Алфред Йенсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Йенсен
Alfred Jensen
шведски писател и преводач славист
Alfred Jensen.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Швеция Швеция
Професия писател
Литература
Жанрове пътепис
Известни творби „Пътни впечатления от България“
Алфред Йенсен в Общомедия

Алфред Йенсен (на шведски: Alfred Jensen) е шведски писател, литературовед и славист-езиковед, преводач, журналист и кореспондент, автор на многобройни пътеписи от пътувания в Източна Европа, експерт по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален посредник между Швеция и славянския свят.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 септември 1859 г. Йенсен завършва славянска филология в Университета на Гьотеборг и започва да преподава руски език в същото учебно заведение. Превежда на шведски език най-значимите творби на Александър Пушкин, Тарас Шевченко, Хенрик Сенкевич, Адам Мицкевич, Ярослав Връхлицки, Петър Негош, Антон Ашкерц, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Иван Вазов и Пейо Яворов.

Алфред Йенсен за първи път посещава Черна гора, Сърбия и България през 1890 г., когато пристига с кораб по Дунав. На база на своите впечатления Йенсен издава пътеписите „Пътни впечатления от България“ (сп. „Български преглед“ 1893 – 1900) и „Кръстът и полумесецът“ (1911). В студията си „Македония и България“ изтъква българския характер на населението в Македония. В първите години на ХХ век Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, „за първи и вероятно за последен път“, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решава да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име[1]. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.

През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „Коледари“ и „Съдби и поети“, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен“, за която пише:

Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“

Заради преждевременната смърт на Славейков предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.[2][3]

Почетен доктор на Университета в Упсала (1907).

Йенсен умира на 15 септември 1921 г. във Виена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. actualno.com
  2. Енциклопедия „България“, том 3; БАН, 1982
  3. Penco Slavejkov. // The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950. Nobelprize.org. Посетен на 18 декември 2015 г.. (на английски)