Алфонсина Сторни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфонсина Сторни
Alfonsina Storni
аржентинска поетеса

Родена
Починала
Погребана Буенос Айрес, Аржентина

Националност  Аржентина
Литература
Жанрове стихотворение
Направление модернизъм
Течение Постмодернизъм
Известни творби „El dulce daño“ (1918)
Подпис Signature of Alfonsina Storni.png
Алфонсина Сторни в Общомедия

Алфонсина Сторни (на испански: Alfonsina Storni) е аржентинска поетеса, смятана за един от най-важните представители на модернизма в латиноамериканската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфонсина Сторни е родена през 1892 в Сала Каприаска в Швейцария в семейството на аржентински производител на бира. Тя прекарва първите няколко години от живота си в Швейцария, където научава италиански. Семейството се завръща в Аржентина през 1896 и след фалита на бирената им фабрика е принудено да отвори кръчма в Росарио, където Алфонсина започва да работи.

През 1916 г.

През 1907 Алфонсина Сторни се включва в пътуваща театрална трупа, с която играе в пиеси на Хенрик Ибсен, Бенито Перес Галдос и Флоренсио Санчес. След завръщането си в Росарио тя завършва образованието си и започва работа като начална учителка, като в същото време пише за местните списания „Mundo Rosarino“ и „Monos y Monadas“, както и за националното „Mundo Argentino“. През 1911 тя ражда извънбрачния си син Алехандро и заминава за Буенос Айрес в търсене на анонимност в големия град.

В Буенос Айрес Алфонсина Сторни работи като касиерка в магазин и начална учителка. Въпреки финансовите затруднения, тя пише за списанието „Caras y Caretas“. През 1916 публикува първата си стихосбирка „La inquietud del rosal“, а през 1918 получава широка популярност с „El dulce daño“.

Алфонсина Сторни се запознава с други писатели, като Хосе Енрике Родо и Амадо Нерво, и създава приятелства с Хосе Инхениерос и Мануел Угарте. Тя пътува до Монтевидео, където се среща с Хуана де Ибарбуру и Хорасио Куирога.

През 30-те години Алфонсина Сторни пътува до Европа. След самоубийството на нейния приятел Хорасио Куирога през 1937, потисната от самотата и страдаща от рак на гърдата, тя изпраща последното си стихотворение „Voy a dormir“ на вестник „La Nación“. На следващия ден Алфонсина Сторни се самоубива, като влиза в морето край Мар дел Плата.

Паметник на Алфонсина Сторни

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1916 „La inquietud del rosal“
  • 1918 „El dulce daño“
  • 1919 „Irremediablemente“
  • 1920 „Languidez“
  • 1925 „Ocre“
  • 1926 „Poemas de amor“
  • 1927 „El amo del mundo: comedia en tres actos“ (пиеса)
  • 1932 „Dos farsas pirotécnicas“ (пиеса)
  • 1934 „Mundo de siete pozos“
  • 1938 „Mascarilla y trébol“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alfonsina Storni“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​