Алонисос

Ало̀нисос Αλόννησος
Местоположение39.210556, 23.908611
Местоположение	Северни Споради
Страна	Гърция
Адм. единица	областна единица Споради
Площ	65,090 km²
Население	3138 души (2021) 48,2 души/km²
Най-висока точка	в. Куву̀ли, 476 m н.в.
Местоположение в Гърция 39.210556, 23.908611
Ало̀нисос в Общомедия

Ало̀нисос (на гръцки: Αλόννησος) е остров в западната част на Бяло море, част от архипелага на Северните Споради.

Географска характеристика

Релеф, геоложки строеж

Релефът на Алонисос е преобладаващо планински. На север, северозапад и юг към морето се спускат стръмни, често недостъпни скалисти склонове с височина до 200 метра. По-полегати са югоизточните брегове, където са оформени дълбоки и къси долини с ориентация северозапад-югоизток, завършващи с малки крайбрежни равнини.

По-голямата част от острова е заета от варовици и флишови формации. На отделни места на югоизток се срещат неогенски варовици и остатъци от горномиоценски червени алувиални депозити. Кватернерните отложения са слабо разпространени, главно при устията на потоците.

От тектонска гледна точка Алонисос заедно с останалите острови от Северните Споради формира стръмната югозападната периферия на Спорадския басейн, част от Северноегейската дълбоководна бразда. Последната се простира от Сароския залив на североизток до континенталните склонове на полуостров Магнезия и има дълбочина 1000-1500 m.

Административно деление, населени места, население

Територията на Алонисос попада в дем Алонисос, част от областна единица Споради. Седалището на демовата управа се намира в Патитири. Според преброяването от 2021 година островът има постоянно население от 3138 души, повечето от които обитават следните населени места:

Населени места в Алонисос

Селища	Местно име	Население
А̀йос Петрос	Άγιος Πέτρος	22
Во̀ци	Βότση	473
Исио̀мата	Ισιώματα	49
Йѐракас	Γέρακας	62
Калама̀кя	Καλαμάκια	59
Марпу̀нта	Μαρπούντα	59
Муртеро̀	Μουρτερό	48
Пальо̀ Хорио̀	Παλαιό Χωριό, Χώρα	208
Патитѝри	Πατητήρι	1628
Стенѝ Ва̀ла	Στενή Βάλα	104

През 1538 година пиратът Хайредин Барбароса опожарява Алонисос и отвежда жителите му в плен. Островът остава безлюден до края на XVI век, когато е постепенно заселен от най-старите известни днес фамилии – Цукана̀с, Юлѝс, Анахно̀сту, Ко̀нстас, Ефстатѝу и Маламатѐньос. По-късно се заселват цели семейства бегълци от Евбея, Епир и Македония. Към 1821 година населението на Алонисос наброява едва 300 души, а за стагнацията в увеличаването на островната популация помага ширещото се северното Беломорие пиратство и несигурността покрай борбите за гръцка независимост.

Едва след 1852 година започва постоянно увеличаване на населението, като в периода 1852 – 1981 година Алонисос е сред островите с най-голям прираст – 404%, втори след Саламина със 775% пред третият Евбея (193%).

Население на Алонисос в периода 1821 – 1981

Година	Население	Година	Население	Година	Население
1821	300	1855	487	1921	1005
1848	312	1856	311	1940	1334
1849	315	1861	303	1951	1341
1850	312	1870	360	1961	1308
1851	315	1879	400	1971	1426
1852	317	1889	498	1981	1528
1853	488	1907	689
1854	483	1920	779

Селища на Алонисос, брой жители в периода 1940 – 1981

Селище	1940	1951	1961	1971	1981
Исио̀мата		66
Марпу̀нта					4
Муртеро̀	114	24
Пальо̀ Хорио̀	770	617	491	347	26
Патитѝри	225	304	366	599	957
Стенѝ Ва̀ла				116	86
Во̀ци	225	240	451	364	455
Йѐракас		90

Име

Островът носи днешното си име от 1836 година, когато е официално именуван с декрет от гръцкия Секретариат на вътрешните работи (на гръцки: Γραμματεία των Εσωτερικών). Според някои съвременни автори именуването е прибързано, тъй като в старите текстове има неяснота за положението на Алонисос и то най-вероятно се е отнасяло за съседния остров Пелагос (Кира Панагия) или дори за по-далечния остров Агиос Ефстратиос.

В античността Алонисос е познат като Икос (на гръцки: ΙΚΙΩΝ, Ἰκὸς), а името е идентифицирано с острова от археолога Йоргос Атанасиу по находка в работилница за амфори на Цукаля, плаж на северния бряг на Алонисос.

В средновековието островът е познат под името Илиодромия и производните Хилиодромия и Лиадромия (на гръцки: Ηλιοδρόμια, Χιλιοδρόμια, Λιαδρόμια), както и с името Диадроми или само Дроми (на гръцки: Διάδρομοι, Δρόμοι). Тези имена се свързват със средищното положение на Алонисос по търговските маршрути между Тесалия и земите покрай Хелеспонта и Черно море.

История

Палеолит

През 1970 година археологът Димитрис Теохарис изследва района на Кокинокастро, където са видими части от крепостната стена на главния град на Икос. На малкото островче Микри Кокинокастро в слой от червени мергели с дебелина 2-2.5 m разположен върху конгломератна основа, Теохарис открива в два различими хоризонта човешки следи от средния Палеолит. Сред тях са кремъчни оръдия на труда заедно с фосилизирани животински останки от Пикермийска фауна - хипарион, газела, елен, говедо, носорог и други.

Бронзова епоха

Икос е споменат заедно с Пепа̀ретос (днешният Скопелос) като колония на критяни, заселена от генерал Стафилос в героичната епоха. Той получава управлението на двата острова в дар от кносоския владетел Радамант.

Източници

• ΑΠΟΤΕΛΕΣΜΑΤΑ ΑΠΟΓΡΑΦΗΣ ΠΛΗΘΥΣΜΟΥ ΚΑΤΟΙΚΙΩΝ ΕΛΣΤΑΤ 2021. // Ελληνική Στατιστική Αρχή, 2023.

• Mavrikis, Kostas. These Scattered Isles. Alonnisos and the Lesser Northern Sporades. Oxfordshire, Oxford Maritime Research, 2010.

• Псевдо-Скимн, Müller, Karl Otfried. Geographi Graeci Minores. Т. 1. Paris, editore Firmin Didot, 1855.

• Αθανασίου, Χρ. Γ. Η νήσος Αλόννησος. Αλόννησος, 1964.

• Страбон. География т.9 гл.5.16 // I в. пр. Хр – I в. сл. Хр. Връзка към превод на български в сайта на „Антични автори“

• Θεοχάρης, Δημήτρης. Παλαιολιθικά ευρήματα εν Αλοννήσω (pdf) // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 25 (1970), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1973. с. 506.

• Θεοχάρης, Δημήτρης. ΑΡΧΑΙΟΤΗΤΕΣ ΚΑΙ ΜΝΗΜΕΙΑ ΘΕΣΣΑΛΙΑΣ. ΑΛΟΝΝΗΣΟΣ (pdf) // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 26 (1971), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1975. с. 632.

• Παναγοπούλου, Ελένη at al. Γεωαρχαιολογική έρευνα στην Αλόννησο: Νέα στοιχεία για την Παλαιολιθική και τη Μεσολιθική στον Αιγαιακό χώρο (pdf) // Αρχαιολογική έρευνα στις Βόρειες Σποράδες. Αλόννησος, Δήμος Αλοννήσου, 2001. с. 121-151.

• Lybéris, Nicolas. Tectonic evolution of the North Aegean trough // The Geological Evolution of the Eastern Mediterranean 17. London, Geological Society, Special Publications, 1984. с. 709-725.