Алусиан
| Алусиан | |
|---|---|
|
стратег на Теодосиополис претендент за българския престол |
|
.jpg) |
|
| Лични данни | |
| Преданост |
 Византия |
| Седалище | Теодосиополис, Анатолия |
| Кариера | Въстание на Петър Делян |
| Религия | Православие |
| Роден | |
| Починал |
след 1068 г.
|
| Семейство | |
| Народност | българин |
| Род | Комитопули |
| Баща | Иван Владислав |
| Потомци | Алусиани |
| Алусиан в Общомедия | |
Алусиан е втори син на българския цар Иван Владислав, български и византийски политик и предводител.
След падането на Българското царство през 1018 г. Алусиан получава достойнството на патриций и е приютен във византийския императорски двор. По-късно е уличен в злоупотреби и е заточен в Армения заедно с потомците на последните български царе. Обвързан е с голямото въстание от 1040 – 1041 г. на Петър Делян. В началото му Алусиан се присъединява към въстаналите българи, но след загубата при Солун дезертира и предава Петър Делян, след като собственоръчно го осакатява. Като награда за личните му заслуги при потушаването на въстанието, Алусиан е провъзгласен за магистър, а децата му са издиганти на високи военни постове в Анатолия и Сирия, а дъщеря му е омъжена за най-видния анатолийски военначалник. Внуците от дъщеря му са неизменни управители на т.нар. сръбски земи до идването не власт на Тихомир Завидович и династията на Неманичите. Внучките от дъщеря му са омъжени за управляващите Унгария и Чехия – Арпади и Пршемисловци.
Има двама синове и една дъщеря:
- Василий Алусиан, дук на Едеса
- Самуил Алусиан, стратег
- Анна Алусиан, първа съпруга на византийския император Роман IV Диоген, от когото има един син Константин Диоген
Участие във въстанието от 1040 – 1041 година[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Към 1040 г. е патриций и стратег на Теодосиупол (днес Ерзерум в Армения). Изпадайки в немилост (забранено му е да се появява в Константинопол), през септември 1040 г. Алусиан, възползвайки се от въстанието на братовчед си Петър Делян, пристига в българските земи, за да претендира за трона. След неуспешен опит да намери привърженици сред приближените на рода си, той се обръща към Петър Делян. Последният му предоставя 40-хилядна войска, с която да атакува Солун, но опитът на Алусиан да превземе града приключва с погром за българите. Пред стените на крепостта загиват 15 000 български бойци. След като Алусиан се завръща, през 1041 г. двадесетгодишната му византийска служба го води в заговор срещу Петър Делян. Той го приканва на среща и заедно с приближените си го обезоръжава, отрязва му носа и му изважда очите. Така Алусиан завзема командването над въстанието, но през лятото на 1041 г. преминава на страната на Византия, изоставяйки войската си. Приет е радушно в императорския лагер в Масинопол, където е реабилитиран, получава дворцова титла магистър и е изпратен с почести в Константинопол. Междувременно император Михаил IV Пафлагон организира войската си и от Солун атакува въстаниците. В сражението при Острово изоставените българи претърпяват очаквана загуба. Осакатеният Петър Делян е отведен в Константинопол, където историческите сведения за него прекъсват. С това приключва първият широкомащабен опит за отхвърляне на византийското господство.
Участието на Алусиан във въстанието е описано в съчинения като „Времепис“ на Михаил Псел.
Алусиаан пред Петър Делян
Загубата на българите и Алусиан при Солун
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- БОЖИЛОВ, Иван, ГЮЗЕЛЕВ, Васил. История на средновековна България VII-XIV век, София, ИК Анубис, 1999. ISBN 954-426-204-0
| Пресиян II | → |  |
→ | Петър Делян |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
