Алфонсина Орсини

Алфонсина Орсини
Alfonsina Orsini
	Алфонсина Орсини Alfonsina Orsini
господарка на Флоренция
	Сандро Ботичели, Портрет на млада жена, вероятен портрет на Алфонсина, ок. 1475, Палацо Пити, Флоренция
Родена	1472 г.
Починала	7 февруари 1520 г. (48 г.)
Погребана	Санта Мария дел Пополо, Рим, Италия
Управление
Период	1487 – 1503
Наследява	Клариса Орсини
Наследник	Маделин дьо ла Тур д'Оверн
Герб
Семейство
Род	Орсини по рождение; Медичи по брак
Баща	Роберто Орсини
Майка	Катерина Сансеверино
Съпруг	Пиеро II Злочестия (1487)
Деца	Лоренцо II де Медичи; Клариса де Медичи; Козимо де Медичи ; Луиза де Медичи (вероятна)
	Алфонсина Орсини в Общомедия

Алфонсѝна Орсѝни (на италиански: Alfonsina Orsini; * 1472, Неапол, Неаполитанско кралство; † 7 февруари 1520, Рим, Папска държава) от фамилията Орсини, е чрез брак с Пиеро Злочестия господарка на Флоренция от 1487 до 1503 г., майка на Лоренцо II де Медичи и баба на френската кралица Катерина де Медичи.

Произход

Алфонсина е дъщеря на Роберто Орсини (* пр. 1445; † 1476), господар на Пачентро, граф на Талякоцо и Албе, Велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и на втората му съпругата Катерина Сансеверино от Неапол. Нейни дядо и баба по бащина линия са Карло Орсини, господар на Пачентро, Велик конетабъл на Кралство Неапол, и Паола Джирониме Орсини от дома на графовете на Талякоцо, а по майчина – Америго Сансеверино, граф на Капачо, и Маргарита Сансеверино от херцозите на Санмарко.^[1]

Има един полубрат и четири полусестри от първия брак на баща си, както и един полубрат и една полусестра от негови извънбрачни връзки.

По бащина линия произлиза от господарите на Брачано, род от римското благородническо семейство Орсини, с линии в Папската държава и в Кралство Неапол. Нейните роднини по майчина линия, Дом Сансеверино, принадлежат към семейство от XI век – едно най-важните в Кралство Неапол. Орсини вече са свързани с Медичите благодарение на брака между Клариса Орсини, първа братовчедка на Алфонсина, и Лоренцо Великолепни през 1469 г.

Биография

Начални години и брачни преговори

След смъртта на баща ѝ през 1476 г., Алфонсина се установява с майка си в кралския двор в Неапол, като впоследствие пребивава и в различни замъци, принадлежащи на техни родственици.

През 1485 г. група неаполитански барони, подкрепени от папа Инокентий VIII, който по това време упражнява сюзеренитет над Кралство Неапол, се вдигат на въстание срещу крал Фердинандо I. Монархът получава подкрепа от господаря на Флоренция Лоренцо Великолепни и от миланския регент Лудовико Мавъра. На 2 ноември същата година Лоренцо сключва във Флоренция договор за наемничество с братята Орсини — Вирджинио, Вичино, Джулио и Джан Паоло — които се сражават на страната на краля и допринасят за потушаването на въстанието. Т. нар. Война на бароните завършва през август 1486 г. с мирен договор между папата и краля, който гарантира амнистия за бунтовниците.

След края на Войната на бароните Вирджинио Орсини, господар на Брачано, предприема стъпки за укрепване на съюза между рода Орсини и Дом Медичи чрез брачна връзка. През 1486 г. той предлага на Лоренцо Великолепни ръката на своя братовчедка Алфонсина за най-големия му син, Пиеро. Поради скромния произход и възпитание на Алфонсина предложението първоначално не среща одобрение, но Вирджинио разчита на подкрепата на съпругата на Лоренцо — Клариса Орсини, която е първа братовчедка на Алфонсина по майчина линия. С цел да оцени кандидатката, Лоренцо изпраща през ноември 1486 г. своя зет Бернардо Ручелай в Неапол, за да я наблюдава дискретно. Въпреки че Ручелай я намира за сдържана и недостатъчно образована, той отбелязва нейната физическа привлекателност, особено ръцете ѝ, и предполага, че краката ѝ са също толкова красиви. Въз основа на неговите впечатления, както и на обещаната зестра от 12 000 дуката, Лоренцо Великолепни дава съгласието си за брака между Пиеро и Алфонсина.

Брак

На 25 февруари 1487 г. в Неапол, в присъствието на крал Фердинандо I, е подписан брачният договор между Алфонсина Орсини и Пиеро де Медичи. Документът е сключен в отсъствието на младоженците, представлявани съответно от Вирджинио Орсини и Бернардо Ручелай, и е отпразнуван с голям разкош. Същия ден, макар и в Рим, се състои и бракът между сестрата на Пиеро — Мадалена — и извънбрачния син на папа Инокентий VIII — Франческето Чибо. И двата съюза представляват значим външнополитически успех за фамилията Медичи, като получават одобрението както на неаполитанския крал, така и на миланския двор.

Въпреки това брачните връзки с папския и неаполитанския двор предизвикват недоволство сред флорентинската олигархия. В отговор Лоренцо Великолепни предпочита да ангажира останалите си дъщери — Луиза и Контесина — с представители на местната аристокрация, съответно Джовани де Медичи и Пиеро Ридолфи. Осъзнавайки, че управлението на Медичите във Флоренция не е гарантирано нито от традицията, нито от закона, Лоренцо се стреми да осигури втора опора за семейството си в Рим чрез брачни съюзи и чрез планираната църковна кариера на сина си Джовани.

От своя страна кондотиерът Вирджинио Орсини очаква от съюза с Медичите да получи изгодни договори, препоръки и финансова подкрепа за себе си и семейството си. Предбрачните преговори са продължителни, особено по отношение на зестрата, която в крайна сметка е фиксирана на 12 000 неаполитански дуката — значително над обичайните стандарти във Флоренция и дори в самото семейство Медичи. Според неаполитанския обичай Алфонсина получава и контразестра от 4000 дуката. Поради роднинската връзка между съпрузите — Роберто Орсини е брат на Мадалена, тъща на Лоренцо — е необходимо специално папско разрешение за сключване на брака.

Алфонсина Орсини се среща със съпруга си Пиеро едва през май 1488 г., след като посещава своя роднина Вирджинио Орсини в неговия замък край Брачано. Вирджинио я придружава по време на пътуването ѝ до Флоренция, където се очаква да се състои сватбеното тържество. Пристигането на Алфонсина съвпада със смъртта на Луиза, 12-годишната сестра на Пиеро, което води до отлагане на церемонията. Сватбата е отпразнувана няколко седмици по-късно.

Пиеро де Медичи е описван като горд и непринуден младеж, чиято външност и поведение често създават впечатление за високомерие. Вместо да се ангажира активно с държавните дела, той предпочита развлеченията и игрите. Значително влияние върху възпитанието му упражнява майка му, Клариса Орсини, която го възприема като бъдещ наследствен владетел на Флоренция и го подготвя за тази роля. От своя страна баща му, Лоренцо Великолепни, гледа на Пиеро с критично око и в частни разговори го нарича „глупакът сред синовете ми“. Прякорът „Злочестия“, даден му още в детството, отразява известна липса на доверие в неговите способности.

Поради благородническия си, и най-вече римски произход, Алфонсина Орсини не е приета благосклонно от меркантилното общество във Флоренция. В града римските аристократи са възприемани с предразсъдък като фанатични и необразовани самохвалци, което води до социална изолация на младата съпруга на Пиеро де Медичи. На 16-годишна възраст Алфонсина се държи резервирано спрямо околните, което допълнително затвърждава представата за нейната недружелюбност. Тя не осъзнава, че властта на Медичите във Флоренция зависи от подкрепата на местното население, нито проявява желание да се адаптира към новата си среда. Въпреки това след смъртта на майка си Клариса Орсини на 30 юли 1488 г., Пиеро започва все по-често да се допитва до Алфонсина, което свидетелства за укрепване на техните лични отношения.

Във Флоренция Алфонсина Орсини развива активна благотворителна дейност. Тя оказва материална подкрепа на монаси и бедни, предава молби от граждани за помощ на съпруга си Пиеро II де Медичи, а по-късно и на сина си. Сред най-честите искания са облекчаване на данъчната тежест, осигуряване на работа и възстановяване на конфискувано имущество.^[2]

Заедно с майка си и свекърва си Клариса Орсини Алфонсина подкрепя мащабната реконструкция на манастира „Санта Лукия“, включваща разширяване на съществуващите и изграждане на нови килии за доминиканските монахини, реставрация на църквата и построяване на параклис.^[3] Част от килиите са под личното наблюдение на жени от фамилията Медичи, които ги посещават свободно според своето разположение.^[4]

Прогонване на Медичите

Смъртта на Лоренцо Великолепни на 8 април 1492 г. оставя на неговия най-голям син, Пиеро де Медичи, тежко политическо наследство. Банката на Медичи е в упадък, а доминиканският проповедник Джироламо Савонарола набира все по-голямо влияние сред флорентинското население със своите пламенни речи срещу моралната поквара и тиранията. Републикански настроените граждани започват открито да се противопоставят на управлението на Медичите.

В този нестабилен политически контекст Алфонсина Орсини ражда първото си дете — Лоренцо – на 14 септември 1492 г., а през следващата година и дъщеря си Клариса. Като съпруга на Пиеро тя често го съветва по въпроси, свързани с управлението, което води до обвинения, че именно тя е отговорна за неговите нерешителни и непопулярни политически действия.

През 1494 г. в Милано възниква конфликт за херцогския трон между законния владетел Джан Галеацо Сфорца, подкрепян от своя тъст – крал Алфонсо II от Неапол, и бившия регент Лудовико Сфорца, който, с подкрепата на император Максимилиан I, се стреми към разпадане на политическото равновесие, установено в Италия след Мира от Лоди (1454).

В този контекст Алфонсина Орсини оказва влияние върху съпруга си Пиеро II де Медичи в подкрепа на фамилията Орсини, която се придържа към съюза с Неапол и по този начин се противопоставя на Милано. Изолацията на Милано сред италианските държави подтиква Лудовико Сфорца към решителна стъпка — съюз с френския крал Шарл VIII, чиято армия навлиза в Италия с претенции към Неапол. Това събитие поставя началото на Италианските войни (1494–1559), които променят геополитическата карта на полуострова.

През 1494 г. Пиеро II де Медичи се опитва да предотврати навлизането на френската армия във Флоренция, като отстъпва стратегически важни крепости в Тоскана, както и пристанищата на Пиза и Ливорно, на крал Шарл VIII. Този акт предизвиква обществено недоволство и води до изгонването на Медичите на 8 ноември 1494 г. На следващия ден тълпа ограбва двореца на Медичите и принуждава Алфонсина Орсини и майка ѝ да го напуснат, като им отнема всички бижута.^[5] Двете жени се заселват в манастира „Санта Лукия“.^[6] Макар жените и децата от фамилията Медичи да не са официално включени в списъка на изгнаниците, техният поминък и свободата им на придвижване в територията на Флорентинската република са сериозно ограничени.^[7] Зестрата на Алфонсина, която по закон би трябвало да служи за нейна издръжка, е конфискувана от републиката.^[8]

Алфонсина и майка ѝ се обръщат за помощ към крал Шарл VIII, с молба да улесни завръщането на Медичите във Флоренция. Кралят успява да постигне единствено премахване на статута им на бунтовници.^[9] През май 1495 г. Алфонсина подава молба за разрешение да пътува до Рим, за да се събере със съпруга си, но получава отказ от властите.^[10] През септември същата година тя напуска града без разрешение и се присъединява към Пиеро и неговия брат Джулиано в Сиена. През март 1497 г. майката на Алфонсина също е изгонена от Флоренция.^[11]

Между 1495 и 1499 г. привържениците на Медичите предприемат няколко неуспешни опита за възстановяване на властта във Флоренция. Военните неуспехи на Пиеро водят до разрив между него и братята му, които напускат Италия. Впоследствие Пиеро се пристрастява към алкохола и разюздания начин на живот, което допринася за загубата на подкрепа сред последователите му.

Загрижена за бъдещето на децата си, Алфонсина успява с усилия да убеди Пиеро да се присъедини към армията на френския крал Луи XII, с надеждата да си върне властта във Флоренция. На 28 декември 1503 г. обаче френската армия е разгромена от испанските сили, водени от неаполитанския вицекрал Гонсало Фернандес де Кордоба, при Гаета. Пиеро се опитва да избяга с ценна артилерия през река Гариляно, но претоварената лодка се преобръща поради силен насрещен вятър. Пиеро се удавя на 31-годишна възраст в близост до Минтурно, а тялото му е открито няколко дни по-късно край устието на реката близо до Гаета.

Политическа дейност

След смъртта на съпруга си Алфонсина живее с децата си първоначално в Рим, а по-късно в Херцогство Урбино, под закрилата на херцог Гуидобалдо да Монтефелтро и неговия наследник Франческо Мария I дела Ровере. В този период тя се утвърждава като решителен поддръжник на каузата за възстановяване на управлението на Медичите във Флоренция. Алфонсина успява да се помири с ключови представители на фамилията – Джовани, Джулиано и Джулио де Медичи – и предприема дипломатически действия за укрепване на политическите позиции на рода.

През 1507 г. тя се завръща временно във Флоренция с цел да възстанови конфискуваната си зестра и да намери подходящ съпруг за дъщеря си Клариса. Завръщането ѝ е посрещнато с одобрение от мнозина, а самата Алфонсина активно търси подкрепа за завръщането на Медичите от изгнание. Благодарение на преговорите, водени от нейната зълва Лукреция, Клариса е омъжена през декември 1508 г. в Рим за банкера Филипо Строци Младия – представител на влиятелната фамилия Строци. Като зестра Алфонсина предоставя 4000 дуката.

Въпросът за възстановяване на нейната собствена зестра напредва бавно. През 1507 г. гонфалониерът Пиеро Содерини моли брат си, кардинал Франческо Содерини, да съдейства за разрешаването на проблема, но без успех. През 1508 г. Алфонсина се обръща към папа Юлий II с молба за възстановяване на сумата, но резултатът отново е отрицателен. Едва в края на 1510 г. тя успява да получи обратно цялата си зестра. През целия период на изгнание на Медичите – до септември 1512 г. – Алфонсина остава в Рим.^[12]

На 1 септември 1512 г. Джовани и Джулиано де Медичи, както и Алфонсина Орсини и нейният син Лоренцо, се завръщат във Флоренция. Джовани предприема първите стъпки към възстановяване на властта на Медичите, но скоро заминава за Рим, където на 9 март 1513 г. е избран за папа под името Лъв X. Няколко дни по-късно той назначава своя братовчед Джулио де Медичи за архиепископ на Флоренция, а през 1515 г. изпраща брат си Джулиано във Франция. На 17 март 1516 г. управлението на града е поверено на Лоренцо, сина на Алфонсина.

Лоренцо II де Медичи, подобно на баща си, е изкусен конник и проявява интерес към живописта, литературата и музиката, но не притежава решителност в политическите дела. Поради това управлението му е доминирано от неговата майка, която от ноември 1515 г. фактически ръководи държавните дела във Флоренция. След възкачването на нейния девер Джовани като папа Лъв X, Алфонсина използва възможността да увеличи личните си доходи и да осигури допълнителни средства за сина си. До 1514 г. тя редовно се обръща към понтифика с оплаквания относно липсата на средства и продължава да действа активно в интерес на фамилията.

Алфонсина прекарва една година в Рим, лобирайки за назначаването на своя девер на поста генерален депозитар на Светия престол, което би осигурило на Медичите пряк достъп до хазната на Папската държава. В този период в семейството започва открита дискусия относно разпределението на властта и доходите във Флоренция. Алфонсина се стреми да гарантира изключителна власт за своя син, докато други членове на рода, водени от нейната зълва Лукреция, настояват за по-равностойно участие. Алфонсина насърчава Лоренцо да се намеси в изборите, така че негови поддръжници да заемат ключови постове, и му напомня редовно за необходимостта от дарове към лоялни семейства, свързани с Медичи и Орсини.

„Регентство“

През юни 1515 г. Алфонсина Орсини се завръща в Двореца на Медичите във Флоренция. Макар градът формално да запазва републиканския си статут, нейният син Лоренцо II упражнява де факто власт над държавата с активната подкрепа на майка си. Дворецът на Медичите се превръща в център на политическите решения.

През лятото на същата година Лоренцо II оглавява армията на Флорентинската република в подкрепа на папа Лъв X и испанските сили във войната срещу Франция. По време на неговото отсъствие Алфонсина поема управлението на града. Въпреки че не притежава официален статут на регент, тя одобрява решенията на управителните съвети и редактира кореспонденцията, изпращана от името на Лоренцо. В докладите на съветите се отбелязва, че решенията са взети „по заповед на Великолепната синьора Алфонсина“. Нейният канцлер, Бернардо Фиаминги, е назначен за секретар на службата, отговаряща за изготвянето на новите закони. Алфонсина контролира и назначенията в съветите, като дава указания за това кои лица да бъдат избрани.

Тя играе активна роля и в дипломатическите усилия на Флоренция. След като швейцарските наемници се оттеглят от испанските сили, Алфонсина започва преговори за мир с Франция. По молба на папа Лъв X тя изпраща посланици, които договарят споразумение с крал Франсоа I. Договорът включва клауза, гарантираща продължаването на управлението на Медичите във Флоренция. В рамките на тези събития Алфонсина организира официалното посещение на папа Лъв X в града през ноември 1515 г., по пътя му към мястото на подписване на мирния договор.

Амбициите на Алфонсина Орсини се насочват към придобиването на Херцогство Урбино за нейния син Лоренцо. Това предизвиква остри разногласия с нейния девер Джулиано, който се опасява от мащабен конфликт и отказва да прояви неблагодарност към херцог Франческо Мария I дела Ровере, оказал по-рано подкрепа на Медичите. След смъртта на Джулиано на 17 март 1516 г., Алфонсина убеждава папа Лъв X да предприеме действия срещу дела Ровере. Папата го отлъчва, а на 30 май 1516 г. папските войски превземат Урбино. На 18 август същата година Лоренцо е номиниран за нов херцог, но Франческо дела Ровере организира съпротива, предизвиквайки едномесечна война, чиито разходи са поети от населението на Флоренция. През 1517 г. дела Ровере, с помощта на немски и испански наемници, си възвръща херцогството, а Лоренцо, ранен в сраженията, се завръща във Флоренция.

Още с отпътуването на сина ѝ за Урбино, Алфонсина, намираща се в Рим, продължава да управлява Флоренция чрез епископ Горо Гери, който ѝ служи до 1517 г. Дори когато Лоренцо II издава инструкции, Гери ги изпълнява едва след одобрение от Алфонсина. Тя поема отговорността за назначенията в подчинените на Флоренция територии, включително Реджо и Урбино.

Управлението на Алфонсина не се ползва с широка популярност сред флорентинците. Още по време на посещението на папа Лъв X във Флоренция през 1515 г. се организират протести от привърженици на републиката, които я обвиняват в алчност и я заклеймяват като „враг на свободата“. Сред гражданите нараства тревогата, че републиката е на път да бъде окончателно заменена от монархическо управление.

В резултат на успешни дипломатически преговори, водени от Алфонсина Орсини, на 2 май 1518 г. нейният син Лоренцо сключва брак с Маделин дьо ла Тур д'Оверн, дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, и Жана дьо Бурбон-Вандом. Предложението идва от френския крал Франсоа I, роднина на Маделин, и е прието от Лоренцо като престижна възможност за свързване с френското кралско семейство, особено предвид сравнително скорошния възход на Медичите в благородническата йерархия.

На 13 март 1519 г. Лоренцо и Маделин стават родители на бъдещата кралица на Франция — Катерина де Медичи. Скоро след раждането ѝ и двамата родители умират. Управлението на Флоренция е поето от кардинал Джулио де Медичи, който става настойник на Катерина. Тя прекарва ранното си детство в дома на своята леля Клариса и нейния съпруг Филипо Строци.

Смърт

До пролетта на 1519 г. здравословното състояние на Алфонсина се влошава значително и тя губи способността си да ходи. Умира в Рим на 7 февруари 1520 г., на приблизителна възраст от 48 години. След смъртта ѝ се разпространяват слухове, че е оставила значително богатство — над 70 000 дуката. Реалната стойност на наследството ѝ обаче възлиза на около 6 000 дуката, които тя предоставя на дъщеря си Клариса ден преди смъртта си. Алфонсина назначава своя девер, папа Лъв X, за универсален наследник, упълномощен да събере зестрата за внучката ѝ Катерина.

Алфонсина Орсини е погребана в базиликата „Санта Мария дел Пополо“ в Рим. Нейният зет предлага следната епитафия: „Алфонсина Орсини, чиято смърт никой не оплака, приживе всички плакаха и чието погребение бе най-удовлетворителното и изцелително за човечеството“.

Културна дейност

Преди изгонването на семейство Медичи от Флоренция, Алфонсина Орсини активно подкрепя художественото творчество, като финансира работата на живописеца Мариото Албертинели. Тя изпраща негови картини на разширеното си семейство в различни части на Италия, утвърждавайки културното влияние на дома Медичи.

През 1504 г. Алфонсина наследява от майка си замък край Тиволи, известен като Кастел Сант Анджело. През 1514 г. нейният зет Филипо Строци съставя подробно описание на античните статуи от личната ѝ колекция, като отбелязва, че те се нареждат сред най-ценните в Рим.

Между 1515 и 1519 г. Алфонсина Орсини участва активно в няколко значими строителни и архитектурни проекта заедно със сина си Лоренцо. Сред тях са продължението на вилата в Поджо а Каяно, изграждането на къща край езерото във Фучекио и възстановяването на градини във Флоренция. В Рим тя е собственичка на Палацо Мадама и поръчва построяването на близкия Палацо Медичи-Ланте на площад дей Капретари.^[13] Всички тези проекти са реализирани с участието на архитекта Нани ди Бачо Биджо, нает лично от Алфонсина.

По време на археологически разкопки, финансирани от нея, са открити барелефи и статуи, които през XVI век са изложени в дворовете на Палацо Мадама.^[14] Най-значимата находка е мраморно копие на т.нар. Piccolo Donario — паметник, издигнат от крал Атал I или Атал II на южната стена на Атинския акропол, съставен от четири скулптурни групи, изобразяващи битки с Гиганти, Амазонки, галати и перси.^[15] Оригиналът е изгубен, но римски копия, включително Групата на амазонките, са открити през 1514 г. при строителни дейности, свързани с изграждането на изба за монахини. Статуите са изложени под лоджията с изглед към вътрешната градина на Палацо Мадама и са увековечени от фламандския художник Маартен ван Хемскерк между 1532 и 1536 г. (рисунките се съхраняват в Kupferstichkabinett в Берлин).^[16] Днес тези скулптури се намират в Националния археологически музей в Неапол и във Ватиканските музеи.

Брак и потомство

∞ 25 февруари 1487 в Неапол (договор), март 1488 за Пиеро де Медичи „Злочестия“ (* 15 февруари 1472, Флоренция; † 28 декември 1503, река Гариляно при Минтурно), владетел на Флоренция (1492 –1494), син на Лоренцо Великолепни, банкер, де факто владетел на Флорентинската република, и на съпругата му Клариса Орсини, от която има двама сина и една или две дъщери:^[17]

Лоренцо II де Медичи (* 12. септември 1492, Флоренция; † 4 май 1519, Флоренция), владетел на Флоренция и херцог на Урбино (1516 – 1519); ∞ 2 май 1518 в Амбоаз за Маделин дьо ла Тур д'Оверн (* 1495, † 28 април 1519), дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, на Лораге, господар на Ла Тур, и Жана дьо Бурбон-Вандом, от която има една дъщеря: бъдещата кралица на Франция Катерина де Медичи. Вероятно също е баща на Алесандро де Медичи, чийто произход е спорен.
Клариса де Медичи (* 14 септември 1493, Флоренция; † 3 май 1528, Флоренция), ∞ 1508 за Филипо Строци Млади (* 4 януари 1489, Флоренция; † 18 декември 1538, Флоренция), кондотиер, политик и банкер, от когото има 10 деца.
Козимо де Медичи († млад).^[17]
Луиза де Медичи (* февруари 1494), вероятна^[18]

Източници

Ingeborg Walter; “Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit”; Piper Verlag GmbH; München; Mai 2005; ISBN 3-492-24204-9
James Cleugh; „Die Medici – Macht und Glanz einer europäischen Familie“; Genehmigte Lizenzausgabe für Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag GmbH; Augsburg 1996; ISBN 3-86047-155-4
Franco Cesati; „Die Medici – Die Geschichte einer europäischen Dynastie“; La Mandragora s.r.l; 1999; ISBN 88-85957-39-0
Volker Reinhardt: Die Medici. Florenz im Zeitalter der Renaissance. 3. Auflage. C. H. Beck, München 2004, ISBN 3-406-44028-2, S. 100 – 101.
Natalie Tomas: Alfonsina Orsini de'Medici and the ‘problem’ of a female ruler in early sixteenth-century Florence (2008)
Bernardo Morsolin: Alfonsina Orsini, Rivista italiana di numismatica, Milano, 1892, p. 71
Reiss Sh. E., Wilkins D. G. Widow, Mother, Patron of Art: Alfonsina Orsini de’ Medici // Beyond Isabella: secular women patrons of art in Renaissance Italy : Kirksville, Miss. : Truman State University Press, 2001. Vol. LIV. 339 p. (Sixteenth century essays and studies).
Tomas N. The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence : Farnham : Ashgate, 2003. 229 p. (Women and gender in the early modern world).
Cavini D. Un boss di nome Alfonsina // Corriere Fiorentino : giornale. – 2015. – P. 20.
Gilbert F. Bernardo Rucellai and the Orti Oricellari: A Study on the Origin of Modern Political Thought// Journal of the Warburg and Courtauld Institutes : journal. 1949. No. 12. P. 101 – 131.
Tomas N. Alfonsina Orsini de’ Medici and the ‘problem’ of a female ruler in early sixteenth century Florence // Renaissance Studies : journal. 2000. No. 14. P. 70 – 90.
Arrighi V. Orsini, Alfonsina. на www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani, Volume 79 (2013).
Arrighi, V. Orsini, Alfonsina, в Enciclopedia machiavelliana (2014)

Lupis Macedonio M. Orsini: Conti di Pacentro e Oppido, на www.genmarenostrum.com. — Libro d’Oro della Nobiltà Mediterranea
Vogt-Lüerssen M. Alfonsina Orsini, на www.kleio.org. — The Medici.;
Alfonsina Orsini, fabpedigree.com. Посетено на 19 март 2023 г.

Бележки

↑ Anna Falcioni. ORSINI, Roberto // 2013. Посетен на 2023-3-19.
↑ Tomas, 2003, с. 53, 139.
↑ Tomas, 2003, с. 87—88.
↑ Tomas, 2003, с. 88
↑ Reiss, 2001, с. 126.
↑ Tomas, 2003, с. 88.
↑ Tomas, 2003, с. 105–106.
↑ Tomas, 2003, с. 108.
↑ Tomas, 2003, с. 107.
↑ Tomas, 2003, с. 108–109.
↑ Tomas, 2003, с. 109.
↑ Tomas N. The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence. Farnham: Ashgate, 2003.
↑ Mario Caprara, Delitti e luoghi di Roma criminale, Newton Compton, 2016.
↑ Salomon Reinach, Les Gaulois dans l'art antique et le sarcophage de la vigne Ammendola, Revue Archéologique, 3e série, t. 13, 1889, p. 19.
↑ Emanuele Greco, Topografia di Atene, vol. 1, Paestum, Pandemos, 2010, с. 196
↑ Lettera di Filippo Strozzi da Roma a Giovanni Poggi a Firenze, in G. Gaye, Carteggio, Firenze, 1839–1840, II, p. 139, n. LXXXIV.
↑ ^а ^б Chapter 3. FLORENCE and TUSCANY (MEDICI) // Посетен на 2023-3-19.
↑ G. Pieraccini, La stirpe dei Medici di Cafaggiolo. Saggio di ricerche sulla trasmissione ereditaria dei caratteri biologici, 1° vol., Firenze 1924, с. 180

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alfonsina Orsini и страницата „Орсини, Альфонсина“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Anna Falcioni. ORSINI, Roberto // 2013. Посетен на 2023-3-19.

[2] Tomas, 2003, с. 53, 139.

[3] Tomas, 2003, с. 87—88.

[4] Tomas, 2003, с. 88

[5] Reiss, 2001, с. 126.

[6] Tomas, 2003, с. 88.

[7] Tomas, 2003, с. 105–106.

[8] Tomas, 2003, с. 108.

[9] Tomas, 2003, с. 107.

[10] Tomas, 2003, с. 108–109.

[11] Tomas, 2003, с. 109.

[12] Tomas N. The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence. Farnham: Ashgate, 2003.

[13] Mario Caprara, Delitti e luoghi di Roma criminale, Newton Compton, 2016.

[14] Salomon Reinach, Les Gaulois dans l'art antique et le sarcophage de la vigne Ammendola, Revue Archéologique, 3e série, t. 13, 1889, p. 19.

[15] Emanuele Greco, Topografia di Atene, vol. 1, Paestum, Pandemos, 2010, с. 196

[16] Lettera di Filippo Strozzi da Roma a Giovanni Poggi a Firenze, in G. Gaye, Carteggio, Firenze, 1839–1840, II, p. 139, n. LXXXIV.

[:0-17] а ^б Chapter 3. FLORENCE and TUSCANY (MEDICI) // Посетен на 2023-3-19.

[18] G. Pieraccini, La stirpe dei Medici di Cafaggiolo. Saggio di ricerche sulla trasmissione ereditaria dei caratteri biologici, 1° vol., Firenze 1924, с. 180

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]