Алфред Вебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфред Вебер
немски социолог
Роден: 30 юли 1868 г.
Ерфурт, Германия
Починал: 2 май 1958 г.
Хайделберг, Германия

Алфред Вебер (на немски: Alfred Weber) е немски икономист, социолог и културен философ. Негов брат е немския юрист, икономист и социолог Макс Вебер.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Вебер израства в Шарлотенбург, Берлин и завършва средното си образование там. Баща му е политикът Алфред Вебер старши - юрист, политик и депутат в Райхстага от Националната либерална партия, а майка му - социоложката Хелене Вебер (родена Фаленщайн). През 1888 г. Вебер започва следване в Бонския университет като изучава археология и история на изкуството. Следващата година се премества в Тюбингенския университет, където изучава юриспруденция. Завършва следването си 1892 г. в Берлин с първите държавни изпити, след което отхвърля военната служба. Паралелно с изпитите по право (1897 г.) той започва работа при икономиста Густав фон Шмолер над дисертация на тема Домашна индустрия. След научния си труд на същата тема (1900 г.) Вебер започва да преподава в Берлинския университет до 1904 г., когато е повикан в Германския университет в Прага. Там ръководи и обучава студенти като Франц Кафка, Макс Брод и Феликс Уелч.

Вебер е ангажиран с работа в „Националсоциалния съюз“ на Фридриг Нойман с политически цели. Заедно с други той подкрепя 1907 г. отделянето на Бохемия в една немска и една чешка част. През същата година се отзовава на призив за професорско място в Хайделбергския университет. Един от студентите му там е Ерих Фром. В обществото и стопанството той критикува нарастващата бюрокрация, както и създаването на синдикати. След началото на Първата световна война той се записва като доброволец на военна служба. През 1915 г. организира в Берлин една междупартийна конференция с военна цел. Идеите му са свързани с германска средноевропейска държава и разширяване на територията на запад. След военното примирие заедно със сътружници основава Германската демократична партия и е избран за неин председател. Само месец по-късно отстъпва поста и се връща на учителското място в Хайделбергския университет. След бурни протести срещу националсоциалистическата политика той доброволно напуска учителския пост през 1933 г. След края на Втората световна война заедно с Карл Ясперс и други започва да издава месечното списание Die Wandlung (Промяната), става член на Германската социалдемократическа партия и подпомага Хайделбергския университет, за да го издигне отново в политически и научен аспект.

Като доказал се противник на националсоциализма, без негово съгласие, Алфред Вебер е предложен от Комунистическата партия на Германия за Бундеспрезидент, но с 85,6 % такъв става Теодор Хойс.

Външни препратки[редактиране | edit source]