Алфред Кер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Кер
Alfred Kerr
германски писател и театрален критик

Роден
Починал
Погребан Хамбург, Германия

Религия атеизъм
Националност Флаг на Германия Германия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Професия писател, журналист, театрален критик
Литература
Период 1898 – 1948
Семейство
Съпруга Ингеборг Тормелен (1917 – 1918)
Юлия Вайсман (1920 – 1948)
Деца Джудит Кер, Майкъл Кер
Алфред Кер в Общомедия

Алфред Кер е германски писател, театрален критик и журналист.

Той е един от най-влиятелните критици от периода на натурализма до 1933 г. и публикува в множество немски ежедневници и списания като „Breslauer Zeitung“, „Der Tag“, „Neue Rundschau“, „Pan“ и „Berliner Tageblatt“. Известен е с точния си, неформален и ироничен стил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алфред Кер е роден на 25 декември 1867 г. във Вроцлав (днес в Полша, тогава част от Германия) като Алфред Кемпнер. Баща му, Емануел Кемпнер, е шесто поколение еврейски търговец на вино и държи популярни за времето си винарни във Вроцлав. Майка му, Хелене Кемпнер, се грижи за домакинството и децата с помощта на френски гувернантки.

Алфред Кер израства във Вроцлав. Посещава най-старата гимназия в града – Св. Елизабет (основана през 1293 г.). Започва да следва германистика, френски и философия в университета във Вроцлав през 1886 г. През 1887 г. се мести в Берлин, където продължава образованието си. Удостоен е с научна степен от университета в Хале през 1894 г.

През 1909 г. променя официално името си на Кер.

През 1917 г. се жени за Ингеборг Тормелен, която умира същата година от испански грип. Три години по-късно, през 1920 г., се жени за Юлия Вайсман, дъщеря на държавния секретар Робърт Вайсман и съпругата му Гертруд. Алфред Кер е 30 години по-възрастен от съпругата си и нейните родители не одобряват брака. Раждат им се две деца – Майкъл (през 1921 г.) и Джудит (през 1923 г.).

През 1933 г. семейство Кер внезапно напуска Германия по съвет на познати, които предупреждават Алфред Кер, че е вероятно новото нацистко правителство да му конфискува паспорта заради еврейския му произход.

Живеят няколко месеца в курортното градче Кюснахт наблизо до Цюрих и след това се местят в Париж – в Швейцария Алфред Кер не успява да намери работа, с която да издържа семейството – швейцарските вестници се стремят към неутралност и никой не иска да отпечатва критика срещу правителството на Хитлер.

В Париж Алфред Кер се надява на по-добри възможности, тъй като говори свободно френски. Очакванията му не се сбъдват и семейството живее в крайна бедност.

Семейство Кер се мести се отново в Лондон през 1936 г., където се установява за постоянно. Финансовата им ситуация не се подобрява значително въпреки неуморните опити на Алфред Кер да намери издател за своите статии.

През август 1933 г. нацисткото правителство на Хитлер лишава Алфред Кер от германско гражданство. Още през май 1933 г. неговите книги са публично изгорени от националсоциалистите като вредни за германския дух, заедно с творби на Хайнрих Хайне, Курт Тухолски, Ерих Кестнер, Зигмунд Фройд и други. През 1940 г. е обявена награда за залавянето му като особено опасен враг на германската държава. Той приема британско гражданство през 1947 г.

В началото на октомври 1948 г. Алфред Кер е поканен на културна визита в Германия. Пътуването започва в Хамбург с посещение на постановка на Ромео и Жулиета на 12 октомври 1948 г. Същата вечер в хотелската си стая той получава удар, който го оставя парализиран от едната страна на тялото. Състоянието му се влошава и с помощта на лекар и съпругата си, той взима смъртоносна доза приспивателни.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По време на следването си Алфред Кер пише истории за живота в Берлин за различни ежедневници и списания.

Постепенно съчиненията му започват да се специализират и той се концентрира върху рецензии и театрални критики, които публикува в реномирани вестници. Едновременно с това пише стихове.

От 1895 до 1900 г. е редактор на рубриката „Wo liegt Berlin?“ във вестника „Breslauer Zeitung“, където публикува фейлетони за живота в германската столица.

От 1911 г. е съиздател на културното и литературно списание „Пан“.

Известен е с уверения си стил и строгото назоваване на това, което вижда в пиесите и литературните произведения.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Публикации приживе[редактиране | редактиране на кода]

  • Godwi. Ein Kapitel deutscher Romantik., 1898
  • Herr Sudermann, der D... Di... Dichter – Ein kritisches Vademecum, 1903
  • Schauspielkunst., 1904
  • Das neue Drama., 1905
  • Die Harfe. 24 Gedichte., 1917
  • Die Welt im Drama. 5 тома, 1917
  • Die Welt im Licht. 2 тома, 1920
  • Krämerspiegel. 12 стихотворения с музика от Рихард Щраус, 1921
  • New York und London. Stätten des Geschicks., 1923
  • O Spanien! Eine Reise., 1924
  • Yankee-Land. Eine Reise., 1925
  • Caprichos. Strophen des Nebenstroms., 1926
  • Es sei wie es wolle, Es war doch so schön!, 1928
  • Die Allgier trieb nach Algier... Ausflug nach Afrika., 1929
  • Eine Insel heißt Korsika..., 1933 [1932]
  • Die Diktatur des Hausknecht (фейлетони и лирика), 1934
  • Walther Rathenau. Erinnerungen eines Freundes., 1935
  • Melodien. Gedichte., 1938

Посмъртни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Trotz alledem, es hat gelohnt: Verse u. Lieder, 1967
  • Ich kam nach England. Ein Tagebuch aus dem Nachlaß., 1979, ISBN 3-416-01423-5.
  • Werke in Einzelbänden., 1989 – 1991;
  • Wo liegt Berlin. Briefe aus der Reichshauptstadt 1895 – 1900. (Статии от „Breslauer Zeitung“), 1997, ISBN 3-351-02830-X.
  • Warum fließt der Rhein nicht durch Berlin? Briefe eines europäischen Flaneurs 1895 – 1900. (Статии от „Breslauer Zeitung“), 1999, ISBN 3-351-02874-1
  • Der Taucher und das Weh der See. Bekanntschaften mit Menschen und Tieren., 2001, ISBN 3-596-15043-4.
  • Der Dichter und die Meerschweinchen. Clemens Tecks letztes Experiment., 2004, ISBN 3-10-049514-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • van Nahl, Astrid. Judith Kerr Die Frau, der Hitler das rosa Kaninchen stahl. wbg, 2019. ISBN 978-3-8062-3929-4. (на немски)