Алмош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алмош
Велик княз на маджарите
Almos2.jpg
Лични данни
Управление ок. 854 – 895 г.
Роден ок. 820 г.
Трансилвания
Починал ок. 895 г.
Предшественик Лебедий
Наследник Арпад
Семейство
Баща Идьек
Майка Емеше

Алмош (на унгарски: Álmos) (ок. 820 – ок. 895) е полулегендарен вожд, предводител на съюза унгарските племена (надфейеделем) в 9 век.

Информация за Алмош има само в Gesta Hungarorum („Деяния на унгарците“), известен летопис от края на 12 век, в Chronicon Pictum 13 век и в няколко други манускрипта. Алмош е сын на Идьек или Елода. Според легендата, майката на Алмош, Емеше, вижда в съня си митичната птица Турул, която я запложда и ѝ предсказва, че от нея ше произлязат много велики крале. Легендата по такъв начин обяснява името на Алмош, идващо от унгарската дума на унгарски: àlom – сън.

Според средновековните хроники, Алмош е провъзгласен за вожд на седемте унгарски племена, живеещи край Черно море (Етелкьоз, или Ателкуза; Etelköz) под властта на хазарите. Понякога от текста на Началната руска летопис („Минаха угрите през Киевската планина, която сега се нарича Угорска, стигнаха до река Днепър и заживяха в шатри: отидоха по същия начин, както сега половците [куманите]“[1]) се прави извода, че Олмош (тоест Алмош) оглавява маджарските племена при прехода край Киев и даже може би е основателя на църквата Свети Николай на могилата на Асколд.[2] Това обаче е малко вероятно, както поради хронологичното несъответствие, така и поради езическото вероизповедание на Алмош и тогавашните унгарци.

Авторът на Gesta Hungarorum утвърждава, че при Алмош започва движението на угрите през Карпатите, и по-точно победен и убит е ужгородския княз Лаборец. През 895 г. унгарците, начело с Алмош, влизат в съюз с византийския император Лъв VI, нахлуват в България, но са разбити в битка при Южен Буг от българския цар Симеон I и съюзниците му печенеги. Това принуждава Алмош да напусне земите край Черно море и мигрира в района на съвременна Унгария. Този поход е оглавен вече от сина на Алмош, Арпад, родоначалник на династията на Арпадите. Самият Алмош след поражението от българите и печенегите е или убит или е принесен ритуално в жертва поради загубата.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. «Повесть временных лет». Год 898
  2. Брайчевский М. Ю. Утверждение христианства на Руси. — К., 1989. — С. 100.
  3. Kristó, Gyula, Makk, Ferenc. Az Árpád-ház uralkodói ("Rulers of the Árpád dynasty"). I.P.C. KÖNYVEK Kft., 1996. ISBN 963-7930-97-3. с. 9.