Алпете

Алпете Alpette
Алпете 45.408916, 7.578978 Алпете
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	5,63 km²
Надм. височина	957 m
Население	252 души (2025) 44,8 души/km²
Покровител	Св. св. Петър и Павел – 28 юни
Пощенски код	10080
Телефонен код	0124
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.alpette.to.it
Алпете в Общомедия

Алпѐте (на италиански: Alpette; на пиемонтски: j'Alpëtte, Ялпъте, на окситански: La Alpete, Ла Алпете) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 957 m надм. височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 252 души, от които 12 са чужди граждани.

Селището е известно със своите медни изделия. В него се намират музей на медта и школа за изработка на медни предмети, които съхраняват и предават местната занаятчийска традиция. На територията на общината се намира и втората по големина астрономическа обсерватория в Пиемонт.

География, административно деление и население

Местоположение на община Алпете в Метрополен град Торино

Чима Марес

Алпете се намира в централно‑северната част на Метрополен град Торино, в началото на Вале Орко, наричана още „Долината на Локана“ (Valle (dell')Orco или Valle di Locana), в малка котловина по северните склонове на планината Чима Марес (Cima Mares) – част от Грайските Алпи. Селището се разпростира към равнината на Канавезе върху крайното разклонение на планинската верига, която разделя Вал Орко и Вал Галенка. Разположено е сред гори от кестени и брези и предлага гледки към масива Гран Парадизо.

Алпете е изходна точка за множество природни маршрути: към подселището Неро, където има възможности за ски; към подселище Трионе (Borgata Trione) на 1192 m надморска височина, известно с характерните си каменни хижи и панорама към хълмовете Тре Леване (Tre Levanne), масива „Гран Парадизо“, планината Коломбо, връх Арбела и село Фрасинето; към Трионе ди Сото на 1185 m, заобиколено от високопланински пасища; както и към планините Чима Марес – Монте Сольо на 1971 m.

По пътеката към Чима Марес се намира възстановената Мадона на оброчния стълб (Madonna del Pilone), в чието подножие е изграден малък параклис от Първата световна война, построен от неизвестен войник в изпълнение на обет към Богородица. Районът е богат на рододендрони и боровинки – защитени видове в Националния парк „Гран Парадизо“, а оттук се откриват и впечатляващи гледки към масива.

Алпете включва следните подселища (frazioni): Ауросо, Черити (Сан Джакомо), Крочеферо, Джета, Неро, Пиан дей Ронки, Поцо, Сан Роко и Трионе.

Граничи с четири общини: Понт Канавезе, Спароне, Канискио и Куорньè. Отстои на 38 км от Торино и на 125 км от Милано.

Алпете видяно от планината Чима Марес

Алпете е част от планинската общност на Долините на Орко и Соана.

Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 252 души, от които 12 са чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Полша – 3 души. Български граждани липсват.

Топоним

Името на селото произлиза от множественото число на умалителната форма alp – „високопланинско пасище с овчарски колиби и подслони за стада“. Думата все още се използва на местно ниво и може да бъде проследена до протокелтския корен al, „храня“, от който произлиза и названието на Алпите.

История

Алпете възниква като овчарско селище и е обитавано още през келтската и предримската епоха, след което се превръща в римско поселение.

Дълго време Алпете е подселище на Понт Канавезе и е феод на графовете Валперга. В документите се споменава едва от 1466 г. През XVI век жителите се стремят да постигнат независимост от Понт Канавезе или да се присъединят към Куорне, но Понт се противопоставя. През 1622 г. Общинският съвет на Понт заплаща на Савойското херцогство 200 дуката, за да предотврати отделянето.

На 26 юли 1609 г. енорията на Алпете става независима от тази на Понт, а на 15 октомври 1777 г. селището окончателно се откъсва от Понт Канавезе, придобивайки административна автономия след векове спорове, като е задължено да възстанови на Понт сумата от 200 дуката.

Емилио Салгари

В продължение на десетилетия Алпете остава изолирано поради липсата на удобни пътища. Едва през 1889 г. е построен път за каруци, допълващ съществуващите волски пътеки, а през 1964 г. трасето е модернизирано и разширено.

През XIX век Алпете се утвърждава като курортно селище. Кралиците на Италия Елена Петрович Негош и Маргарита Савойска отсядат на място, известно и днес като „Пиан дела Реджина“ („Равнина на кралицата“, Pian della Regina). Емилио Салгари намира вдъхновение в тишината и природата на Алпете, а домът му може да бъде посетен и днес. Поетесата Ада Негри посвещава на селото стихове, в които описва неговия спокоен и идиличен облик.

В миналото Алпете е известно като „земя на медните майстори“. В района функционират пет медни мини, а добитата мед се обработва първоначално в местните ковачници. След това, превозвана с каруци, теглени от мулета, тя достига до работилниците, където майсторите изработват на ръка ценни изделия: съдове за качамак, кофи и котли за мляко, съдове за сметана, тигани, фунии. Особено известни са кафеварките Балачо (Balaccio) и изделията на семейство Сандрето (Sandretto), чиято работилница се е намирала в местността Джета. Около 1900 г. много от майсторите емигрират в Торино, където работят като конструктори на каросерии за Фиат, Пининфарина, Бертоне и други компании.

Икономика

Промишлеността в Алпете се състои от малки предприятия в металургичния, дървообработващия и строителния сектор. Селището е известно с традицията си в изработката на медни предмети; за съхраняване на това наследство в местния занаятчийски център функционира общинска школа, в която е разположена и постоянна изложба от медни изделия, изработени от ученици. Третичният сектор е представен скромно: липсват по-специализирани услуги като банкови, но дистрибуторската мрежа е достатъчна за задоволяване на основните потребности на населението.

Забележителности

Фреска с Благовещение в презвитерия на енорийската църква

Енорийска църква „Св. св. Петър и Павел“

Площад „Батиста Гольо“ и „Св св. Петър и Павел“

Енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietro e Paolo) е построена през 1864 г. върху основите на по-стар храм от XI век с три нефа. В нея се съхраняват няколко ценни стенописа от 1514 и 1537 г., приписвани съответно на Гауденцио Ферари и Фермо Стела от Караваджо. Сред останалите произведения се открояват кръщелен купел от 1763 г., дървен хор, впечатляващи стенописи от XIX век върху свода на главния неф и малък олтар от лакирана и позлатена дървесина, посветен на Богородица и Младенеца.

Параклис „Св. Рох“

Параклисът „Св. Рох“ (Cappella di San Rocco) датира от XVI век и има еднокорабна структура в романски стил, с дървен хор и висок олтар. Фасадата е реставрирана, а оригиналните стенописи – характерни за планинските църкви – са възстановени. Те са три на брой: два в долната част, отляво и отдясно на входа, изобразяващи светци, и един по-голям в горната част, представящ двама светии (единият вероятно е свети Рох), стоящи до Иисус Христос, над когото е изобразена корона.

Всяка година в параклиса се изграждат яслите за Рождество Христово, които заемат около една трета от вътрешното пространство.

Астрономическа обсерватория „Дон Джовани Капаче“

Куполът на обсерваторията

На територията на общината се намира астрономическата обсерватория (Polo Astronomico Don Giovanni Capace) – втората по значение в Пиемонт след тази в Пино Торинезе. Тя разполага с рефлекторен телескоп на Ричи-Кретиен с диаметър 60 cm и два рефракторни телескопа – ахроматичен и апохроматичен. През цялата година обсерваторията развива активна изследователска и наблюдателна дейност. Днес е част от Торинския университет и е на разположение както на учени, така и на училищни групи. В сградата функционира и радио-спасителен център.

През 2010 г. в непосредствена близост е открит планетариум, който позволява наблюдение на небесната сфера и нейните явления, проектирани върху купола, включително през деня и при всякакви климатични условия.

Събития

• От 2004 до 2013 г. през юни – юли се провежда рок фестивалът на Алпете (Alpette Rock Free Festival, накратко ARFF), на който се стичат хиляди младежи от Пиемонт и отвъд него. От 2015 г. фестивалът става Apolide Rock Free Festival (ARFF) и се провежда в село Виалфрè. Рок фестивалът благоприятства раждането и развитието в Горно Канавезе на други музикални събития като Coppa Rock Sparone (Спароне), Generator Party (Куорние), Frassibeer (Фрасинето), Ingria Woodstock (Ингрия) и Borgiallo Blues Festival (Борджало).
• Карнавал на Алпете (Carnevale alpettese) – февруари
• Изложба на местни занаяти на Планинската общност (Mostra dell’artigianato locale della Comunità montana) – средата на април
• Патронен празник на Св. св. Петър и Павел (Festa patronale) – 28 юни
• Изложба на стари коли и мотори (Auto e Moto d’epoca) – средата на юли
• Звездно парти (Star Party) – юни или юли в сътрудничество с обсерваторията
• Празник на медното занаятчийство (Festa dei Magnin) – юли
• Театрален фестивал сред природата „Гран Парадизо на живо“ (Festival teatrale „Gran Paradiso dal vivo“) – юни-юли заедно с други селища от Националния парк „Гран Парадизо“
• Празник на свещите (Candelata) – септември, в историческия център и в местност Музрай (Musrai) единствените светлини са тези от стотици цветни свещи, чертаещи рисунки и пътеки за прекосяване
• Празник на кестените (Castagnata) – ноември.

Образование

• Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.). През 2014 г. в училището има една учителка и една ученичка.
• Няма държавни средни училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) или от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.); най-близките от тях се намират в градчето Понт Канавезе или в град Куорние.
• Mедна школа (Scuola di rame) – организира образователни дейности както за туристи, особено през летния сезон, така и през зимата за училища и частни лица. От 1983 г., по инициатива на Общината, ежегодно се провеждат курсове по ръчна обработка на мед, които поддържат и предават древната местна традиция.

Култура

Музеи и библиотеки

• Градска библиотека (Biblioteca Civica) – с безплатен и свободен достъп, 2000 тома, 150 CD-та, множество вестници и списания
• Екомузей на медта, труда и Съпротивата (Ecomuseo del Rame, Lavoro e Resistenza) – Via Sereine 1. Музеят разполага с около 800 експоната, разпределени в четири тематични раздела: медни предмети от края на XIX век, използвани в бита и при преработката на мляко; съоръжения за обработка на мед; инструменти за селскостопанска работа; училищно ателие по мед с оригинално оборудване и практически демонстрации. Отворен е през летните уикенди. Екомузеят е част от Мрежата на екомузеите на Метрополен град Торино и притежава сертификат Herity International.

Театри и кина

• Общински театър (Teatro comunale)
• Кино – в град Куорне и в градчето Валперга

Религиозни центрове

• Енорийска църква „Св. св. Петър и Павел“ (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietro e Paolo)
• Параклис „Св. Рох“ (Cappella di S. Rocco)
• Църква на Непорочното зачатие (Chiesa dell'Immacolata) – район Серай
• Църква „Св. Яков“ (Chiesa di S. Giacomo) – подселище Черити

Спорт

Монте Сольо, видян от Чима Марес

• Поле за петанк (Campo bocce) – Via Pian dei Ronchi
• Футболно поле за 7 души (Campo di calcio a 7) – Via Pian dei Ronchi
• Тенис корт и поле за минифутбол (Campo polivalente tennis e calcio a 5) – пак там
• Стена за скално катерене (Palestra di roccia artificiale) – пак там – Parco Robinson
• В подселище Неро (Nero) има ски лифт, който позволява практикуването на ски алпийски дисциплини и свободно спускане. Налични са снежен парк за възрастни и деца, както и школа за начинаещи. За любителите на зимните преходи се предлагат маршрути със снегоходки. Пистите са с дължина 1200 m; тревистата основа позволява каране дори при малко количество сняг, а южното изложение осигурява благоприятни условия за слънчеви бани.

Транспорт

• Жп гара: гара по линия Сетимо Торинезе – Понт Канавезе в градчето Понт Канавезе, на 10 км
• Летища: Торино Казеле – на 34 км, Милано Малпенса – на 128 км
• Пристанище: в Генуа – на 205 км
• Пътища: първостепенен междуградски път SS n. 460 на Черезоле, на 10 км; Автомагистрала A5 Торино – Аоста, на 26 км през пункт за достъп на Сан Джорджо Канавезе
• Автобуси: GTT линия 322 Алпете –Куорне.

Известни личности

Свързани с Алпете

• Гауденцио Ферари (1475/1480-1546) – италиански художник и скулптор
• Маргарита Мария Тереза Йоана Савойска (1851-1926) – 1-ва кралица консорт на Италия, съпруга на крал Виктор Емануил II Савойски
• Елена Петрович Негош (1873-1952) – черногорска принцеса и последна кралица на Италия в периода 1900 – 1946 г.
• Емилио Салгари (1862-1911) – италиански писател на исторически и приключенски романи

Родени в Алпете

• Батиста Гольо с бойно име Титала (Battista Goglio, Titala; * 4 юни 1894, † 11 август 1944 в Черезоле Реале) – италиански антифашист
• Валтер Гольо (Walter Goglio; * 10 март 1931, 30 май 2019 в Торино) – писател и историк, автор на книгите „Занаяти, истории и персонажи на стария Пиемонт“ (Mestieri, storie e personaggi del vecchio Piemonte, 2004), „Основите на Европа“ (Le radici dell’Europa, 2010), „Калейдоскоп“ – разкази (Caleidoscopio), както и на речник с изрази и думи от алпетийския език.

Източници

• ((it)) Информация на уеб страница Tutt'Italia.it
• ((it)) Информация на уеб страница Italiapedia.it
• ((it)) История на Алпете на уеб страницата на общината

Външни препратки

• Уеб страница на общината
• Уеб страница Turismo Alpette Архив на оригинала от 2021-02-27 в Wayback Machine.
• Уеб страница на Астрономическа обсерватория „Дон Джовани Капаче“
• Видео клип за Екомузея на медта, 16 май 2015, Rai News
• Фейсбук страница на Pro Loco Alpette
• Маршрути около Алпете

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alpette в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​