Алфатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).

Алфатар
Общи данни
Население 1 577 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1478 (НСИ)
Землище 105.443 km²
Надм. височина 188±1 m
Пощ. код 7570
Тел. код 08673
МПС код СС
ЕКАТТЕ 00415
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Алфатар
Янка Господинова
(ГЕРБ)
Алфатар в Общомедия

Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Алфатар е град в област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани. Населението на града е 1633 души (1 февруари 2011 г., НСИ).

В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча и венец на дома на Стефан Боздуганов

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г.

През август 1773 година, по време на Руско–турската война, 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.[1]

След Руско–турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско владичество е имало 2039 жители и е било сред най–големите добруджански села.

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение[2] – Стефан Боздуганов.

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия.

През 1974 г. Алфатар е обявен за град.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името „jai“ – войска и „tora“ – град (крепост) – в превод „крепост с войска“. „Ифлатар“ се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър (дн. Силистра).

Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология – Алфафар.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на Алфатар са християни.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Христо Ботев“, Алфатар
  • Православен храм „Св. Троица“, Алфатар, основан през 1846 г., към който е създадено първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
  • „Добруджанска къща“, Алфатар – туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХ век. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винарски пособия.
  • Народно читалище „Йордан Йовков“, Алфатар
  • Народно читалище „Ведрина“, Алфатар
  • Целодневна детска градина „Щастливо детство“
  • Дом за стари хора – открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век.

  1. Скални манастири, датирани към Х век в местността „Суха чешма“, „Братила“.
  2. Тракийски скални светилища в местностите „Баджалията“ и „Киринджика“ до с. Васил Левскии, тракийски могилен некропол в местността „Бистренски лозя“.
  3. Праисторическа (енеолитна) селищна могила до с.Цар Асен.
  4. Защитена територия „Липник“ в Каракуз.
  5. Част от територията на защитена територия „Малък Канагьол“ /природна забележителност/.
  6. Църква „Света Троица“, построена през 1846 г.
Музеи
  • Музейна сбирка при храм „Св. Троица“.
  • Музейна сбирка при НЧ „Йордан Йовков“ – историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционния събор на града съвпада с православния празник „Свети дух“, който е и празник на храм „Св. Троица“;
  • 22 април – Ден на земята, водата и въздуха;
  • 1 юни – Ден на детето;
  • 4 септември – Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
  • 12 октомври – Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ „Ден на българската община“
  • Коледа – християнският празник на Рождество Христово.
  • Лазаров ден
  • Великден

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Алфатар
  • Стефан Боздуганов (3 август 1892 – 1 юли 1943) – Член на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Върховен войвода на четите на ВДРО.
  • Коста Дончев (р. 1942) – кмет, художник, публицист
  • Димитър Карамочев (?-1903) – Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Районен началник на Разлог. Загива в сражение на 4 септември 1903 г. при връх Кукла в Пирин.
Починали в Алфатар

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.

Ястия
  • Кавърма /баница/ – прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавърмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
  • Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
  • Петмез /"маджун"/ – мед от дини и т.нар. сладка пръчка.
  • Агнешко месо с булгур на пещ – традиционно ястие за християнските празници „Гергьовден“ и „Св. Дух“.
  • Агнешко чеверме.
  • Бахур и „баба“ /пълнено, едро смляно свинско месо/ – традиционно за Коледа
  • Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
  • Яхния със сини сливи.
  • Курбан.
  • Кончета и магаренца – обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
  • Точена торта.
  • Рогачки – листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва, традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.
Напитки
  • Кайсиева ракия
  • Гроздова ракия
  • Крушеница – традицонна безалкохолна напитка

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96 и 826
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България