Алпийско секирче
| Алпийско секирче | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Алпийско секирче в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Алпийското секирче (Lathyrus alpestris) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови.[1] В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1][2] Видът е балкански ендемит.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата са изправени и достигат на височина 10 – 50 cm. Листата са чифтоперести, завършващи с осилче, с по 2 – 4 двойки ланцетни до елиптични листчета, дълги 20 – 50 mm. Цветовете са събрани по 3 – 6 в рехави гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са пурпурно-червени до синьо-виолетови. Плодът е линеен, тъмнокафяв боб.[1]
Цъфти през май – юли, а плодоноси през август – септември. Размножава се със семена.[1]
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Видът е балкански ендемит, разпространен в България, Албания, Гърция и страните от бивша Югославия.[1]
В България се среща във Витоша (района на хижа „Алеко“, връх Резньовете и Купена) на надморска височина между 1700 и 2250 m. В миналото е описван и в Рила (непотвърден от 1843 г.), а данните за Стара планина и Родопите се смятат за погрешни.[1]
Среща се по тревисти места из алпийски ливади и храстови съобщества на сибирска хвойна (Juniperus sibirica) в горния планински и алпийския пояс. Популацията е фрагментирана, като плътността ѝ варира от единични растения до петна със значителна плътност.[1]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Основните отрицателно действащи фактори са ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата и събирането на вида като декоративно растение. Популацията попада в границите на природния парк „Витоша“ (част от нея – в резервата „Бистришко бранище“) и в защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Като необходими мерки се посочват опазването на местообитанието и находищата, включването на вида в списъка на защитените растения и мониторингът на състоянието на популациите.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Червена книга на Република България. Алпийско секирче. Посетен на 23 юни 2026 г.
- ↑ Приложение № 2а към Закона за биологичното разнообразие. lex.bg. Посетен на 27 юни 2026 г.
|
