Алфред Розенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфред Розенберг
немски политик
Алфред Розенберг 
Роден: 12 януари 1893 г.
Починал: 16 октомври 1946 г. (53 г.)
Сградата на министъра на окупираните източни територии Алфред Розенберг

Алфред Розенберг (на немски: Alfred Rosenberg) е главен идеолог на националсоциализма, държавник и политик, заемал различни изключително важни длъжности в Третия Райх и НСДАП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По време на престоя му в затвора след осъждането му за участието в Бирения пуч Адолф Хитлер възлага на Розенберг да ръководи НСДАП. Ръководи външнополитическото направление на партията. Хитлер му възлага да наблюдава цялостния контрол в Райха върху обучението по партийно строителство и възпитанието в нацистки дух. Той ръководи и Централния научноизследователски институт по въпросите на националсоциалистическата идеология и възпитание. След началото на операция Барбароса Розенберг е райхсминистър на окупираните източни територии от СССР от 17 юли 1941 до 8 май 1945 година.

В края на войната е заловен от съюзническите войски и изправен пред съда в Нюрнберг. Признат е за виновен в заговор за извършване на престъпления срещу мира и човечеството, осъден на смърт чрез обесване и екзекутиран заедно с другите осъдени на смърт обвиняеми от процеса. На ешафода е единственият, който се отказва от последна дума и запазва мълчание.

На Розенберг се приписва авторството на редица ключови понятия на нацистката идеология, като „расова теория“, „окончателно решение на еврейския въпрос“ и други, свързани с отхвърлянето на позорния за Германия Версайски договор и борбата срещу „израждането на изкуството“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година излизат първите книги на Алфред Розенберг „След евреите в променящите се епохи“ и „Безнравственност в Талмуда“, а в 1922 г. издава популярната брошура „Същност, принципи и цели на НСДАП“. През 1920-те години излизат и следващите книги на Розенберг, които завършват с фундаменталния „Митът на XX век[1]:

  • „След евреите в променящите се епохи“ (на немски: Die Spur des Juden in Wandel der Zeiten)
  • „Безнравственност в Талмуда“ (на немски: Unmoral im Talmud)
  • „Престъпленията на масонството“ (на немски: Das Verbrechen der Freimaurerei)
  • „Чумата в Русия: болшевизма, неговите ръководители, последователи и жертви“ (на немски: Pest in Rußland: der Bolschewismus, seine Häupter, Handlanger und Opfer)
  • „Същност, принципи и цели на НСДАП“ (на немски: Wesen, Grundsätze und Ziele der Nazionalsozialistischen Deutschen Arbeiterpartei)
  • „Антидържавният ционизъм“ (на немски: Der staatsfeindliche Zionismus)
  • Протоколите на Ционските мъдреци и еврейската световна политика“ (на немски: Die Protokolle der Weisen von Zion und die jüdische Weltpolitik)
  • „Евреи, еврейство и поеврейчване на християнските народи“ (превод от френски на книгата Жорж дьо Мьосе) (на немски: Übersetzung aus dem Französischen G. des Mousseaux: Der Jude, das Judentum, und die Verjudung der christlichen Völker)
  • „Център и Баварската народна партия като противник на идеите на Ваймарската република“ (на немски: Zentrum und Bayerische Volkspartei als Feinde des Deutschen Staatsgedankens)
  • „Фондовата борса и марксизма“ (на немски: Börse und Marxismus)
  • „Идеята за народна държава“ (на немски: Der völkische Staatsgedanke)
  • Митът на XX век“ (на немски: Der Mythus des 20. Jahrhunderts)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Der völkische Staatsgedanke. München, 1924. S. 35