Алпийска розалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алпийска розалия
Rosalia Alpina (Alpenbock).jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
семейство:Сечковци (Cerambycidae)
триб:Compsocerini
род:Розалии (Rosalia)
вид:Алпийска розалия (R. alpina)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Алпийска розалия в Общомедия
редактиране

Алпийската розалия (Rosalia alpina) наричана още Сечко розалия или Алпийски сечко е вид бръмбар от сем. Сечковци, срещащ се и в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е издължено и равно, леко извито, покрито с гъсти сини космици. От двете страни на главата са разположени чифт антени, които са по-дълги от самото тяло. Членчетата на антените с удебелени и окосмени краища. Главата е сравнително голяма. По-голямата част от тялото е синкаво до зеленикаво, като има три реда черни напречни ивици по гърба си.

Окраската му се слива с шарката на бука, едно от предпочитаните от сечко розалия дървета, което има защитна функция. Буковият сечко също има защитна окраска наподобяваща кората на бука и затова двата вида, на пръв поглед, много си приличат. Това е пример за конвергентна еволюция. Розалия се отличава, обаче, с по-издълженото си тяло, удебелени крайчета на членчетата на антените, наличието на сини космици по тялото и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа, Крим, Кавказ, Палестина и Сирия. Живее предимно в стари букови гори на височина 500-1000 метра.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Възрастните са активни от юни до септември. През деня бръмбарите стоят близо до цветя и се хранят с прашец. Издават чуруликащ звук триейки задните си крака и елитрите заедно. След чифтосване, женската полага яйца в пукнатини в кората на бук. Ларвите се хранят с кората и след около три години какавидират на същото място. През пролетта от какавидата излиза възрастното насекомо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rosalia alpina (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)