Алфатар
Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).
| Алфатар | |
|---|---|
  Алфатар  Алфатар | |
| Общи данни | |
| Население |
1 577 (ГРАО, 2015-03-15)* 1478 (НСИ) |
| Землище | 105.443 km² |
| Надм. височина | 188±1 m |
| Пощ. код | 7570 |
| Тел. код | 08673 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 00415 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община - кмет |
Алфатар Янка Господинова (ГЕРБ) |
| Алфатар в Общомедия | |
Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Алфатар е град в област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани. Населението на града е 1633 души (01.02.2011 г., НСИ).
В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.
История[редактиране | редактиране на кода]
Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г.
През август 1773 година, по време на Руско–турската война, 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.[1]
След Руско–турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско владичество е имало 2039 жители и е било сред най–големите добруджански села.
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение[2] – Стефан Боздуганов.
Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.
За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия.
През 1974 г. Алфатар е обявен за град.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името „jai“ – войска и „tora“ – град (крепост) – в превод „крепост с войска“. „Ифлатар“ се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър (дн. Силистра).
Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология – Алфафар.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на Алфатар са християни.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Основно училище „Христо Ботев“, Алфатар
- Православен храм „Св. Троица“, Алфатар, основан през 1846 г., към който е създадено първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
- „Добруджанска къща“, Алфатар – туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХ век. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винарски пособия.
- Народно читалище „Йордан Йовков“, Алфатар
- Народно читалище „Ведрина“, Алфатар
- Целодневна детска градина „Щастливо детство“
- Дом за стари хора – открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век.
- Скални манастири, датирани към Х век в местността „Суха чешма“, „Братила“.
- Тракийски скални светилища в местностите „Баджалията“ и „Киринджика“ до с. Васил Левскии, тракийски могилен некропол в местността „Бистренски лозя“.
- Праисторическа (енеолитна) селищна могила до с.Цар Асен.
- Защитена територия „Липник“ в Каракуз.
- Част от територията на защитена територия „Малък Канагьол“ /природна забележителност/.
- Църква „Света Троица“, построена през 1846 г.
- Музеи
- Музейна сбирка при храм „Св. Троица“.
- Музейна сбирка при НЧ „Йордан Йовков“ – историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционния събор на града съвпада с православния празник „Свети дух“, който е и празник на храм „Св. Троица“;
- 22 април – Ден на земята, водата и въздуха;
- 1 юни – Ден на детето;
- 4 септември – Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
- 12 октомври – Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ „Ден на българската община“
- Коледа – християнският празник на Рождество Христово.
- Лазаров ден
- Великден
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Алфатар
- Стефан Боздуганов (03.08.1892 – 01.07.1943) – Член на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Върховен войвода на четите на ВДРО.
- Коста Дончев (р. 1942) – кмет, художник, публицист
- Димитър Карамочев (?-1903) – Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Районен началник на Разлог. Загива в сражение на 4 септември 1903 г. при връх Кукла в Пирин.
- Починали в Алфатар
- Владимир Мусаков (1887 – 1916) – писател
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.
- Ястия
- Кавърма /баница/ - прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавърмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
- Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
- Петмез /"маджун"/ - мед от дини и т.нар. сладка пръчка.
- Агнешко месо с булгур на пещ – традиционно ястие за християнските празници „Гергьовден“ и „Св. Дух“.
- Агнешко чеверме.
- Бахур и „баба“ /пълнено, едро смляно свинско месо/ – традиционно за Коледа
- Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
- Яхния със сини сливи.
- Курбан.
- Кончета и магаренца – обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
- Точена торта.
- Рогачки – листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва, традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.
- Напитки
- Кайсиева ракия
- Гроздова ракия
- Крушеница – традицонна безалкохолна напитка
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 96 и 826
| ||||||||
Портал „
Портал „
