Алфатар

Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).

---

Алфатар
Алфатар 43.95, 27.283333 Алфатар
Общи данни
Население	1577 (ГРАО, 2015-03-15)* 1478 (НСИ)
Землище	105.443 km²
Надм. височина	188±1 m
Пощ. код	7570
Тел. код	08673
МПС код	СС
ЕКАТТЕ	00415
Администрация
Държава	България
Област	Силистра
Община    - кмет	Алфатар Янка Господинова (ГЕРБ)
Алфатар в Общомедия

Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.

География

Алфатар е град в област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани. Населението на града е 1633 души (1 февруари 2011 г., НСИ).

В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.

История

Паметна плоча и венец на дома на Стефан Боздуганов

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г.

През август 1773 година, по време на Руско–турската война, 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.

След Руско–турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско владичество е имало 2039 жители и е било сред най-големите добруджански села.

При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение – Стефан Боздуганов.

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия.

През 1974 г. Алфатар е обявен за град.

Етимология

Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името „jai“ – войска и „tora“ – град (крепост) – в превод „крепост с войска“. „Ифлатар“ се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър (дн. Силистра).

Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология – Алфафар.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост	Графично представяне
1934	4 120
1946	4 358
1956	4 042
1965	3 648
1975	3 250
1985	2 901
1992	2 468
2001	2 122
2011	1 633

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1 633	100.00
Българи	1 587	97.18
Турци	5	0.30
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили	38	2.32

Религии

Жителите на Алфатар са християни.

Икономика

В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.

Обществени институции

• Основно училище „Христо Ботев“, Алфатар
• Православен храм „Св. Троица“, Алфатар, основан през 1846 г., към който е създадено първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
• „Добруджанска къща“, Алфатар – туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХ век. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винарски пособия.
• Народно читалище „Йордан Йовков“, Алфатар
• Народно читалище „Ведрина“, Алфатар
• Целодневна детска градина „Щастливо детство“
• Дом за стари хора – открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.

Забележителности

В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век.

1. Скални манастири, датирани към Х век в местността „Суха чешма“, „Братила“.
2. Тракийски скални светилища в местностите „Баджалията“ и „Киринджика“ до с. Васил Левскии, тракийски могилен некропол в местността „Бистренски лозя“.
3. Праисторическа (енеолитна) селищна могила до с.Цар Асен.
4. Защитена територия „Липник“ в Каракуз.
5. Част от територията на защитена територия „Малък Канагьол“ /природна забележителност/.
6. Църква „Света Троица“, построена през 1846 г.

Музеи

• Музейна сбирка при храм „Св. Троица“.
• Музейна сбирка при НЧ „Йордан Йовков“ – историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.

Редовни събития

• Традиционния събор на града съвпада с православния празник „Свети дух“, който е и празник на храм „Св. Троица“;
• 22 април – Ден на земята, водата и въздуха;
• 1 юни – Ден на детето;
• 4 септември – Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
• 12 октомври – Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ „Ден на българската община“
• Коледа – християнският празник на Рождество Христово.
• Лазаров ден
• Великден

Личности

Родени в Алфатар

• Стефан Боздуганов (3 август 1892 – 1 юли 1943) – Член на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Върховен войвода на четите на ВДРО.
• Коста Дончев (р. 1942) – кмет, художник, публицист
• Димитър Карамочев (?-1903) – Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Районен началник на Разлог. Загива в сражение на 4 септември 1903 г. при връх Кукла в Пирин.

Починали в Алфатар

• Владимир Мусаков (1887 – 1916) – писател

Кухня

Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.

Ястия

• Кавърма /баница/ – прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавърмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
• Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
• Петмез /"маджун"/ – мед от дини и т.нар. сладка пръчка.
• Агнешко месо с булгур на пещ – традиционно ястие за християнските празници „Гергьовден“ и „Св. Дух“.
• Агнешко чеверме.
• Бахур и „баба“ /пълнено, едро смляно свинско месо/ – традиционно за Коледа
• Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
• Яхния със сини сливи.
• Курбан.
• Кончета и магаренца – обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
• Точена торта.
• Рогачки – листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва, традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.

Напитки

• Кайсиева ракия
• Гроздова ракия
• Крушеница – традицонна безалкохолна напитка