Алусиан

Алусиан
стратег на Теодосиополис претендент за българския престол
Загубата на българите и Алусиан при Солун
Вероизповедание	Православие
Преданост	Византия
Седалище	Теодосиополис, Анатолия
Титла	Magister officiorum
Кариера	Въстание на Петър Делян
Роден	11 век
Починал	след 1068 г.
Потомци	Алусиани
Народност	българин
Род	Комитопули
Баща	Иван Владислав

Алусиан е втори син на българския цар Иван Владислав, български и византийски политик и предводител.

След падането на Българското царство през 1018 г. Алусиан получава достойнството на патриций и е приютен във византийския императорски двор. По-късно е уличен в злоупотреби и е заточен в Армения заедно с потомците на последните български царе. Обвързан е с голямото въстание по западните български земи от 1040–1041 г. на Петър Делян. В началото му Алусиан се присъединява към въстаналите българи, но след загубата при Солун дезертира и предава Петър Делян, след като собственоръчно го осакатява. Като награда за личните му заслуги при потушаването на въстанието, Алусиан е провъзгласен за магистър, а децата му са издиганти на високи военни постове в Анатолия и Сирия, а дъщеря му е омъжена за най-видния анатолийски военначалник. Внуците от дъщеря му са неизменни управители на т.нар. сръбски земи до идването не власт на Тихомир Завидович и династията на Неманичите. Внучките от дъщеря му са омъжени за управляващите Унгария и Чехия - Арпади и Пршемисловци.

Има двама синове и една дъщеря:

• Василий Алусиан, дук на Едеса
• Самуил Алусиан, стратег
• Анна Алусиан, омъжена за сина на византийския император Роман IV Диоген - Константин Диоген

Участие във въстанието от 1040–1041 година

Към 1040 г. е патриций и стратег на Теодосиупол (днес Ерзерум в Армения). Изпадайки в немилост (забранено му е да се появява в Константинопол), през септември 1040 г. Алусиан, възползвайки се от въстанието на братовчед си Петър Делян, пристига в българските земи, за да претендира за трона. След неуспешен опит да намери привърженици сред приближените на рода си, той се обръща към Петър Делян. Последният му предоставя 40-хилядна войска, с която да атакува Солун, но опитът на Алусиан да превземе града приключва с погром за българите. Пред стените на крепостта загиват 15 000 български бойци. След като Алусиан се завръща, през 1041 г. двадесетгодишната му византийска служба го води в заговор срещу Петър Делян. Той го приканва на среща и заедно с приближените си го обезоръжава, отрязва му носа и му изважда очите. Така Алусиан завзема командването над въстанието, но през лятото на 1041 г. преминава на страната на Византия, изоставяйки войската си. Приет е радушно в императорския лагер в Масинопол, където е реабилитиран, получава дворцова титла магистър и е изпратен с почести в Константинопол. Междувременно император Михаил IV Пафлагон организира войската си и от Солун атакува въстаниците. В сражението при Острово изоставените българи претърпяват очаквана загуба. Осакатеният Петър Делян е отведен в Константинопол, където историческите сведения за него прекъсват. С това приключва първият широкомащабен опит за отхвърляне на византийското господство.

Участието на Алусиан във въстанието е описано в съчинения като "Времепис" на Михаил Псел.

Литература

• БОЖИЛОВ, Иван, ГЮЗЕЛЕВ, Васил. История на средновековна България VII-XIV век, София, ИК Анубис, 1999. ISBN 954-426-204-0