Алън Къминг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алън Къминг
Alan Cumming
Къминг, 2013 г.
Къминг, 2013 г.
Роден
27 януари 1965 г. (57 г.)
Абърфелди, Пъртшир, Шотландия
Активност 1980 –
Брачен партньор Хилари Лайън (1985 – 1993; разведени)
Грант Шейфър (2012 – )
Уебсайт www.alancumming.com
Алън Къминг в Общомедия

Алън Къминг (на английски: Alan Cumming) е шотландски актьор, певец, писател и активист.[1]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Абърфелди, Пъртшир, Шотландия през 1965 г. В своята автобиография, Not My Father's Son, описва физическия и психически тормоз, на който е бил подлаган от баща си преди майка му да се разведе с него. Къминг не е имал контакт с баща си след като навършва 20 години.[2]

Завършва актьорско майсторство в Кралската шотландска академия за музика и драма.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Къминг играе в „Хамлет“ и „Вакханки“ на театралната сцена в Лондон. На Бродуей играе водещият в „Кабаре“, роля за която печели награда „Тони“.[3]

Има десетки филмови роли, измежду които Борис Иванович Гришенко в „Златното око“ (1995), Фегън Флуп в трите филма от пoредицата „Деца шпиони“ (2001 – 2003), Кърт Вагнер/Нощна сянка в „Х-Мен 2“ (2002), Г-н Фолер в „Никълъс Никълби“ (2002), Храбрият Смърф в „Смърфовете“ (2011), Тед Тинлинг в „Битката на половете“ (2017) и много други.

От 2018 до 2019 г. играе д-р Дилън Райнхарт в телевизионния сериал „Инстинкт“.

Номиниран е за три награди „Еми“ и две награди „Златен глобус“ в категория „Най-добър поддържащ актьор в драматичен сериал“ за ролята на Илай Голд в „Добрата съпруга“ (2009 – 2016).[3]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Къминг е открито бисексуален и има сключен брак с Грант Шейфър от 2012 г.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alan Cumming Biography (1965-). // filmreference.com. Посетен на 27 януари 2018.
  2. Клеър Блек. Alan Cumming on dealing wiht his past. // The Scotsman, 8 ноември 2014. Посетен на 27 януари 2018.
  3. а б Айкънхед, Дека. Alan Cumming: ‘I never felt I’d achieved enough because I was always told I was nothing’. // Гардън, 14 ноември 2014. Посетен на 27 януари 2018.
  4. Сандъл, Адам. Alan Cumming Is Bisexual – And You Might Be Too. // The Advocate, 30 март 2016. Посетен на 27 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]