Алмош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алмош
Велик княз на маджарите
Almos2.jpg
Роден
около 820 г.
Починал
около 895 г. (75 г.)
Управление
Период ок. 854895 г.
Предшественик Лебедий
Наследник Арпад
Семейство
Род Арпади
Деца Арпад
Алмош в Общомедия

Алмош (на унгарски: Álmos) (ок. 820 – ок. 895) е полулегендарен вожд, предводител на съюза унгарските племена (надфейеделем) в 9 век.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Информация за Алмош има само в Gesta Hungarorum („Деяния на унгарците“), известен летопис от края на 12 век, в Chronicon Pictum 13 век и в няколко други манускрипта. Алмош е син на Идьек или Елода. Според легендата майката на Алмош, Емеше, вижда в съня си митичната птица Турул, която я запложда и ѝ предсказва, че от нея ще произлязат много велики крале. Легендата по такъв начин обяснява името на Алмош, идващо от унгарската дума àlom – „сън“.

Според средновековните хроники Алмош е провъзгласен за вожд на седемте унгарски племена, живеещи край Черно море (Етелкьоз, или Ателкуза; Etelköz) под властта на хазарите. Понякога от текста на Началната руска летопис („Минаха угрите през Киевската планина, която сега се нарича Угорска, стигнаха до река Днепър и заживяха в шатри: отидоха по същия начин, както сега половците [куманите]“[1]) се прави извода, че Олмош (тоест Алмош) оглавява маджарските племена при прехода край Киев и даже може би е основателят на църквата „Свети Николай“ на могилата на Асколд.[2] Това обаче е малко вероятно, както поради хронологичното несъответствие, така и поради езическото вероизповедание на Алмош и тогавашните унгарци.

Авторът на Gesta Hungarorum утвърждава, че при Алмош започва движението на угрите през Карпатите, и по-точно победен и убит е ужгородския княз Лаборец. През 895 г. унгарците, начело с Алмош, влизат в съюз с византийския император Лъв VI, нахлуват в България, но са разбити в битка при Южен Буг от българския цар Симеон I и съюзниците му печенеги. Това принуждава Алмош да напусне земите край Черно море и да мигрира в района на съвременна Унгария. Този поход е оглавен вече от сина на Алмош, Арпад, родоначалник на династията на Арпадите. Самият Алмош след поражението от българите и печенегите е или убит, или принесен ритуално в жертва поради загубата.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. «Повесть временных лет». Год 898
  2. Брайчевский М. Ю. Утверждение христианства на Руси. – К., 1989. – С. 100.
  3. Kristó, Gyula, Makk, Ferenc. Az Árpád-ház uralkodói („Rulers of the Árpád dynasty“). I.P.C. KÖNYVEK Kft., 1996. ISBN 963-7930-97-3. с. 9.