Ташфин, противниците на династията, в лицето на алмохадите успяват да я дестабилизират. Основна причина за рухването на властта на алморавидите е мюсюлманско реформистко движение, предвождано от Зената Аломохадс (1133-1163).

Династията е заменена от тази на алмохадите през 1147 г.

Владетели:[редактиране | редактиране на кода]

  • Абдалах Ибн Ясин (1040–1059 г.) – основател и духовен водач
  • Яхиа Ибн Умар Ал-Ламтуни (1050–1056 г.)
  • Абу Бакр ибн Умар (1056–1087 г.) – съвладетел от 1072 г.
  • Юсуф Ибн Ташфин (1072–1106 г.) - съвладетел до 1087 г.
  • Али Ибн Юсуф (1106–1143 г.)
  • Ташфин Ибн Али (1143–1145 г.)
  • Ибрахим Ибн Ташфин (1145–1147 г.)
  • Исхак Ибн Али (1147 г.)