Алфред Виндишгрец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Виндишгрец
Alfred Candidus Ferdinand Fürst zu Windisch-Grätz
австрийски военачалник

Роден
Починал
21 март 1862 г. (74 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Алфред Виндишгрец в Общомедия

Княз Алфред цу Виндишгрец (на немски: Alfred zu Windisch-Graetz) е австрийски фелдмаршал, един от водачите на реакцията срещу революциите в Хабсбургската монархия от 1848 – 1849 година. Той ръководи потушаването на въстанията в Прага и Виена, с което пресича стремежите за автономия на чехите и за демократични преобразувания в империята.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и военна кариера до 1848[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Виндишгрец е представител на висшата аристокрация на Австрийската империя. И баща му, граф Йозеф Никлас фон Виндишгрец, и майка му, графиня Леополдина фон Аренберг, са потомствени благородници от влиятелни родове. Влиянието им нараства още повече през 1804 година, когато Алфред е възведен в ранг на имперски княз (на немски: Reichsfürst).[1]

През същата година Виндишгрец постъпва като младши офицер в кавалерията и взема участие във войните с Наполеон. След битката при Лайпциг 26–годишният Виндишгрец е повишен в чин полковник и през 1814 година предвожда кавалерийски полк в сраженията в Северна Франция. Генералското си звание получава през 1826 година. От 1840 до 1848 е командир на войските в Бохемия.[2]

Участие в събитията от 1848 – 1849[редактиране | редактиране на кода]

Виенската революция и падането на Метерних заварват Виндишгрец в имперската столица. За да предотвратят безредици, властите го натоварват с диктаторски пълномощия. Твърдият му подход към революционерите бързо засилва общественото напрежение. Уплашеният император Фердинанд скоро отнема пълномощията на Виндишгрец и го праща обратно в Бохемия.[2]

Скоро след това, през юни 1848 година, избухват размирици в Прага, където се базира командването на Виндишгрец. При сблъсъците са убити съпругата и първородният му син[2], но с потушаването им Виндишгрец засилва авторитета и влиянието си върху правителствената политика.[1]

През октомври същата година, когато във Виена избухва ново въстание, а търканията с унгарците прерастват в открит конфликт, императорът назначава Виндишгрец за фелдмаршал и командир на всички войски, с изключение на действащите срещу пиемонтците в Северна Италия. Като такъв Виндишгрец ръководи обсадата и превземането на въстаналата столица на 31 октомври. В началото на декември той и зет му, княз Феликс Шварценберг, оглавил новото правителство, принуждават император Фердинанд да отстъпи престола на енергичния си племенник Франц Йосиф.[1][2] Още преди края на същия месец армиите на Виндишгрец са вече на подстъпите на Пеща.

В първите дни на 1849 година Виндишгрец превзема унгарската столица. Войските му окупират голяма част от северна и западна Унгария, но не преследват докрай противника, който се оттегля и прегрупира около Дебрецен и в поречието на Тиса. През февруари Виндишгрец печели сражението при Каполна, но не успява да се възползва и този успех. След малко повече от месец – време, през което австрийският командир се опитва да устрои вярно на империята правителство в Пеща – унгарските въстаници начело с Артур Гьоргей минават в контранастъпление и разбиват австрийците при Ишасег и при Вац. Заради тези неуспехи княз Шварценберг издейства от императора да отнеме командването на Виндишгрец.[1]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

След разжалването си Виндишгрец се оттегля задълго от армията и политиката в родовото си имение в Бохемия. През 1859 година е за кратко комендант на Майнц (по това време обща крепост на Германския съюз).[2] През 1861 година влиза в горната камара на новосъздадения имперски парламент, където се застъпва безуспешно за възстановяване на крепостната зависимост.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Seewann, Gerhard. „Windisch-Graetz, Alfred Fürst zu“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1981, том 4, с. 467 – 469. Посетен на 1.10.2016
  2. а б в г д „Windisch-Grätz“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon. Leipzig 1909, т. 20, с. 668.