Алфей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфей и Аретуза

Алфей (на старогръцки: Αλφειός; Alpheus, Alpheios) в древногръцката митология е речен бог. Син на Океан и Тетида. Влюбил се в Аретуза, спътничка на Артемида. Преследвал я приел образа на ловец. Аретуза помолила Артемида за помощ и тя се в превърнала в извор. Влюбеният Алфей слял с нея водите си.[1][2][3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Philip Hardie: The Cambridge Companion to Ovid. Cambridge University Press, New York/London 2002, ISBN 0521772818.
  • James George Fraze: Pausanias's Description of Greece (= Pausanias's Description of Greece 6 Volume Set, 3. Band). Cambridge University Press, 2012, ISBN 1108047254.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овидий, „Метаморфози“ V 572 – 642
  2. James George Fraze: Pausanias's Description of Greece. S. 483.
  3. Philip Hardie: The Cambridge Companion to Ovid. S. 188 – 192