Алпийско плюскавиче
| Алпийско плюскавиче | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Greuter & Burdet | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Алпийско плюскавиче в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Алпийското плюскавиче, също разпростряно плюскавиче[1] (Silene suecica) е вид растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae).
Silene alpina е синонимно име на вида,[1][2] като някои автори са го класифицирали първоначално като подвид на обикновеното плюскавиче – Silene vulgaris prostrata.[1]
В България е вписан в Червената книга като критично застрашен вид[1] и е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, в който е вписан под синонимното наименование Silene alpina.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Туфесто многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи до 30 cm, обикновено неразклонени. Листата са срещуположни, обратнояйцевидноланцетни или широколанцетни, дълги 1,5 – 3,5 cm и широки 0,5 – 1 cm, голи, с восъчен налеп. Стъблата завършват със съцветия с по 1 – 3 (5) цвята. Съцветието е дребно, а цветовете са ароматни. Чашката е петделна и тръбеста, със зеленикаво-лилав цвят; дълга е 9 – 10 mm, гола, тръбеста, с 20 жилки, а венчелистчетата са двуделни, дълбоко назъбени, дълги 1 – 1,5 cm. Плодът е почти кълбовидна кутийка с обърнати назад зъбци.[1]
Цъфти през юни – октомври, а плодоноси през юли – октомври. Размножава се със семена.[1]
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Южна и Централна Европа (Пиренеи, Алпи, Апенини, Карпати), на остров Корсика и на Балканския полуостров.[1]
В България се среща в Предбалкана (Западен – Врачански Балкан) и в Родопите (Средни – край село Мостово) на надморска височина до около 900 m.[1]
Обитава подвижни варовити скални сипеи. Популациите са малочислени и с висока степен на фрагментация.[1]
В Гренландия и Северна Америка се среща в тундри, безплодни скалисти райони, дерета и крайречни чакълести брегове, тревисти склонове и морски скали. Като цяло вирее там, където други растения, които са по-малко толерантни към високи концентрации на мед и тежки метали в почвата, не виреят.[4]
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Поради способността си да расте в почви с високо съдържание на мед, алпийското плюскавиче се използва като индикатор за съдържание на мед в геоботаническите проучвания.[4]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Основните отрицателно действащи фактори са ограниченото разпространение, специфичната екология и биология на вида и сукцесионните процеси, които водят до загуба на местообитанията му. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му се намират на територията на природния парк „Врачански Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България.[1] През 2014 г. е приет План за действие за опазване на вида на министъра на околната среда.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Червена книга на Република България. Алпийско плюскавиче. Посетен на 11 юли 2026 г.
- ↑ Govaerts, R. et al. 2026. Viscaria alpina in Kew Science Plants of the World Online. The Board of Trustees of the Royal Botanic Gardens, Kew. Published online. Accessed: 2026 March 29.
- ↑ Приложение № 3 към Закон за биологичното разнообразие. lex.bg. Посетен на 19 юли 2026 г.
- 1 2 Nagy, Laszlo. Biological Flora of the British Isles: Silene suecica // Journal of Ecology 101 (2). 2013. DOI:10.1111/1365-2745.12058. с. 532 – 544.
- ↑ План за действие за опазване на Разпростряно (Алпийско) плюскавиче (Silene vulgaris) в България 2014 - 2023 г.. Официален сайт на МОСВ. Посетен на 19 юли 2026 г.
| ||||||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Silene suecica в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |